Рубрика на Борислав Маринов и Румен Гатев, ученици от СУ ”Васил Левски” – Севлиево за хората и богатата история на севлиевския край
На 08.09.2019 год. се навършиха 125 години от въздигането на Паметника на свободата. След освобождението на града ни, участниците в Априлското въстание и руско-турската освободителна война основават опълченско дружество „Лев“ през 1882 г., с основна идея да въздигнат монументален паметник в чест на геройски загиналите.
Още същата година опълченското дружество отправя молба до общинското управление „да се определи място за изграждане на паметник на загиналите за национално освобождение“. От управлението отговорят: „Делото на опълченците не е добре изучено и не знаем какви средства ще се похарчат. Градът има нужда от училище и баня“.
След отказа, членовете на дружеството не се примиряват и така през ноември 1882 година общинското управление дава своето съгласие да се построи паметник на поборниците и опълченците на пазарния по това време площад. Въодушевени и радостни, севлиевци, начело с председателя на дружеството Иван П. Катров, на 28.11.1882 г. поставят символично началото на едно ново и велико дело с освещаване мястото на паметника. Идеята, сплотила и въодушевила всички дружествени членове, е „да се издигне паметник за загиналите опълченци, дали живота си за свободата, на която сега живите се радват“. Всички, най-вече членовете на настоятелството полагат много труд за събиране на парични средства. Те ходят да събират доброволни помощи от гражданите по именни дни и други поводи. Според отчет на дружеството от декември 1882 г. става ясно, че е събрана от членски вноски и доброволни помощи сумата от 6135 лева. С тази сума дружеството предприема и започва направата на паметника. Членовете на дружеството отправят молба до тогавашния севлиевски окръжен архитект Евгени Геслер да изработи план и скица на паметника (каменната част), който дружеството да одобри. По самоинициатива един от известните строителни предприемачи в града – Сава Христов Генев, намира италианския майстор-каменоделец Дебоно Аполони от София и му възлага да направи каменните части от паметника. За да се справи с трудното начинание от груби каменни блокове да се извае колона в коринтски стил и постаменти, нужни за осъществяване на проекта, италианецът довежда със себе си още майстори. Работата им продължава близо две години. В началото на 1885 година паметникът (без статуята) е монтиран и дълго време стои ограден с дървено скеле и дъски, поради липса на парични средства. Тогавашният градски кмет Георги Драгошинов допринася много с общински средства и услуги за въздигане на този паметник и по негово настояване се избира приблизителното място, където през 1876 година увиснали на бесилките осем от участниците в Априлското въстание – севлиевци: Стефан Пешев, Йонко Карагьозов, Иван Преснаков, свещеник Радион Попмихов, Никола Дабев, Павли Венков, Велко Начев и Христо Филев. Ото Хорейши – търновски учител, изработва проекта на статуята, който представлява млада жена, символизираща свободната България. В лявата си ръка тя държи лавров венец, за да увенчае загиналите за свободата, а с дясната зове с тръба за обединението на българските земи. За да се финализира проекта, е било нужно скицата на Хорейши да се превърне в бронзова статуя. Фигурата се отлива във виенската металообработваща фабрика Rudolph Philip Waagner (към 2019 г. – Waagner-Biro AG) по проект на италианския скулптор Арнолдо Дзоки. Преди да се случи това, дълго време се водили преговори и поръчката била дадена в края на 1890 година, заедно със сумата от 2000 лева капаро. В тази поръчка влизали и четири странични бронзови плочи, за които е изпратена молба от настоятелството на дружеството до П. Р. Славейков да ги надпише с текстове.
През февруари 1894 година от Виена идва съобщение, че бронзовата статуя и плочите са готови и ще пристигнат с кораб от Виена в Свищов. В очакване е била съставена комисия, която да приеме пратката, начело с председателя на дружество „Лев“ и други членове и експерти. От Свищов до град Севлиево статуята и четирите плочи са превозени с волове.
Най-сетне, след 12 години, мечтата на опълченското дружество се осъществява и на 8.09.1894 год., когато е и рожденият ден на княгиня Мария Луиза, паметникът на пазарния площад е открит. Тържеството преминава под звуците на оркестър и в присъствието на военни части, важни гости и множество жители на града. Един от свидетелите на откриването пише: „Върху четиристенна основа е поставена стройна цилиндрична колона в коринтски стил с капител, а върху нея бронзова статуя на жена, с поглед на юг, в изпънатата си нагоре и напред дясна ръка тя държи тръба, а в лявата назад – лавров венец”.
Нека пазим спомена на нашите предци и бъдем достойни приемници на завещаното ни!