Младежите от училището по стъкларство във Валашке Мезиричи, които от 7 август са гости на Севлиево, са подбрани чрез конкурс. Това разказаха самите те, след като изложбата им от картини, създадени след запознаването им с историята на Севлиевския край, бе открита само седмица след пристигането им. Когато проектът за пътуването до Севлиево, който се осъществява по линия на програма „Еразъм+“, бил одобрен, имало конкурс за подбор на участниците. Учениците били избрани по различни критерии. Освен успехът в обучението, влияние оказали също успехите им в областта на изкуството и заниманията им извън училищните задължения. Разговаряме с Рената Иеленкова, Шимон Белцек, Павла Пшеницова и Щепанка Адамкова за впечатленията им от Севлиево. Не посочваме кой конкретно отговаря на въпросите, тъй като младежите го правят спонтанно, един през друг и явно се виждаше, че са на едно мнение. В ролята на преводач влезе г-жа Колчева, за което сме й благодарни.
– За пръв път ли идвате в България и в частност – в Севлиево?
– Ние всички вече няколко пъти сме били в България – в Пловдив и в двореца в Балчик, но в Севлиево идваме за първи път.
– Обикновено младите хора се интересуват от държавите в Западна Европа, а България е от Източна. Това повлия ли на решението ви да кандидатствате по този проект, който ви доведе в Севлиево?
– Ние смятаме, че трябва да видим и опознаем всяко кътче на света и Западна Европа не е единственото притегателно място за нас.
– А може би влияние е оказало и това, че Чехия също е част от държавите в Източна Европа?
– А може би са ни повлияли близките отношения между българи и чехи? Щепанка участва и в друг проект, по който се прави филм за архитект Йосиф Шнитер, който по произход е чех. Той участва в Руско-турската война и след завършването й се установява в Пловдив. Макар че сградите, които построява, са предимно в този град, сега, при престоя си в Севлиево, разбрахме, че тук е първата му сграда, построена в България – това е днешната художествена галерия „Илия и Асен Пейкови“. И по тази причина Шимон я нарисува. Преди да започнем работата по този проект, този факт не ни беше известен, разбрахме го сега. Очевидно това също е мост, който свързва българи и чехи.
– Какво ви впечатлява в България?
– Много ни харесва как всички са дружелюбни, мили, говорят с нас, много добре се държат. Много сме впечатлени от вашите традиции, каквито в Чехия ги няма. Например, традицията да си слагате мартеница на 1 март или пък да носите червен конец на ръката си. Не, това не е суеверие, интересно е. Защото разбираме дълбокия смисъл, който българите влагат в тези традиции.
– Вие се запознахте с малка част от българската история и в частност – на севлиевската, защото историята на севлиевския край е органична част от националната – как това ново познание повлия на творческите ви подтици?
– Голямо впечатление ни остави Освобождението на България от османско владичество. Първо – голямото решение, че трябва да се освободите, второ, че за 500 години, което е доста голям период от време, не сте изгубили своята вяра и култура.
– Ако трябва да сравните историята на Чехия и на България – каква е за вас разликата?
– Имаме усещането, че хората тук повече вярват – вярата ги е спасила по време на тези дълги 500 години.
– Какво ще отнесете завинаги със себе си от престоя си в Севлиево?
– Ще отнесем със себе си впечатлението за българския характер – колко хората са мили и сърдечни. Ще отнесем спомена за архитектурата тук – за църквите, които имат много силна енергия и излъчване. Силно впечатление ни направи, че някои от тях са вкопани, още повече като разбрахме защо е така. Сигурно затова рисувахме толкова много храмовете в Севлиево.
– Бихте ли се върнали пак в Севлиево?
– Да, ще се върнем отново през декември – по линия на друг проект.