Рубрика на Борислав Маринов и Румен Гатев, ученици от СУ ”Васил Левски” – Севлиево за хората и богатата история на севлиевския край
Петър Иванов Пешев е роден на 27 юли 1858 година в Севлиево, в семейството на Неделя Минчева и Иванчо Пешев. Те имат седем деца, най-голямото от които е Стефан Пешев (1854-1876).
Петър Пешев получава първоначалното си образование в училището при църквата “Свети пророк Илия” в родния си град. Събитията около Априлското въстание налагат временно да прекъсне учението си в богословското училище „Св. Петър и Павел“. Завръща се в Севлиево, където става свидетел на героичната гибел на брат си – Стефан Пешев – председател на Севлиевския революционен комитет. След края на въстанието Петър продължава учението си и през 1877 година вече е учител в родния си град. В края на 1878 година той отпътува за Русия, а после – за град Николаев, където се записва в прочутия тогава пансион на българския просветен деец Тодор Минков. През 1880 г. завършва училището с много добър успех. През лятото на същата година севлиевци отново му протягат ръка за подкрепа и скоро след това, по съвет на проф. Марин Дринов, Петър Пешев се записва за редовен студент в юридическия факултет на Московския университет.
През лятото на 1887 година Петър Пешев се завръща в Севлиево. В родния си град той се отдава на адвокатска практика и открива своя кантора, оглавява и местния клон на Либералната партия. През следващите три години в столицата на България той става свидетел на важни събития в младата държава: Съединението, войната срещу агресора Сърбия, детронирането на княз Александър Батенберг, активни политически сблъсъци и разцепления.
След падането на Стамболов от власт, през септември 1894 г., Петър Пешев става министър на правосъдието, на който пост остава само три месеца. След това на няколко пъти отново заема същата длъжност, но за кратко.
През първото десетилетие на 20-ти век Петър Пешев се установява в София, където активно работи за укрепване на Либералната партия. След Междусъюзническата война влиза в състава на новосъздаденото правителство, чийто министър-председател е д-р В. Радославов. Пешев поема ръководството на Министерството на просветата. След двете войни, на България се налага да преструктурира образователната си система и да извърши реформи в територии, които доскоро са били в други държави. На прага е била следващата война – Първата световна. През следващите особено тежки за страната години, на Петър Пешев се налага да преживее горчилки и политически остракизъм. Като член на правителството, въвлякло България във войната и обявено за виновно за националната катастрофа, той прекарва в затвора от 1919 г. до лятото на 1924 г., когато е амнистиран. Здравословното му състояние се влошава. Именно през този период решава да напише и подреди спомените си, които излизат от печат през 1925 година. Междувременно преживява поредния шок: той е в църквата „Света Неделя“ по време на атентата, взел 150 жертви, между които е и неговият приятел генерал Стефан Нерезов, и по чудо оцелява. През 1929 година излиза преработен и допълнен трудът му “Историческите събития и деятели от навечерието на Освобождението ни до днес. С бележки за живота ми.”
През целия си живот Петър Пешев е обществено ангажиран и с отношение към литературата и изкуството. Пешев е член на Българското книжовно дружество (дн. Българската академия на науките) и на Софийския адвокатски съюз. Той е един от големите дарители на родното си Севлиево. Богатата си колекция от книги дарява на читалищната библиотека. В своето завещание той задължава съпругата си да отдели значителни средства, с които да се създаде фонд за подпомагане на бедни ученици от града.
Петър Пешев умира в София на 19 януари 1931 г.