РОСИЦА РАДКОВА
Христо Стоянов – един от най-четените и дискутирани съвременни български автори, представи за първи път своето творчество пред представители на читалищата в Сенник, Хирево и Душево. Домакин на събитието бе библиотеката при НЧ „Св. Климент Охридски – 1899“ в родното село на големия борец Дан Колов.
Утвърденият писател е роден в Габрово през 1956 г. През 1969 г. се преселва с майка си в Смолян. След завършване на ІХ клас с пълно отличие, прекъсва училище и започва работа като тежко физически работник – докер, стомановар, вагрянкажия, леяр-формовчик, кранист. През това време се самообразова и впоследствие започва да превежда поезия от виетнамски, руски и сръбски езици… След 1989 г. работи като журналист и писател на свободна практика. Издава седем стихосбирки, а през 1992 г. излиза и първият му роман „Невръстни старци“ под псевдонима Крис Стоун. Седем години по-късно излиза и „Скритият живот на една помакиня“, следван от още скандални романи, предизвикали широк отзвук в България. Издадени са и негови книги с разкази и есета, а стихотворения от Христо Стоянов са преведени на английски, руски и унгарски езици.
В най-новата книга – „Некролози и други многоточия по българия” са включените къси разкази и есеистични разсъждения върху нашето житие-битие през 21-я век. Създадени с много жар, с вътрешна убеденост, с непреодолимото желание на автора да сподели истината, цялата истина за милата татковина в днешния ден, да пробуди у читатели и съмишленици волята да променят нещата и да сътворяват своя живот и живота на децата си за едно по-добро настояще и бъдеще в България, а не в чужбина.
А защо „българия” в заглавието на поредната книга е с малка буква, се разбира в разгара на емоционалната и интересна среща с автора. Христо Стоянов е нестандартен творец – книгата споделя мисли и идеи като: има ли морал българската интелигенция, как работят и се развиват днес библиотеки и читалища – някогашните средища на духовен и книжовен живот на българите, що за човеци са библиотекарите, за циганите, за емигрантите, изобщо за „различните” днес в България и къде се коренят дълбоките морално-социални проблеми на съвремието ни. С една дума – ние ли сме тези, които искат и правят всичко възможно да променят нещата или се надяваме държавата и външни фактори да променят България и да носят отговорност за нас!
Сладкодумният писател сподели с присъстващите и за дарителския жест, точно 50 години, след като е напуснал родния си град. Христо Стоянов и неговата съпруга Милена Кирова завещават на Габрово богата колекция, събирана няколко десетилетия. В колекцията от картини и скулптурни произведения, някои автори присъстват с цели периоди от тяхното творчество. Дарението ще стане чрез фондация, като идеята му е колекцията да бъде експонирана в отделна сграда, да се развива и обогатява. В България нямаме нито една колекция, която да е тръгнала от частно дарение.
След първата среща в библиотеката разбрахме защо Христо Стоянов е един от най-четените български автори през последното десетилетие. Нестандартният, нередактиран, неортодоксален писател ни провокира и ни кара да се замислим.
„Аз не съм скандален писател. Скандалното в България е да мислиш!“, категоричен е Христо Стоянов.