МИЛКА ДЕШЕВА
Е, ще каже някой. Чак пък вълшебство. Да, нямаше жива вода, както във вълшебните прикази. Но не е ли едно вълшебство билката, рожба на „великите сили“ – Слънцето, Водата и майката кърмилница Земята. Не е ли цяр Божи? А нашите далновидни предци са й обрекли ден – Еньовден. Хем да се прекланят пред могъществото на тези сили, хем билки за всякакви болки да си наберат, хем за семейството да си помислят и момите пръстен в мълчана вода да пуснат. А фестивалът, чието 4-то издание е тази година, хем съхранява традициите и ги надгражда и е с тенденция да придобие международен характер.
Интериорът и аранжировката. Макар че са външна обвивка, те са достатъчно важни, за да грабнат първи вниманието. Нова модерна табела, съжителствуваща все още със старата, те посреща в началото на селото. Обновеният площад за празника е специално нагизден. Огроемн пъстър билборд приканва посетителя да стане активен участник във фестивала. Под дъхав еньовски венец минава всеки, който влиза в читалището. Каруца, пълна с уханно сено и билки, и огромен житен сноп. А къде ли е онази хубава Радка от митическата песен „Жениш ме, мамо, годиш ме“, която надхитрява влюбения в нея, но глупав змей, като запалва сеното с билки и така се разделя с него.
Гостите. Те бяха откъде ли не – от чужбина, от Севлиево и близките села, участници в художествената програма, в работните ателиета. Оказа се, че пчелите съвсем не са гости, а важни стопани на нашата малка планета и тяхното изчезване може да вещае и екологична катастрофа. Гостуването на пчеларска ферма „Странджа“, както и на пчелен магазин „Мая“, които предлагаха разнообразие от пчелни продукти и „модерно пчеларство“, беше изключително полезно. А народният представител Иглика Иванова – Събева, гост на празника, сигурно беше много горда с тази изява на своето село. Анна Мельова – водещата на фестивала, позната на мнозина като водеща на ТВ предаването „Бразди“, изглеждаше чудесно в народна носия, с бодната в косата червена роза. Контактна, тя успя да пренесе своя позитивизъм към всичко случващо се у публиката.
Доброволците от Европейския корпус за солидарност, млади хора от осем държави, които вече втора седмица живеят в селото, бяха активни участници в подготовката на фестивала. Заедно с етнолога Таня Цанкова разказаха за силата на билките, за ролята им за един по-здравословен начин на живот, един от щекотливите въпроси за съвременния човек.
Малките художници. 90 рисунки на участници от цялата страна на тема „С ухание на билки“ бяха част от красивия интериор на площада. Специализирана комисия оцени рисунките и присъди 14 награди, от които 4 грабнаха талантливи малки художници от Севлиево. Браво на Ния Петрова, Тереза Митева, Александра Илиева и Даниел Иванов. Около 20-ина деца се включиха в работилницата на малките художници. 3-годишната Вики от Севлиево, изцапана до раменете, топвайки щедро четката в зелените бои, набързо спретна рисунка на тема „Зелени поля в различни нюанси“. А после със същата страст, влюбена в зеленото, превърна малкото плоско речно камъче в скокливо зелено гущерче, което ще отнесе в къщи и с помощта на магнитчето ще го залепи на хладилника за спомен от фестивала.
За всекиго по нещо – имаше за хапване и пийване, сладолед за разхлаждане, за децата – любимите им надуваеми анимационни герои. А домакините се бяха погрижили да има вкусна домашна баница и красива погача. Абе, бива си ги тези младенчани за всичко. Че и любовното биле „пий – пий“ познават, затова с 10 бройки близнаци се гордеят. А какъв битов кът са спретнали във фоайето на читалището…
Художествената програма. Богата. Малко е да се каже. Разнообразна. Пак не е достатъчно. Може би наситена с много български дух и настроение. Когато младата певица Валерия Момчилова запя „Излел е Дельо хайдутин“ всичко замря. Слънцето излезе из облак, слезе по-ниско и надникна из клоните на нацъфтялата липа, за да чуе този вълшебен глас. Пък и да изсуши леко намокрения от краткия летен дъждец площад. А знаменитата солистка на ансамбъл „Филип Кутев“ Сорина Богомилова изпълни не една или две граовски, македонски и всякакви песни сама или в дует с Валерия. Танцьорите не бяха просто фон. Техните лица сияеха, краката им, както се казва, не опираха о земята и те естествено повеждаха хорото. Не само на „Бяла роза“, но и на „Цветините очи черешови“ трудно може да се устои. Разбираемо е посланието на организаторите на фестивала. По-често селски площади, пък и самите села да се пълнят с хора, за които да се създават забавления, да им се предлагат различни певчески състави. Фолклорна група от НЧ „Зора – 1872“ Габрово, певческа група „Граовска китка“ при НЧ „Пейо Яворов“ с. Мещица, фолкорен състав към НЧ „Пробуда“ с. Козирог, прекрасните млади музиканти и певци от с. Добромика – Илдъз и Мерал Салиеви, които са и отлични танцьорки и художнички; групата за изворен фолклор НЧ „Цвятко Иванов – 1919“ с. Крушево, с ръководител Николай Колев и самодейният състав „Бял гердан“ с. Младен. Със специална пиеска за фестивала се представи Детската театрална школа към детски комплекс „Йовко Йовков“, с ръководител Калинка Иванова. Гергана Петрова и Тихомир Петров от с. Младен, със своето музикално изпълнение, първи отвориха вратите за тази необикновена програма. Малко самотно се почувства стихотворението на 12-годишната поетеса от София Вяра Ангелова, но пък беше тематично.
А въздухът беше наситен с аромата на площадните липи. Деца тичаха безгрижно с балони в ръце. Възрастна дама снимаше с телефона си с хъс това невероятно българско хоро, начело с българския флаг. Най-малкият посетител на фестивала Павел Ангелов, само на 35 дни, вече се унасяше във вълшебна дрямка. И всичко това не е ли пълна противоположност на негативните предсказания за „свършека“ на България в близките години.
Организаторите на този фестивал с блестящата му подготовка и надяваме се – резултати, ни казват друго. И нека им повярваме, че българското село, макар и бавно, трябва да живне. И ще стане, ако има повече такива хора като Петя Димитрова, управител на АКСЕЛС, като кмета на село Младен Иван Колев и секретаря Ирина Савова, като изключителните хора от селото и всички дарители. И безусловната подкрепа на Община Севлиево, разбира се.
Вървя по моята екопътека – тунел. Земята под краката ми е мека, влажна и топла. Над главата ми млади брястчета са сплели клони в любовна прегръдка. Излизам от този своеобразен тунел и… О, чудо! Срамичето е развяло бели фусти и е покрило цялата зелена поляна с нежните си цветенца. Тук-там го ухажва кавалерът му – белият равнец. Някъде камшикът е успял да развее жълта опашка или жълт кантарион се е осмелил да наруши тази бяла приказка. По-нагоре лилавее цяла плантация мащерка. И тъкмо се канех да напълня торбичката си, открих, че това е подъбиче. Долових и лекия лимонов аромат на еньовчето.
Нали все пак е Еньовден!
Зареждане ...
