• ВестникЪт
  • Екип
  • Контакти
  • Избори
петък, 9 май 2025
No Result
View All Result
Новият брой
Новини от Севлиево - вестник Росица
  • Севлиево
  • Регион
  • България
  • Общество
  • Политика
  • Образование
  • Култура
  • Бизнес зона
  • Спорт
Новини от Севлиево - вестник Росица
  • Севлиево
  • Регион
  • България
  • Общество
  • Политика
  • Образование
  • Култура
  • Бизнес зона
  • Спорт
No Result
View All Result
Новини от Севлиево - вестник Росица
No Result
View All Result

Зорница Антонова:” Винаги има начин! Ако няма, ще видим какво ще правим!”

Всеки трябва да намери време да прави нещо, което го прави щастлив

от Минка Минчева
18.06.2019
в Интервю
0 0
0
Зорница Антонова:” Винаги има начин! Ако няма, ще видим какво ще правим!”

Зорница Антонова е дъщеря на известния севлиевски лекар д-р Емил Антонов, дългогодишен главен лекар на Общинската болница, която тази година навършва 140 години. Завършила е езикова гимназия в Ловеч. От 18 години работи и живее със семейството си в Бразилия. Всяка година си идва в Севлиево.
Има две деца – Емона и Фернандо. Обича да слуша музиката на Дейвид Гарет, затова търси и намира възможност да бъде на всеки един от концертите му, особено в Европа. Тя е един от администраторите на Обществото на Дейвид Гарет в социалната мрежа.
Запознанството ни със Зорница Антонова стана по време на тържеството, в средата на април, което сложи начало на събитията по случай 140 години от създаването на МБАЛ ”Д-р Стойчо Христов” – Севлиево.
-Колко назад Ви върна събитието, на което се запознахме?
-Повече от 35 години. Много благодаря на ръководството на Болницата, че ме покани да присъствам на това тържество, като начало на честването на 140-годишнината на Общинската болница в Севлиево, защото тази болница е свързана с цялото ми детство. Стана ми много драго, че споменаха д-р Антонов и д-р Ботева /майката на Зорница –б.а./, затова, което са допринесли с труда си за развитието на лечебното заведение.
-Видяхте ли познати лекари сред присъстващите в залата?
-Да. Много мило ми стана, че в залата беше д-р Игнат Цанков, човекът, с който заедно с татко съм ходила по коридорите на болницата. Много време мина. Обичах да ходя там, в болницата. Обичах да се разхождам в задния двор. Имаше много дървета и ми харесваха боровете отпред. Обичах да се разхождам по коридорите, просто така.
-Вашите родители са били лекари, а защо Зорница не тръгна по техния път?
-Защото все си мислех, че няма да мога да изкарам първата година в медицинския университет, където трябва да се влиза в моргата за подготовка по анатомия. Но не мисля, че това е голяма загуба за мен, защото сега се занимавам с медицински и фармацевтични преводи.
-И какъв е пътят от Севлиево до Сан Пауло?
-Ами мъжът ми работеше в “Идеал Стандарт”. Любовта ни събра и тя ме отведе в Бразилия. Но поне веднъж в годината се връщаме тук.
-И какъв е живота там, в Бразилия, за един българин?
-Труден. Те са хубави хора, но …..Там не си говориш със съседите. Това става от Коледа на Коледа или ако случайно се срещнем на пътя. Там го няма нашето:”Ела у дома днес на кафе, ще се съберем с приятелки…!“ Не може да се разхождаш по улиците, защото разстоянията са много големи, пък и малко те е страх….Особено за разходки вечерно време.
Скоро мой колега от Бразилия беше тук в Севлиево по бизнес дела. Бяхме седнали на терасата на хотела, късно вечерта. И той ми казва.“Това къде ще го направиш в Бразилия? Къде ще имаш смелостта на седнеш в този час да пиеш кафе или каквато и да било друго? Никъде!
-И как се свиква на този живот там?
-Никак! Аз затова обичам да се връщам колкото може по-често. Радвам се, че и работата ми е такава! Както се изразявам, нося си я в джоба и мога да работя отвсякъде. Не се свиква общо взето. Не само защото не може да се разхождаш спокойно. За да отидеш да си купиш примерно хляб, трябва да предвидиш поне час. Не е като тук – свършил си хляба или нещо друго, притичваш до магазина.
-А децата Ви знаят ли български?
-Знаят. Дъщеря ми е българка, тя е родена в Севлиево. Синът ми е роден там, но и той знае български. И двамата ходят в българско училище в Сао Пауло. Тази година училището навърши 10 години и по този повод скоро имаше тържество. Било е много хубаво, за съжаление не можах да присъствам, защото съм в Севлиево. Но в организацията се включих, въпреки че съм далече. Моите деца бяха водещи.
-Колко са големи?
-Дъщеря ми ще направи 25, а синът е на 16. Те са родени на една и съща дата.
-Понякога, когато си отстрани, нещата се виждат по-ясно. Как намирате България, след всяко Ваше завръщане?
– Аз винаги казвам пред мои приятели от София, че България върви само напред. Те казват: „Ама тук е много мръсно! Въздухът мръсен, това било, онова било…”. Хайде да погледнем от другата страна, какво беше!? Не става въпрос за предишния режим, а за развитието на България след 1989 година. Какво нямаше и какво има вече!? Не става въпрос дори и за материални неща! Къде в света си вземаш метрото за 80 евроцента от вратата на летището и отиваш до центъра на града за 40 минути!? Това го няма никъде!! Къде е онова отношение, когато влезеш в магазина и те гледат със страшен поглед – все едно, че ти се сърдят, че си влязъл, за да им прекъснеш четенето на вестник, примерно. Нека да си признаем, че преди десетина години беше така. Сега навсякъде ме посрещат с „добър ден, мога ли да Ви помогна с нещо”. Дори ако продавачката пуши пред магазина, на часа оставя цигарата, докато аз още съм на стъпалото на магазина и ме пита: „Нещо да помогна?“ Това преди го нямаше.
Виждам, че в Севлиево метат всеки ден улиците. По улиците и тротоарите вече се правят платформи за хора в инвалидни колички или други двигателни проблеми. Това в Бразилия е абсурдно да се случи.
-Как си обяснявате този негативизъм в българите?
-Може би, защото много сме страдали като народ през предишни години и векове. И някак си ни е трудно да приемем, че трябва да виждаме най-напред хубавите неща …Аз поне така се старая, защото винаги има нещо хубаво и в лошото. В смисъл винаги може да се намери нещо, в което да се хванеш, да поставиш като основа и да преодолееш каквото и да е, за да вървиш напред.
-Аз също търся отговор на причините за този негативизъм. Не мислите ли, че той се дължи и на доста дългия период от време, когато българинът беше лишен от възможността сам да определя своето бъдеще, сам да избира по кой път да поеме…? И сега, когато той има тази възможност, не знае как да я използва и пак очаква държавата, Общината или някой друг да реши голяма част от неговите проблеми, дори и чисто битовите. Не мислите ли, че и това е причината, особено в по-възрастните хора?
-Напълно споделям това Ваше мнение! Има и такива, които си казват: „Да, аз ще си изчистя пред моя двор, пред моята врата, но съседът няма да го направи, затова няма смисъл …!“ Няма значение какво ще направи другият, важното е ти да започнеш! Ти да свършиш твоята част от общото.
-Да, Вие оценявате положителното развитие на България, но въпреки това малките градове и села се обезлюдяват. Младите хора се насочват към големите градове, към чужбина…Как ще коментирате тези процеси, които се отразяват доста зле на икономиката, а и застрашават съществуването на нацията ни?
-Всеки търси по-добър живот! Не може да ги съдим за това, всеки прави своя избор. Но ми се иска да има този избор тук. Не за да стават богати, но да се издържат и да живеят прилично.
Но аз си мисля, че и тук, в Севлиево, има големи възможности за развитие, може би е нужна по-голяма креативност, за да намериш собственото си пространство, за да се развиваш. Или трябва да потърсиш начин за допълнително обучение за това, което искаш да правиш. Скоро бях в един завод в Севлиево и ми споделиха, че нямат кадри. Истина е, че не можеш да вземеш от улицата един човек, който не е виждал това, за което го назначаваш на работа и да го поставиш на това място. Трябва с години да се обучава, защото няма обучени кадри. Защо вместо да ходиш в Германия, примерно – скоро даваха по телевизията репортаж, от който се вижда при какви отвратителни условия живеят емигрантите, не дадеш тези пари, които си дал, за да отидеш там, за някакво обучение или за нещо, което ти липсва, за да работиш в този завод в Севлиево? Има място там! И ще се чувстваш по-добре тук, при близките си, вместо да отиваш някъде, където нищо не е сигурно… И още нещо, не става въпрос само за материална сигурност, но и за чисто емоционална. И нека да се върнем към предишния Ви въпрос, защо са толкова негативни българите. Хората все по-малко мислят за себе си.
-В какъв смисъл?
-Давам пример със себе си. Аз трябва днес да преведа толкова хиляди думи. И това дали ме боли кръста, гърба, дали съм яла, пила или спала, няма значение. Аз продължавам да работя. После лягам към 11-12 ч., ставам в 5 и така продължава моето ежедневие. И аз къде отивам с тази програма? Трябва повече да се грижим за себе си. Това ми препоръча моята леля. Не случайно в самолета, когато правят инструктаж за безопасност, казват: „Сложете първо маската на себе си и тогава помагайте на другите!“ Значи трябва да се грижим и за себе си. Да правим това, което ни прави щастливи! Тогава винаги ще намерим начин да се справим с всеки проблем, пред който сме изправени.
-И Зорница кога стигна до тази истина?
-Когато чух музиката на Дейвид Гарет!
-И как Ви подейства?
-Накара ме да си кажа: „Боже, защо съм се забила само в този компютър?“ На следващия ден, след концерта, аз бях много по-продуктивна.
-И кога беше това?
-Първият концерт на живо, на който слушах Дейвид Гарет, беше през 2017 година в Сао Пауло. Оттогава винаги, когато имам възможност, ходя на негови концерти, защото музиката му е толкова презареждаща! Дейвид Гарет свири прекрасно, той е много хубав мъж…Но по средата на концерта, за мен вече не е важно кой свири, аз само слушам и се пренасям в един мой свят. И в мислите си намирам решения на проблеми, които съм смятала за неразрешими. Тогава си казвам: „Благодаря, Дейвид Гарет, че ми показа пътя!“ И така се успокоявам и зареждам до следващия концерт!
-И следващите къде бяха?
-Първият 2017 в Сао Пауло, после два в Румъния. На 29 септември 2018 беше в София, когато ние, от Обществото на Дейвид Гарет, имахме лична среща с него. Беше много хубаво!
– И от Бразилия Вие ходите на концертите на Дейвид Гарет!?
-Е, аз използвам времето, когато съм в България да ходя на тези концерти. Сега ходих на концертите му в Кемниц и Берлин. Зареждаща е не само неговата музика, а и срещите с хората от цял свят, които са обединени около нея. И тези разговори, които са само позитивни, ми се отразяват много добре.
-Т.е. Зорница е намерила лек за душата в музиката на Дейвид Гарет, но всеки може да го открие и на друго място?
-Да, в разходки в планината, в рисуване, в нещо, което те прави да се чувстваш добре и щастлив. Хубаво е, че цялото ми семейство обича да слуша музика и заедно ходим на концерти. Това е удоволствие, което няма цена. Защото това, което получавам в замяна, няма цена! Но има и други неща, които ми действат зареждащо. Аз бях доброволец по време на олимпиадата Рио де Жанейро 74 дни. И беше толкова хубаво, независимо че имаше много работа – понякога от 7 сутринта до другата сутрин. Много интензивна работа, тичане по цял ден, обаче беше изключително приятно…Стефка Костадинова е супер! Много приятен и много земен човек! Тези 74 дена са едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали в живота!
Ние, българите, умеем да си правим хубавото, като седнем на масата и пийнем по едно. Но всеки трябва да намери време да прави нещо, което го прави щастлив. Да седнеш на пейката в градината на слънце, примерно.
-Какво научихте от Вашите родители и сега предавате на децата си?
-Отговорност! Да поемат отговорност само, когато са силни и уверени, че ще свършат ангажимента, който са поели. Да не бягат от нея, когато има трудност, а да търсят начина и стриктно да я изпълнят за определения срок. Всичко това съм го научила от д-р Антонов. Никога не ме е бил, никога не ми е викал, винаги е говорил спокойно и въпреки това не смеех да кажа гък. Когато трябваше да се свърши нещо, казваше: „Свърши го и тогава ще отидеш да играеш!“
-Така ли постъпвате с Вашите деца?
-Да! Но не се и налага да им го казвам! Когато моята дъщеря се роди, работех в една от севлиевските фирми. Бях много заета повече от работния ден. Сутрин трябваше да съм на работа преди да отвори детската градина и се връщах вечерно време доста късно, взависимост какви гости от чужбина имаше във фирмата. Затова д-р Антонов я водеше и вземаше от детската градина. И това, на което е учил мен, е учил и нея. А след това наученото тя предаде и на брат си. И така цялото възпитание и на децата ми е от баща ми.
-Как запазвате българското у вас, в Бразилия?
-Ние сме си българи. Даже и синът ми, който е роден там, знае българските обичаи. Сега, на Великден, аз не бях там, но рано сутринта те станали и ме питат къде е червената боя, не може на Великден да няма червени яйца, традицията трябва да се спази, но се оказва, че нямаме козунак. Обади ме се в 7 часа сутринта, тяхно време, да ме пита къде е покривката с великденската украса, че трябвало да нарежда масата. Спомням си първата ни Коледа в Бразилия. Казах на съпруга ми, че за Бъдни вечер ще наготвя традиционните постни български ястия, но и традиционните за Бразилия. Но той беше категоричен, че ще е по български и така вече 18 години в нашата къща празнуваме Коледа по български. На 11 май, когато беше денят на Кирил и Методий имаше тържество по случай 10 години на българското училище в Сао Пауло и децата ми бяха там. Дъщеря ми беше облечена в автентична народна носия от моите баби. Тя е рецитирала „Опълченците на Шипка”. Получих много поздравления от хората, които са били там. Те ми писаха колко развълнувана е била тя, когато го е рецитирала на български, въпреки че тя е била на 7 години, когато е излязла от България.
-А там има ли българска общност?
-Над 3000 българи сме в Сао Пауло. В българското училище ходят доста деца.
-Как се чувствате тук, след Бразилия? Бързо ли се настройвате на българска вълна?
-Няма защо да привиквам! Тук се чувствам толкова добре. И съпругът ми и двете ми деца, много обичат България. Кой знае един ден може и тук да се върнем!?
-Какво искате да пожелаете на севлиевци?
-Бъдете по-позитивни! Винаги търсете хубавото, каквото и да се е случило! Винаги има нещо хубаво, което може да извадите от каквато и да е ситуация. Винаги има начин. Ако няма, ще видим какво ще правим!

Децата на Зорница – Емона и Фернандо

Етикети: БразилияЗорница Антоновасевлиево
СподелиTweetСподели
Минка Минчева

Минка Минчева

СвързаниПубликации

Д-р Пенчев: “Медицината не е само образование – тя е преживяване”

Д-р Пенчев: “Медицината не е само образование – тя е преживяване”

05.05.2025
Любчо Иванов: “Мъдростта ни учи да разберем какво сме пропуснали и какво още трябва да направим в земния си живот”

Любчо Иванов: “Мъдростта ни учи да разберем какво сме пропуснали и какво още трябва да направим в земния си живот”

24.04.2025
Валери Славчев: „Надявам се публиката в Севлиево да пее с нас, ще изпълняваме български песни, които всички обичаме“

Валери Славчев: „Надявам се публиката в Севлиево да пее с нас, ще изпълняваме български песни, които всички обичаме“

16.04.2025
Мохамед Халаф: “Ислямът живее в дълбока криза. Тя превръща мюсюлманите и арабите в заплаха”

Мохамед Халаф: “Ислямът живее в дълбока криза. Тя превръща мюсюлманите и арабите в заплаха”

07.04.2025
Томислав Дончев: „Много министри говориха за тунела под Шипка през изминалите 4 години, без да знаят за какво става въпрос“

Томислав Дончев: „Много министри говориха за тунела под Шипка през изминалите 4 години, без да знаят за какво става въпрос“

19.03.2025
Ивайло Костадинов: “За мен да си държиш на думата и да си коректен към всички, е основно правило”

Ивайло Костадинов: “За мен да си държиш на думата и да си коректен към всички, е основно правило”

17.03.2025
Следваща публикация
“Бродуей ще полудей!” с трио “Тенорите” в Севлиево

“Бродуей ще полудей!” с трио “Тенорите” в Севлиево

Поздравителен адрес по повод 9 май – Ден на Европа и 74 години от края на Втората световна война

Гласувайте д-р Иван Иванов да стане "Кмет на месеца" за юни на тема "Летни фестивали"

„Славейко Боризмейко“ е новата постановка за деца в Севлиево

"Славейко Боризмейко" е новата постановка за деца в Севлиево

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  • Най-нови
  • Популярни
  • Коментирани
Верният отговор е в думите на Петко Рачов Славейков: “Учителите държат бъдещето на народа в ръцете си”

В разветите знамена на победителите няма смисъл

09.05.2025
Бойно кръщение за малките баскетболистки

Бойно кръщение за малките баскетболистки

09.05.2025
С 11 гола девойките до 16 г. попиляха “Янтра”

С 11 гола девойките до 16 г. попиляха “Янтра”

09.05.2025
Тони Маринов стана абониран за третото място

Тони Маринов стана абониран за третото място

09.05.2025
Данислава Петрова: На чичо ми е нанесен жесток побой

Данислава Петрова: На чичо ми е нанесен жесток побой

13.06.2023
Пак дойде време за безплатни винетки

Облекчена процедура относно документите за безплатна винетка

13.01.2020
Мъж от Севлиево и двама сенничани са сред петте жертви на тежка катастрофа край Габрово

Мъж от Севлиево и двама сенничани са сред петте жертви на тежка катастрофа край Габрово

13.10.2023
Жена загина от измръзване на път за хижа “Тъжа”, приятелят й беше спасен

Жена загина от измръзване на път за хижа “Тъжа”, приятелят й беше спасен

22.01.2021
Д-р Петър Капитански: “Искаме да предадем знанията си на млади колеги”

Д-р Петър Капитански: “Искаме да предадем знанията си на млади колеги”

7
Проф. Пимпирев идва в Севлиево, открива изложбата “Поглед от другата страна на света”

Проф. Пимпирев идва в Севлиево, открива изложбата “Поглед от другата страна на света”

3
Могат ли хората да бъдат символи? Ако да – един от най-значимите символи на с. Ловнидол е  Георги Николов Гализов (23.04.1909 – 14.04.1998 г.)

Могат ли хората да бъдат символи? Ако да – един от най-значимите символи на с. Ловнидол е Георги Николов Гализов (23.04.1909 – 14.04.1998 г.)

3
Пак дойде време за безплатни винетки

Облекчена процедура относно документите за безплатна винетка

2

Анкета

Как намирате града ни?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...

СИНЯ ЛАМПА

Спец акция срещу дрогата

Млад шофьор самокатастрофира, спътничката му е с опасност за живота

09.05.2025
Габровски роми търсят справедливост след смъртта на свой,  отидоха в прокуратурата

Габровски роми търсят справедливост след смъртта на свой, отидоха в прокуратурата

05.05.2025
Празниците са по-хубави, когато всички се прибират у дома! Бъдете отговорни и шофирайте разумно

Празниците са по-хубави, когато всички се прибират у дома! Бъдете отговорни и шофирайте разумно

05.05.2025

Facebook

СЕВЛИЕВО ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

Пеньо Пенев в спомените на съучениците му от Севлиевската гимназия

Пеньо Пенев в спомените на съучениците му от Севлиевската гимназия

3 дни ago
Севлиево отбелязва 95 години от рождението на Пеньо Пенев с изложби и специални събития

Севлиево отбелязва 95 години от рождението на Пеньо Пенев с изложби и специални събития

5 дни ago
Историческия музей представя изложбата на ДА “Архиви” – “Модата в огледалото на едно столетие – от средата на XIX в. до средата на XX в.”

Историческия музей представя изложбата на ДА “Архиви” – “Модата в огледалото на едно столетие – от средата на XIX в. до средата на XX в.”

1 седмица ago

ИНТЕРВЮ

Д-р Пенчев: “Медицината не е само образование – тя е преживяване”
Интервю

Д-р Пенчев: “Медицината не е само образование – тя е преживяване”

от Минка Минчева
05.05.2025
Новини от Севлиево - вестник Росица
  • ВестникЪт
  • Екип
  • Контакти
  • Избори
Copyright © 2025 „РОСИЦА” ЕООД

No Result
View All Result
  • Севлиево
  • Регион
  • България
  • Общество
  • Политика
  • Образование
  • Култура
  • Бизнес зона
  • Спорт

Влезте в профила си

Забравена парола?

Попълнете формуляра, за да се регистрирате

Всички полета са задължителни. Вход

Възстановяване на парола

Моля въведете потребителското си име или email адрес.

Вход
StatCounter - Free Web Tracker and Counter
error: Съдържанието е с авторски права.