Надежда Ботева – археолог
През 1979 г. археологът в Севлиевския исторически музей Симеон Симеонов започва археологически проучвания на хълма Джевизли бунар, край Севлиево. След неговата смърт разкопките са продължени от доц. д-р Бони Петрунова и доц. д-р Йордан Алексиев. От 2009 г. ръководител на проучванията е Надежда Ботева от Историческия музей в Севлиево.
За двете десетилетия, през които е научен ръководител на археологическите разкопки, Симеон Симеонов обоснова и наложи мнението, че това е крепостта Хоталич, която се споменава в османските данъчни регистри от ХV до ХVІІІ век. Това мнение, което има и противници, се утвърди и прие, както в научните среди, така и в публичното пространство. През 1994 г. крепостта Хоталич е обявена за паметник на културата с национално значение.
Дългогодишните археологически разкопки край Севлиево разкриват едно от най-значителните фортификационни съоръжения в Централния Предбалкан. Мястото, избрано за изграждането му, предоставя много подходящи условия за отбрана. Крепостта заема най-западната част на т. нар. Севлиевска планина. Тя е разположена изцяло на южния склон, стръмно спускащ се към р. Росица. От укреплението се разкрива панорама към цялото Севлиевско поле, чак до централното било на Средна Стара планина.
Резултатите от последните няколко археологически сезона показаха по категоричен начин, че строежът на мощната отбранителна система на хълма се отнася към края на V и самото начало на VІ век. В този период византийският император Анастасий І (491 – 518) предприема мащабна строителна дейност в опит да се противодейства на засилилите се нападения от авари, славяни и прабългари. Тогава противопоставянето и борбата с непрекъснатите варварски нашествия стават първостепенни за Византия.
Крепостта (цитаделата) на Хоталич заема площ от 17-18 дка. Има четири порти, две потерни (отвори в крепостната стена, предназначени за изненадващи нападения). Крепостните стени са с дебелина 1.70 – 2.20 м. На места са запазени на височина до 3 м. От източната страна стената е двойна, т.е. снабдена е с протейхизма. В най-високата част се издига мощна жилищно-отбранителна кула.
Цитаделата на Хоталич е изградена в оpus implectum. Най-напред се иззиждали няколко реда от каменната облицовка, след което вътрешността се запълвала със смес от камъни и хоросан. След това зидането продължавало, като се използвали дървени скелета. Накрая стените били измазвани. Въпреки, че били изградени от еднолицево огладени камъни с различна големина, крепостните стени били отлично нивелирани, отвесирани, имали гладко и равно лице. Това се дължало на голямото майсторство на строителите. Този тип каменна зидария с вътрешен пълнеж била икономична и бърза, защото в нея се използвали материали от близката околност. Широкото й приложение било извикано от необходимостта да се изгради бързо и навреме крепостната стена пред засилената опасност от варварски нашествия. Яките крепостни стени осигурявали безопасност и закрила. През следващите десетилетия вътрешността на цитаделата и южния скат под нея започват да се обитават. Това били както хора, пряко свързани с поддръжката на крепостта, така и занаятчии. През последните години бяха открити две занаятчийски работилници, които датират от средата на VІ век. В едната се е обработвала кост, като се забелязва известна специализация в изработване на предмети от еленови рога. Това са тежести за вретена, художествено изработени дръжки, гребени. От VІ век датира и откритата тъкачна работилница, в която са били разположени най-малко три вертикални стана. За интензивния живот на Хоталич в тези векове говори и голямото количество керамика, монети и други находки от периода V-VІ век.
След средата на VІІ век Византия е принудена да изостави териториите си на север от Стара планина. Десетилетия тези земи са обект на непрекъснати варварски нашествия. Това води до постепенното им обезлюдяване. Замира и животът на хълма Джевизли бунар. Кога отново се оживява е въпрос, който е дискусионен. Бъдещите проучвания ще докажат в кой момент новосъздадената българската държава „преоткрива“ удобното и стратегически важно укрепление.
Безспорен е разцветът на крепостта в периода края на ХІІ – ХІІІ век. През този етап е построено селището под крепостта. До днес са разкрити близо 90 жилищни и стопански постройки. В резултат на дългогодишните разкопки ясно се очертава планът на подградието (селището). Разположено е на южния слънчев скат. Състои се от четири квартала, отделени помежду си от зидове, защитаващи ги от запад и изток. От юг също има преградна стена, а на север селището е охранявано от непристъпния скален венец. Над него се разполага крепостта. Височината, до която са запазени каменните градежи, е различна – 0.40 до 2.50 м. Камъните са споявани с жълт глинест разтвор. В по-голямата си част сградите са едноделни, но има и такива от две помещения. За някои от постройките със сигурност можем да кажем, че са били на два етажа. Запазени са каменните стълбища за втория етаж.
Двата крайни квартала са най-гъсто застроени, като във всеки един от тях има християнски храмове. Най-ранна е църква №1 (по реда на откриването). Намира се в най-западната част на подградието. Има размери 24 х 9 м. Тя е опожарена през 40-те години на ХІІІ век най-вероятно от татарите. В българската история има няколко големи татарски нападения. Особено продължително е тяхното нахлуване през зимата на 1242-1243 г. Тогава, на връщане от Унгария и Далмация, войските на хан Бату опустошават големи райони от Северна България. Към тези смутни години и последвалото десетилетие на вътрешна нестабилност трябва да се отнесе опожаряването на най-ранната открита досега църква на Хоталич. С тези драматични събития от началото на ХІІІ век най-вероятно е свързано укриването на голямо монетно съкровище. До северния зид на християнския храм е открита колективна находка от 2944 медни монети. Най-късният екземпляр в нея е монета на Теодор Врана от 1208 г.
Ранновизантийската и средновековна крепост Хоталич пострадала много тежко от татарските набези. Толкова тежко, че никога не успява да се възстанови напълно и бавно тръгва към залеза си. След средата на ХІІІ век са построени другите два християнски храма. Църква №2 се издига върху изгорялата №1, а в най-източната част се построява нов храм – №3. Около християнските църкви се формират и средновековните некрополи (гробища). Проучени са повече от 200 гроба. Някои от тях с богат погребален инвентар. От археологическите проучвания на Хоталич във фонда на Историческия музей в Севлиево са постъпили и инвентирани повече от 900 експоната. Голяма част от тях са изложени в постоянната експозиция на Историческия музей.
Преди десетилетия, местността Джевизли бунар, обрасла с гора и ниски бодливи храсти е известно на малцина специалисти и иманяри място със стари градежи. След няколко десетилетия системни проучвания на археолози и труда на стотици работници, днес всеки посетител може да види един своеобразен музей на открито. „Ранновизантийска и средновековна крепост Хоталич“ е един от най-добре социализираните археологически обекти в България. За това допринесе и реализираният проект по ОПРР „Осигуряване на достъп и социализация на Ранновизантийска и средновековна крепост Хоталич“. Малко са общините в България, които могат да кажат, че десетилетия наред са финансирали археологически проучвания. Независимо от финансовата нестабилност, от сменящите се общински ръководства и промяна в приоритетите, материалното осигуряване на разкопките не е прекъсвано. В продължение на почти четири десетилетия в община Севлиево винаги се е работело за това по-малко, но методично да се сглобява картината на общото ни историческо минало.
Зареждане ...
