ДОБРИНА МИНКОВА
През Националната библиотечна седмица, на 13 и 16 май, своята първа среща с малките си читатели имаше новата детска книжка с римувани приказки „Писма от авлига“. Нейният автор – Ваня Георгиева и илюстраторът Мартин Минчев гостуваха в Детския отдел на Градската библиотека и се срещнаха с ученици от 2 и 3 клас на ОУ „Стефан Пешев“.
„Авлига съм – най-красивата птица, отлитам в есента на юг
там в нощи питам все звездица дали гнездото ми люлее тук.
Сънувам как в красив летеж издигам се над планините
писма ще ви напиша – пет, за да пресъхнат ми сълзите”.
С този цитат от прекрасната книжка библиотекарката Мария Тотевска – Иванова приветства децата в началото на срещата, a след това представи и нейните създатели.
Ваня Георгиева е добре позната в средите на четящите – поетеса, член на литературен кабинет „Пеньо Пенев” към читалище „Развитие -1870” и на Съюза на българските писатели. Освен за деца, тя пише и за възрастни. До този момент нейното творчество се събира в 10 книги, от които 5 детски и 5 за възрастни. Поетесата сподели с малките читатели как се е родила новата й творба. Петте писма били написани за съвсем кратко време, вдъхновени от разходките сред природата, които тя много обича и където често чува песните на любимата си птица – красивата авлига.
Мартин Минчев или само Марти, работи в Общностен център в Севлиево, като работата му е свързана основно с деца и семейства. По рисуването се запалва още от малък. „Писма от Авлига” е втората книжка, която илюстрира, а вдъхновението за прекрасните рисунки дошло след като прочел петте писма под форма на римувани приказки. Марти прекарал доста време в рисуване, докато се получат желаните образи, но и авторката, и читателите са единодушни, че крайният резултат си е заслужавал усилията.
Според младия художник няма лоша рисунка, освен тази, която не е нарисувана. Той насърчи децата да рисуват и да не се отказват от любимото си занимание само защото веднъж не се е получило това, което искат.
На въпроса дали биха работили отново заедно и Ваня, и Мартин с усмивки отговориха „да”. Ваня не пропусна да прочете с много артистичност някои от писмата, поместени в книжката и да покаже красивите илюстрации, които ги съпътстват. Някои от малчуганите също се престрашиха и рецитираха стихове, които знаят – „Аз съм българче“, „Родна стряха“.
Кога Ваня е написала първото си стихотворение, на какво е било посветено то, какво Марти обича да рисува най-много, кои са любимите им книги – това са само част от въпросите, задавани един през друг на творците от малките ученици. И, разбира се, всеки получи изчерпателен отговор. И двете срещи преминаха в една приятелска атмосфера, изпълнени с много добро настроение, приятни емоции и усмивки. А Ваня, Мартин и децата си пожелаха да се срещнат отново при появата на следващата нова книжка.