“140 години грижа за здравето на севлиевци”. Под това мото ще премине честването на годишнината на най-старото лечебно заведение в Севлиево, което въпреки трудностите от дългия преход на смяна на обществените системи, продължава достойно започнатото от предшествениците преди 140 години.
За тях и тяхното дело припомни на специално събитие преди Великденските празници главната сестра на МБАЛ ”Д-р Стойчо Христов”, Даниела Сомлева.
Според архивите началото на здравеопазването в севлиевския край е започнало в средата на 10 век. По сведения на севлиевци към 60-те години на 19 век в Севлиево се е установил д-р Костадин – грък по националност, който продавал и лекарства. При него като помощник е работил севлиевецът Христо Генев, който след заминаването му в Гърция, е продължил да продава лекарства и е прилагал някои методи на лечение, усвоени от него.
През 1870 г. в Севлиево се е завърнал завършилият медицина в Бкурещ д-р Стойчо Христов, който бил назначен от турските власти за градски лекар. Освен с медицина, той се е занимавал и с революционна дейност. Заподозрян от турските власти, през 1875 г. емигрира в Румъния. Това е пъвообраза на първото организирано лечебно заведение в Севлиево.
Севлиевската окръжна второстепенна болница е открита на 03.07.1879 г. в две изоставени турски къщи, с двайсет легла, обслужвани от един лекар, който едновременно е извършвал и амбулаторни прегледи. Първият лекар в болницата е бил д-р Симеон Тошков, родом от Оряхово. Още първата година са лекувани 112 души. Болницата се е помещавала в тия две къщи до 1883 г., когато е било построено това здание от Окръжната постоянна комисия – Севлиево. Отначало са разкрити 40 легла, след това стават 50. Персоналът е варирал между 10 и 12 души. До началото на 20 век в болницата са работили няколко лекари, между които и д-р Кирил Вазов, брат на Иван Вазов.
Края на 19 и началото на 20 век усилията на персонала на болницата са били насочени към ограничаване на някои заразни заболявания, архваксиниране на деца против едра шарка, ликвидиране на ендемични огнища от сифилис в някои от балканските села.
На една от редовните сесии на Севлиевский Окружен съвет през 1889 г. четем сведения на господина севлиевский окружен лекар за санитарното състояние на Севлиевска околия:
1. От инфлуенца през януари са боледували 4310 души, 45 умрели.
2. От гастроентерит през месеците юли и август са умрели 14 деца
3. От коклюш през юни, юли и август – 20 деца, от брусница – 12 деца
4. Сифилисът е бил разпространен от дълги години в габровско-севлиевските села, но в последните години разпространението му намалява, защото правителството отпуща даром лекарства и медицинска помощ.
В болницата са постъпили на лечение 367 души, от които 211 оздравели, 125 излезли с облекчение, 26 без облекчение, 10 умрели и 21 останали на лечение.
До края на Първата световна война болницата остава с 50 легла, като за известен период по време на войната е била без управител лекар – ръководила се е от фелдшер. След завръщането си от фронта, където е бил полеви лекар, д-р Никола Баев полага големи усилия за развитието на болницата. Той оборудва за пръв път операционна зала към болницата и поставя началото на организирана хирургична помощ.
През 1930 г. главен лекар на болницата става д-р Иван Филипов и я ръководи 22 години до 1952 г. Роден е през 1893 г. в Ловеч, завършил е през 1924 г. медицина в Берлин. Болницата в началото на 40-те години на 20 век все още се помещава в сградата, построена през 1883 г. Д-р Филипов настоява пред градската управа за построяване на нова болнична сграда. Започва събиране на средства от града и околията, лично д-р Филипов дарява 100 000 лв. за построяване на нова сграда.
Цялото население на околията участва със средства и труд за изграждането на болницата. През 1941 г. тя започва да функционира със 100 легла. Обособяват се две отделения – вътрешно, със сектор за деца и инфекциозно болни, и хирургично, със сектор гинекология. В болницата вече работят 26 души персонал: 5 лекари, 4 сестри, 1 акушерка, 1 пом.- аптекар, 6 санитари и 9 друг персонал. Демографските показатели по това време показват висока обща и детска смъртност, голямо разпространение на заразни заболявания, в т.ч. туберкулоза.
През 1946 г. се разкрива гинекологично отделение и поликлиника за обслужване на градското население, с двама лекари и три сестри. Започва усилен строеж на два нови павилиона и през 1948 година започват да функционират туб.-диспансерно и инфекциозно отделение.
През 1948 г. се разкриват и детско и акушеро-гинекологично отделение. През 1948 г. започва работа и зъболекарски кабинет, апрез 1952 г. кабинет УНГ.
През 1951 г. болницата разполага със 150 легла и 105 души персонал, от които 15 лекари, 1 зъболекар, 6 сестри, 5 акушерки, 4 лаборанти, 1 пом.-аптекар, 11 самарянки, 28 санитари.
След 1961 г. са построени още павилиони, административни и други постройки, направени са и надстройки на болницата.
100 годишнината си севлиевската болница посреща с 2 вътрешни, хирургично, детско, акушеро-гинекологично, инфекциозно, стоматологично, нервно, анестезиологично и патологично отделение, клинична и рентгенова лаборатория, физиотерапия и други структури. В болницата работят 470 души персонал, от които 64 лекари, 166 медицински сестри и 164 друг персонал. Дейността се извършва на 422 легла, има филиали в селата Стоките и Добромирка. Обслужваното население е 57 000 души. Една година преди това е отворила врати новата поликлиника – една прекрасна сграда, оборудвана с необходимата апаратура и техника, създаваща всички условия за квалифицирана медицинска помощ. За строителството на поликлиниката отново, както и преди половин столетие, помага цялата севлиевска общественост.
Д-р Емил Антонов, роден на 10.11.1934 г. в с. Студен извор, Трънско, завършил медицина 1958 г. в София. Отдава всички сили и организаторски опит за построяването на новата поликлиника.Той е наш съвременник, сигурна съм, че голяма част от присъстващите в залата си го спомнят много добре. Личните съдби на голяма част от персонала, работещ и сега в болницата, са вплетени с неговата.
До 1989 г. болницата се развива в планово стопанство. Създават се и се доразвиват поликлиничната помощ, бърза помощ, стоматология, детско и училищно здравеопазване, хигиенно-епидемиологични служби. Натуралните показатели сочат снижаване на детската смъртност, увеличаване на средната продължителност на живота. В резултат на профилактичната дейност рязко намаляват инфекциозните заболявания, туберкулозата, чревните и паразитни заболявания.
В архивите на болницата са събрани историите на отделенията, написани от д-р Захари Войников, д-р Адриана Спасова, д-р Христо Спасов, д-р Радко Пандурски, д-р Детелин Шишков, д-р Симеонка Ботева, д-р Браянова, д-р Христо Трендафилов, д-р Гено Апостолов и не на последно място д-р Игнат Цанков.
Архивите от най-новата история на болницата са грижливо събрани и описани в книгите на д-р Игнат Цанков.