МАРИЯ МАРКОВА
Ваканцията свърши!… За жалост, но децата прекараха пет незабравими дни в Читалището в село Дамяново. Има какво да си спомнят – пренесохме се в света на уникалните български народни приказки. Нашите приказки са най-хубави и интересни. Та има ли някой да не ги обича? Това са народни творения, отразили по вълшебен начин българското словесно народно творчество. Приказки, от които можеш да се поучиш, да се възхитиш, да се преклониш! Приказки за царе и царици, за принцеси и принцове, за трудолюбието, но и как да се пребориш с мързела, приказки за доброто и лошото, за алчността, но и за дяволиите и остроумието на героите. Българските народни приказки отразяват бита и начина на живот на нашите деди.
И наистина ваканционните дни на децата бяха празник, прекаран в Читалищната библиотека – четене на книжки, състезание кой ще разкаже най-артистично приказка или случка, рецитиране на стихове и заучаване от най-малките уникални стихчета от „Аз съм българче“ на класика Иван Вазов. Броените дни минават бързо и за финал си направихме кулинарно състезание за най-добре украсен сандвич, но направен с усмивка. Децата бяха запознати с историята на българската кулинарна кухня, с традициите от онова време, с почитта и благоговеенето пред хляба, сложен със страхопочитание на софрата. Научиха, че хлябът е по-голям и от човека. Информация получиха и за празниците ни, свързани с бита и културата на дедите ни…
Беше весело и забавно, но за детските усмивки нямам думи. Спретнахме си и „състезание“ за най-чаровна детска усмивка. Та има ли нещо по-красиво от детската усмивка? Тя е най-искрена и добронамерена. В една детска усмивка може всичко да се открие – искреност, радост и светлина, чаровност и прелест. Усмивките на децата са като пролетта – в тях има много нюанси на цветовете. Усмивката, това е радостта от идващия ден, в очакване, че нещо вълшебно може да се случи. А децата, със своята богата фантазия, вярват в чудеса. Та нали детството е едно чудо, което не се повтаря и остава да живее в човека, докато е на този свят… Разделихме се с децата, като си обещахме още много чудеса да ни се случат в Читалището и извън него. И така отмина една ваканция, осмислена с добри начинания…