ВЕНКА ПЕТРОВА
Помня, бях малка, висях на баба на ръката, когато ходехме у майка й, баба Стоеница, до горния стопански двор, и много се радвах, когато на завоя на улицата някак си изведнъж в очите ми изникна симпатична градинка, с люлка в средата. И винаги се молех да се полюлея. Трябвало да е било около 60-’61 година. 
Минаха години, животът се изтъркули и ето, че отново ветровете му ме доведоха в Ловнидол. Много пъти минавах край градинката, гледах с тъга обраслата със шипки ръждясала люлка, отплетена в бръшлян, сто пъти се заричах, че ще намеря сили и време да организирам нейното почистване и все не успявах да го направя… А тя си стоеше там, забравена като че ли от Бога, а боровете й, израснали след толкова години, бяха ориентир за това как да стигнеш до къщата за гости.
И стана чудо, градинката е почистена! Няма да си кривя душата, че още в почивните дни ми казаха, че там работи бригада! И днес, когато минах, не можех да не спра и да не заснема това, което се е случило! От името на нашия край на селото, благодаря на цялата бригада! Не знам кой точно е бил, със сигурност там е бил Боян, сигурно и Катя, а почистването е организирала Милена Иванова – нашата кметица! Не само че е организирала, а е и участвала със личен труд! Хвала!
Зареждане ...
