От години пчеларите в България предупреждават за сериозните проблеми, които застрашават развитието на пчеларството. В края на миналата година те излязоха на протест. Освен по-големи субсидии, те поискаха и “затвор за тези, които отравят пчелите”.
Великият ум на 20 век Алберт Айнщайн предрича, че само четири години след изчезването на пчелите, ще измрат и хората. Защо, коментира за в.”Росица” инж. Детелин Денев, председател на Съюза на пчеларите в Севлиево
-Г-н Денев, страшно звучат прогнозите за съществуването на човечеството без пчелите. Защо?
-Пчелите са пряко свързани с еволюцията на планетата Земя и появата на цъфтяща растителност върху нея. Медоносната пчела – Apis mellifera, се е появила на земята преди 100 000 000 години, а човекът – преди 100 000 години.
Всяка трета хапка на нашата трапеза дължим на пчелите. Те опрашват всички плодове, зеленчуци, маслодайни култури, билки и диворастяща растителност.
-Какво се случва сега и защо трябва да предприемем незабавни мерки за опазването на пчелите?
-Сега обаче човекът застрашава с дейноста си съществуването както на пчелите, така и своето. Не случайно великият ум на 20 век Алберт Айнщайн предрича, че само четири години след изчезването на пчелите, ще измрат и хората.
-Кои са онези вещества, които убиват пчелите, а с това застрашават и човешкия живот?
-Използването на неоникотиноиди.Това са изкуствено синтезирани вещества преди 40 години. Целта е ефективна борба срещу насекомните вредители, като влияят върху рецепторите на нервните клетки и прекъсват предаването на импулси. Прилагат се върху почвата, семената и растенията във фаза развитие на листата и цъфтеж. Чрез полена /цветния прашец/, нектара и глутена обаче и пчелите внасят тези вещества в кошера. Настъпва парализиране, дезориентация и смърт на пчелното семейство. Ако количествата са сублетални /малки дози – недостатъчни да причинят смърт/, пчелите променят поведението си, като напускат кошера и не се връщат – загиват в природата.
През 2007 година в САЩ изчезват 34% от пчелните колонии, а през 2012 още 52%. Направените изследвания доказват, че причина за това са неоникотиноидите.Такива явления се забелязват по-късно в цяла Европа и Азия. В Китай цели области са останали без пчели.
-Скоро Ваш колега по една от националните телевизии говореше за Синдрома на празния кошер. Какво представлява той?
-Пчелите напускат кошера като изоставят медовите запаси и пчелата майка с много малко пчели.Това поведение е нехарактерно за тях. Причините са пестициди, неоникотиноиди и заболявания. Пчелите боледуват от над 60 болести. След 1960 г. е открит в Европа паразита Вароа.Този кърлеж се храни с хемолимфата /кръвта/ на пчелата и се размножава в геометрична прогресия по-бързо от популацията на пчелите. Борбата срещу него е недостатъчно ефективна поради факта, че паразитът започва много бързо да проявава резистентност към препаратите. Отслабеният организъм на пчелата е по–податлив на вирусни и други заболявания.
-Вие казахте, че сериозен проблем за живота на пчелите е и монокултурното земеделие. Как влияе засяването на големи площи земя с определени култури?
-След влизането на България в ЕС, земеделските стопани започнаха да получават субсидии за обработването на площите и косене на ливадите. За тях е по-изгодно икономически да засадят землището на цяло село или град с една култура. Пчелите са обречени на еднообразна храна. Ливадите се косят преди цъфтеж на тревите. След прибирането на реколтата площите се третират с препарати за ликвидиране на нежелана растителност или се разорават. Това лишава пчелите от късна паша и натрупване на зимни запаси с мед.
Отново в името на по-високи добиви, арендатори в земеделието използват генно модифицирани култури /слънчоглед, царевица, рапица и др./ Пчелите не посещават тези култури или пък са податливи на вирусни заболявания. Там, където са променени връзките от генните специалисти в растенията, е ключът към заболяванията по пчелите.
Разбира се, че има и други фактори, влияещи върху пчелната популация, както и недокрай проучени влияния на тези, които коментирахме.
-И какви са последиците?
-По официален доклад на МЗХГ отдел „Агростатистика” от 2018 г., през предходната година в България са реализирани 10 907 тона пчелен мед, като само 30% е за консумация в страната. През същата година са загинали два пъти повече пчелни семейства от предходната – 66 952.
Световната екологична организация „Грийнпийс” е пресметнала, че само от опрашителната дейност на пчелите човечеството реализира приход от над 265 милиарда долара годишно. Няма друга човешка дейност, която може да произведе толкова блага.