Преслава Куртева
На 30 януари в галерия „Видима” беше изнесена беседа за живота и делото на цар Борис ІІІ. Тя бе съпроводена от изложба на автентични предмети и снимки от периода. Румен Гатев – ученик от Х “б” клас при СУ ,,Васил Левски” и носител на първа награда в конкурса ,,Вазова България”, бе лектор на беседата.
-Разкажи ни малко повече за себе си. Кой всъщност е Румен Гатев и с какво се занимава той?
– Ученик съм от Х б клас при СУ „Васил Левски“. Интересувам се много от история. Имам колекция от автентични предмети от различни периоди на българската история, които събирам с голямо желание и енергия, въпреки че е много трудоемко. Занимавам се активно със спорт – тренирам в клуба по самбо и джудо „Раковски“ – Севлиево.
-Какво те подтикна да направиш изложбата по случай 125 години от рождението на цар Борис III?
– Като занимаващ се с история човек, аз съм патриот и родолюбец и имам голямо уважение към всички герои и личности от българската история, които са дали всичко от себе си, дори и живота си, за напредъка и бъдещето на своето отечество. Смятам, че всеки трябва да има уважение към тези хора, да ги почита във всеки един момент и да показва своята признателност към техните дела.
-Колко време подготвя събитието?
-Събитието подготвях в продължение на един месец.
– Откъде се зароди интересът ти към цар Борис III?
-Както вече споменах, интересувам се живо от историята и уважавам всички личности и герои от нея. Сметнах за редно, че такава важна годишнина трябва да бъде отбелязана подобаващо. От няколко месеца се интересувам от историята на Царство България, събирам и обогатявам колекцията си с предмети от този период. Личност като цар Борис III, от която съм впечатлен, трябва да бъде почитана и да се взема пример от нея.
– Имаше ли интерес към изложбата и очакванията ти надминаха ли реалността?
– Изложбата продължи около час и половина и на нея дойдоха хора, които имат интерес към това, което организираме. Всичко премина по план, гражданите бяха впечатлени от изложените предмети и научиха много за живота на царя. Много ми помогна моят съученик и приятел Борислав Маринов, който също се занимава с история, предимно севлиевска.
– Какви бяха мислите и чувствата ти по време на беседата?
– В началото бях притеснен, но после се отпуснах. Разказах на хората за нелекия живот на царя. В края на беседата, заедно с Борислав, бяхме удовлетворени, че тя предизвика интерес от страна на гражданите. Бях горд, че почетохме паметта на този велик българин.
– Какво би казал на младите хора, които не споделят твоя патриотизъм?
– На многото млади хора, които не са патриотично настроени, не милеят за България и смятат да заминат за чужбина, без да се опитат да променят нещо в страната, бих казал, че спокойният и уреден живот в чужбина няма да оправи тяхното отечество и че техните предци не биха се гордели с тях.
– Разкажи ни малко повече за членството ти в националното дружество ,,Традиция”.
– Запален от идеята за възраждане на българските традиции и исторически събития, заедно с няколко човека от града създадохме местно сдружение, което е отделно от НД „Традиция“ поради конфликт на хора от нашето сдружение „Традиция – Севлиево“, с хора от Музея в града и местното дружество „Традиция“. Впоследствие Сдружението ни се разпадна поради това, че няма млади хора, които да поддържат идеята и нежелание на хората от Сдружението. През всичкото това време не съм спирал да се занимавам с колекцията си, да ходя на възстановки и празненства с приятели от НД „Традиция“ в гр. Габрово, които винаги са били така добри да ме канят. Участвах в много чествания и празници в града, където радвах хората с рецитациите си, облечен в хайдушка униформа. В момента не членувам никъде и всичко организирам сам и с помощ от приятели и хора от габровското сдружение „Традиция“, които винаги ми оказват голямо съдействие. Имах идеята да постъпя в габровското сдружение, за да мога да участвам във възстановки, които те активно посещават, но и в този клуб положението не е много добро, поради това, че и там върлува проблемът с недостига на хора, които да поддържат идеята.
НОВАТА ИДЕЯ:
– На няколко пъти, но най-вече след проведената беседа с моя приятел Борислав Маринов, обсъдихме идеята и имаме желание да създадем свое собствено сдружение, в което да членуват активни хора, с които да реализираме по-нататъшни идеи и да имаме подкрепата на организации от града.
– Имаше ли въпроси от страна на гостите и ако да, от какво точно се интересуваха те?
– Въпроси имаше, бяха интересни и не много лесни. Те бяха свързани с управлението на царя, нещата от изложбата и облеклото на мен и моя приятел.
– Мислиш ли, че ще намерите съмишленици за новата идея?
– Относно идеята, съмишленици не знам дали ще намеря. Трябват хора, за да реализираме и поддържаме идеята, а в днешно време няма много младежи, които да се интересуват. Все пак оставам с надеждата, че ще се намерят, макар и малко млади хора, които да ни подкрепят.