Балканският шампион за 2018 г. при мъжете Стивиан Гатев ще атакува сезон 2019 г. Въпреки че миналата година бе най-слаба за байкъра от Севлиево, предвид техническите проблеми и каръщината, той успя да стане първият шампион по даунхил на три морета. Повече за перипетиите, но и успехите, в един разговор – разбор на един вече отминал сезон на две колела.
– Стиви, приключи за теб сезон 2018 г., който за съжаление не е с най-добрите постижения. Да си кажем честно, това май е най-слабият ти сезон?
– Да, така е. Това е най-слабият ми сезон. Куриозното е, че този сезон се подготвях най-дълго време и смело мога да кажа, че физически съм най-добре подготвен от когато и да било досега. Аз и кондиционният ми треньор Юлиян Тодоров положихме много усилия за това. Проблемът е там, че още на първото ми международно състезание, което се проведе в Словения, Марибор, имах нещастието да счупя рамката на колелото си. Тези рамки са създадени да са много здрави и това ги прави безумно скъпи. Но въпреки това, при големи натоварвания, поддават. Рядко, но се случва. Състезанието беше от европейски мащаб и беше важно като първо за сезона. Нямаше какво да се направи по въпроса там. За самото състезание взех колело от колега, но това е като да вземеш чужда кола на рали. Нямаш шанс. Още по-голям проблем бе, че следващия уикенд бе първият кръг от Световната купа, който се проведе в Хърватска. Спонсорът ми от „Байк Хаус“ водеше преговори с производителите на рамката от Англия за замяна с нова. Постигнаха се успехи в преговорите и рамката наистина бе изпратена от Англия и пристигна в Хърватска. Но за нещастие в деня за тренировки аз бях без колело. То пристигна вечерта по тъмно, преди финалните кръгове. Това предопредели класирането ми.
– А как продължи сезонът за теб?
– Техническите проблеми продължиха. Месец и половина след това, в една от тренировките ми на трасето в Рилските езера, реших да направя спускане по едно от другите трасета и след набиране на висока инерция, след един вираж, установих, че има паднало дърво, което е препречило пътя. Нямах време за реакция и се набих директно в него. Аз някак се отървах с натъртвания, но новото ми колело се сцепи отново. Това вече бе огромен проблем. Шансът да счупиш две карбонови рамки последен модел на много популярна марка, е почти невъзможен. Но уви!
– И как завърши историята?
– Каръщината продължи. Изпратихме втората рамка по международен куриер до Англия. Чакахме дълго време за отговор, но такъв нямаше. След позвъняване научихме, че при тях рамка не е пристигала. Започнахме разследване чрез българския партньор на куриерската фирма и след месец бяхме уведомени, че пратката е изгубена. След като разказахме за случилото се на фирмата производител, получихме разбиране и те ни изпратиха втора рекламация. Това се случва рядко и може би компромисът бе поради факта, че аз съм райдърът на тяхната марка. През това време за всички състезания ползвах чужди колелета. И за съжаление заех второ място на Националния шампионат. И сезонът вече бе приключил.
– Доколкото разбрахме между проблемите някакси си успял да постигнеш огромен успех?
– Да, най-вероятно визирате постижението шампион на Балканите в категория „Елит“. Това състезание се провежда за първи път и веднага доби голям интерес. Като за първи сезон заявка за участие предявиха България, Румъния, Македония, Босна и Херцеговина, Гърция и Кипър. Всичко бе добре, докато административни проблеми възпрепятстваха организирането в Атина. И по ирония на съдбата точно в определените дни се случи най-голямата буря там и така или иначе състезанието не се проведе. А Кипър по неведоми причини обявиха, че няма да има Балканиада. Победите ми в предните държави ми отредиха комфорт, който ми осигури купата. И въпреки техническите проблеми през сезона, станах първият шампион по даунхил на Балканите. Стиви на три морета /смее се/.
– Браво за големия успех! А какви са плановете ти за следващия сезон през тази 2019 година?
– Плановете ми са да бъда на няколко световни серии, да направя най-много участия в състезания в Европейската IXS купа, да направя включвания в големия финал, да стана за втори път балкански шампион, за пореден път национален шампион и да спечеля купата на българските DH-серии. Готов съм за това и ако бъда финансово подкрепен, обещавам да се случи!
– Стиви, благодаря ти за това интервю. Искрено ти пожелавам всичките ти желания да се сбъднат! Само напред и нагоре, момче!
– Благодаря Ви! И аз си го пожелавам!