Обичах работата си и тя ме обичаше. Това е една от тайните за дълголетието на г-н Съби Гичев, който днес навършва 99 години. Той лично я съобщи в редакцията на вестник “Росица”, ден преди Коледа, в присъствието на своя приятел, също толкова достолепен и заслужил уважението на своите съграждани човек, г-н Стефан Бояджиев.
“От скоро време започнах да чувствам тежестта на годините – слухът и зрението намаляха, но въпреки това, се чувствам добре”, заяви г-н Гичев и продължи разказа за своя дълъг живот.
Роден е на 29 декември 1919 година в с.Сенник. На 14 години започнал работа при търговеца Иван Данчев и там научил тънкостите на търговията, на която отдал 42 години от своя живот.
“Най-важното за да си добър търговец, е да бъдеш честен в работата” – заяви г-н Гичев. Това качество е било оценено и в казармата, затова го назначили да работи в лавката.
След като се уволнил, продължил да учи счетоводство чрез коресподентски курсове. Работил две години в кооперацията в Сенник. След това в работническия кооперативен стол “Развитие”.
Заварил “пообъркани сметките” в кооперацията. За да ги оправи, се наложило да съвмести три длъжности – касиер, домакин и счетоводител. Участвал и в създаването на общинското предприятие “Хоремаг”.
През 1950 година в предприятието като главен счетоводител бил назначен Стефан Бояджиев.
След обединието на трите търговски предприятия Нармаг, Градска търговия и Наркооп, той работил 20 години като началник на “Промишлени стоки”. Там се и пенсионирал.
Попитах за уроците, които е научил в дългия си житейски път на професионалист и за тайната на дълголетието му.
“Най-важното е да водиш редовен живот. Това ще рече от всичко с мяра.
И сега си сръбвам, ама по малко. Обичах работата си и тя ме обичаше. Не беше лесно, защото хората са различни. Малко бяха съвестните като другаря Бояджиев.
Най-важното за един ръководител е да бъде строг и справедлив. Който иска го разбира, ама, който не иска няма как да го научиш” – разказа житейски истини Съби Гичев. Стана дума и за трите обществени строя, през които е преминал животът му.
“Не ми харесва сегашното време! Сякаш друга България! Няма задружност между хората! По-рано се събирахме за празници, а сега всеки за себе си!
По тежко преминава един мой ден сега, защото съпругата ми си отиде от този свят преди 15 години. И приятелите един по един си заминаха! Но благодаря на Стефан Бояджиев, че не ме оставя и си говорим за минали години и си спомняме хубави неща, с които, да имам сили да вляза в 100-ната година на 29 декември” – сподели възрастният господин, но не толкова със съжаление, а с разбиране, че това е логиката на живота.
“Той ми е първият директор, а аз съм последният му главен счетоводител. – продължи разказа за живота на своя колега и приятел Стефан Бояджиев. – Той не стои в къщи. Сутрин прави разходка в боровата гора, а след обед идва да си пие кафето в центъра. Там го намериех днес, преди да дойдем при Вас. Движението го крепи. Той е изключителен човек и има какво да разказва, защото е ветеран и от Втората световна война. Той обичаше търговските работници и те го обичаха. Уважаван човек, аз много го уважавам. Моят първи директор” – завърши разказа Стефан Бояджиев.
“Преди коледните и новогодишни празници пожелавам на тези, които работят да си обичат работата, да бъдат здрави и щастливи, и да достигнат моите години” – заяви на тръгване Съби Гичев, който утре ще навърши 99 години.
Често четем, че годините са само цифри, а душата възраст няма. Тези достолепни господа доказват, че това не са само думи, а истина!