ПРОФ. Д.Н. ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Аз бих обичал мойто щастие…
Гео Милев
Търся своето „Аз“ в объркването на днешния ден. Толкова наслоявания се случиха в последните години от препятствията на променящото ни общество, че дори и тези, които се смятат за ачигьоз, започнаха да се лутат в търсенето.
Някакво натрапчиво изземване на собственото ми „Аз“ и ползването не по предназначение от всички, които се опитват да ни управляват, се е населило безотговорно в днешната ни действителност. Развилнелите се политици разпореждат от единственото си число на делегираното им величие и нескромно си приписват висока заслуженост в това начинание. Озаптяването им е невъзможно, защото има пълно неразбиране от функцията им, която са приели да служат на народа и родната си земя. В пълна степен на химерност са техните въжделения „да оправят нещата“, но няма и най-малко стремление това да се случи, а получаването на краен резултат е ненужна измислена дейност в тяхната житейска битност.
Изскачат като в приказен филм и размахват думи и действия, подобно на аватари – въплъщение на индуско божество. Проявяващи се като непреходен брахман с непроменливата, безкрайна, иманентна и трансцендентална реалност, която е божествената основа на всяка материя и енергия.
Днес сме зачеркнали собственото „Аз“. Откраднато е и дори не го пускат поне да отдъхне за малко. Манифестиращо шествие от заграбилите го днес, а дори не ги освиркват, дори не ги посочват с пръст и дори нямаме смелост да им кажем, че това е неудобно, защото нито сме го дарили или продали.
Констативният характер вече не помага в това ни състояние на нелепост, дори увеличената алкохолна опияненост е недостатъчна да ни остави смирено равнодушни, а сме поставени в поредната омаломощеност на нашата действителност.
Партизанско движение няма, ремсистите отдавна са забравени, съпротивата е отцепена, а квартирите на ятаците са разкрити. Днес сме в изобилие на прозрачност и в същото време в същностно неведение на случващото се. Каква илюзия на демократичност ни е обзела при порочност на всяко наше действие или бездействие.
Оплакването е почти безрезултатно, молитвите отиват в небитието, а случващото се продължава да властва необезпокоявано от нашето присъствие.
Превзетото ни „Аз“ е спряло дори да се брани от нападките – превзето е.
Сутрешното кафе е изпито, днешният вестник е небрежно прелистен, от радиото върви многословно говорене, а топлината на деня се опитва да разсее поредната ни мрачност в мислите. Терзанията прибираме отново, разпокъсаните мисли са забравени – делникът поставя всичко в определена реалност.
Оставяме всичко за после и за утре или за някога ….
Зареждане ...
