ДОЦ. д.ф.н. ГЕНО МАТЕЕВ
„Уважението към миналото – това е границата, която отличава културата от диващината“ Ал. С. Пушкин
На 3 март 1878 г., след 500 години част от територията на турската империя, България се появява на европейската карта като една от най-старите държави на Стария континент. От тази дата започва новата история на милата ни Родина.
През моя 86-годишен живот винаги ние, обикновените, хора чествахме 3 март – освобождението. Стари хора разказваха как са посрещани руските войски с хляб и сол, с червено вино, кои са ги водили по пътеки, защото не е имало пътища, съобщения, лични документи и 97% неграмотни. Всяка година излизахме по Паметника на свободата на връх Шипка и Орлово гнездо.
От 1 март 1941 г. до 28 август 1944 г. у нас имаше немски войски, но те не ни пречеха да честваме 3 март. Няма случай немски военен да е поругал паметници и гробове на руските освободители. Това го правят сега българи. Писателят Михаил Топалов (Михо Памукчиев) по телевизия „Скат“ разказа как на 3 март 1943 г., когато военният аташе на Германия адмирал Шулстер, близо до паметника на цар Освободител – Александър II, отдал чест. Академик Иван Юхновски, бивш председател на БАН, в книга за тия събития е отразил на снимка как германския генерал е почел на 3 март 1943 г. руския император. За честта на пагона той почел царя-победител и освободител на България, която е верен съюзник на Германия. По това време работи посолството на Русия (СССР) и на метри под него – Руската църква, а поповете не са шпиони. В Москва работи посолство на Царство България, посланик е проф. Димитър Михалчев най-добрият наш философ. На тия, които не уважават Русия, големият наш банкер Атанас Буров, който не е русофил, нито русофоб, в неговия стил – ясно и кратко е казал: „Благодарете се, че има Русия, иначе и сега щяхте да ходите с фесове!“.
След Априлското въстание 1876 г. и кръвопролитията, стремежът на европейската дипломация към автономия на България е дава резултат. Будната съвест на интелектуалци като Виктор Юго, Позитано, Макгахан, Иржи Прошек и др. и техния глас за свобода на българите, е в наш интерес, но не може да реши кардинално проблема.
Погледът и надеждата са отправени към славянската и православна Велика Русия, където и тогава и сега живеят много българи, а у нас много българи са с руски произход. Помним стиховете на П.Р. Славейков и песнички като „Пустите клисурци, станали московци, а панагюрци – донски казаци“. След кървавият разгром на въстанието 1876 г. Георги Бенковски, потегляйки със Захари Стоянов през Балкана към Тетевен, се изправя на възвишение и заявява: „Аз отворих голяма рана в империята! Сега Русия да заповяда!“.
Българското духовенство – Антим I и други, с вълнуващи писма до цар Александър II, са допринесли за епохалното решение на монарха „да се освободи България!“. Безспорно големи са заслугите на проф. Марин Дринов, завършил висше богословско образование в гр. Киев и история в Московския университет, преподавател в университета в гр. Харков, председател на дружеството за българо-руска дружба и сътрудничество, основател и първи председател на Българското книжовно дружество – БКД (сега БАН), основоположник на научната българска историческа наука. Като пътувал до Виена, Прага и Рим, събирал исторически материали за българите. Проф. Дринов успял да мотивира млади чешки учен да напише докторската си дисертация за „История на българите“. Всичко е успешно и излиза през 1876 г. като историческа книга на чешки и немски език, а след 1878 г. и на български език. И сега тя е единствената ни история, която не е политизирана.
Мълвата и съобщенията за решението на царя да обяви война на Турция се разпространява сред населението в огромната държава. Става масово нагласа за доброволци да освободят братския славянски православен народ – българите. Тогава великият полемичен писател Ф. Достоевски е написал кратко писмо до император Александър II: “Ваше Величество, не освобождавайте българите! Те няма да ви бъдат благодарни! Един ден ще бъдат наши врагове!“.
Въпреки това се записват за святото дело и известни дворянски семейства. Семейство Скобелеви е от първите: ген. М. Скобелев – баща, участвал във войната против Наполеон 1812 г., в битката на Бородино под командването на Кутузов. През 1877 г. се сражава до връх Шипка. Починал през 1879 г.; Олга Скобелева – майка, медицинско обслужване и син – ген. Д. Скобелев – Белият генерал. Легендарна смелост е показал с бяла куртка в боевете при Плевен, Ловеч, Шейново, Стара Загора и при Сан Стефано.
Семейството на ген. Аркадий Дмитриевич Столипин (1822-1899), известен държавник и политически деец в царска Русия. Жена му – княгиня Горчаева, служила като медицинска сестра. Ген. Столипин се проявява като смел пълководец, особено при овладяване на град Пловдив. След 3 март 1878 г. е губернатор на Източна Румелия, където допринася за изграждане на административна система, войска, милиция, банка и т.н.
Княгиня Юлия Вревская – Розата на Русия, спечелила обичта на лекуващите и населението със своята доброта, акуратност и представителност. Нарекли я Ангелът на милосърдието. Когато войната заглъхва при Сан Стефано, Юлия Вревская е заразена от болните и почива в лазерата в гр. Бяла. С голяма скръб е погребана край черквата. Гробът й се поддържаше с много цветя.
Обявяването на войната е свързано с много трудности. Войните, водени от Русия с Турция за осигуряване излаз на топли морета, ги е губела поради намесата на Великобритания срещу Русия. Англо-саксоните са вековен враг на славяните, православието и Русия. Затова трябваше през месеца март 1877 г. да се водят тежки преговори с министър-председателя на Великобритания Биконфилд Дизраели – писател евреин. Той одобрявал кланетата на българи през Априлското въстание 1876 г., защото запазвало целостта на Турската империя. Накрая е сключен договор за ненамеса на Англия във войната, но Русия се задължава да не стига до Босфора.
Тежки са преговорите и с Германия. Ото Бисмарк е наричал българите „конекрадци по долното течение на Дунав, за които не бих жертвал нито един турски гренадир“. Договора е сключен с условие Русия да не създава голяма славянска държава на Балканите. След това започва подготовката на войските.
В град Кишинев се обучават войници и се подготвят за историческия поход. Но основата на славянското единство и православието, на тържества с попове и музика, се записват доброволци. Сред тях незабравими са синът на гениалния поет Ал. С. Пушкин – полк. Ал. Ал. Пушкин. Показал смелост и талант в България, е произведен в чин генерал. С войските си ген. Ал. Ал. Пушкин е освободил горящия в пламъци град Елена. Преди преодоляване на река Дунав на 16 юни 1877 г. вечерта, той се обърнал към войниците си: „Виждате ли отсреща светлините, там е България. Братята славяни, българите, чакат да ги освободим“. Ген. Лермонтов, наследник на поета Лермонтов, е освободител на гр. Бургас.
В Кишинев са и българските 7 200 опълченци, с униформи и оръжие. Те са придобили известност, уважение и симпатии. Жителите на гр. Самара им направили красиво знаме и техни представители им го подаряват в Кишинев, това е Самарското знаме. Пред строените войници и опълченци Александър II е прочел манифеста за обявяване освободителна война на южните славяни. Вън от всякакво съмнение, че тя е освободителна. Не само според манифеста. Освен България автономия – пълна независимост, получават Сърбия и Румъния. Посредством уреден с Румъния коридор войските са съсредоточени на румънския бряг, срещу гр. Свищов. Командващият ген. Драгомиров, въпреки лошите условия, издава заповед на 16 юни 1877 г., в 21:00 ч., за преодоляване на река Дунав. „Да няма никакви светлини и шум в прехода! Сигнал за отбой няма да има! Отвъд Дунава или в Дунава!“. На 17 юни 1877 г. е завладяна територия с няколко жертви. Преминава ген. Драгомиров и ген. Скобелев. Първият свободен град е Свищов. След три дена пристига цар Александър II. Отсяда в къщата на бащата на Алеко Константинов. Посрещачи са Иван Вазов, Иван Драсов – приятел на Васил Левски и др. Ген. Скобелев се насочва към Плевен, а ген. Й. Гурко – към Бяла и Търново, на 25 юни освобождава Търново, а на 5 януари 1878 г. – София. Войските на император Александър II са 554 500 бойци и от Румъния 42 790 – участват при Плевен.
Към руската армия стават доброволци поручик Александър Батенберг – германец от Австрия, Макгахан – журналист от САЩ – заболял и починал, чехът Йосиф Шнитер – раняван и награждаван. След войната е главен архитект на Пловдив. Наследниците му също са пловдивчани – инж. Иржи Прошек – сътрудник на революционен комитет в село Ябълково, Хасковско, близък на Васил Левски, Ангел Кънчев, Стоян Заимов и др. Във войната Прошек е преводач и разузнавач. Награден е от генерал Д. Скобелев. Остава у нас.
Войната е планирана за 6 месеца, а е била 8 месеца, поради усложнение при Плевен, Стара Загора и др. Дадени са 200 000 жертви, от които през зимата 1877/78 г. при преход в студ и сняг, загиват 531 медицински кадри. На тях чехът, скулптор, проф. Томишек е изваял паметник в София, като на каменни блокове е издълбал имената им – това е докторският паметник, в Докторската градина.
На 3 март 1878 г. край Сан Стефано белият генерал Д. Скобелев прекратява сраженията. Подписан е предварителният мирен договор. Първи не го признава Дизраели от Лондон. След него Ото Бисмарк. Предизвикват Берлинския конгрес. Не Русия, а Великобритания, Германия, Австро-Унгария и Франция, за да няма голяма славянска България, като приятелска страна на Русия, ни разделят на три части: Княжество България – 2 500 000 жители, Източна Румелия – 650 000 жители и Македония и Одринска Тракия остават под турско владичество.
След края на войната активна дейност за изграждане на общество, данъци, банки, образование и др. развиват княз Дондуков, ген. Паренсов и проф. Марин Дринов. По това време 11 хилядна София е без водопровод, канализация, има черни улици и само две училища. Проф. Дринов е предложил София за столица на нова България.
Една от фалшификациите на съвременни българи е, че Русия е дошла да ни зароби. Истината е, че цар Александър II е издал заповед руски граждани да не кандидатстват за ръководители в нова България и всички са знаели кога ще си заминат. Има само едно изключение. Молба е отправена към ген. Паренсов да стане министър на войната. Той казал, че след шест месеца си заминава. Помолен е да стане за шест месеца. Той казал, че трябва да разреши негово величество царя и той разрешил. Така ген. Паренсов става първият ни военен министър.
Други фалшификатори твърдят, че не е имало турско робство, а е било присъствие, съжителство. Затова не е имало освобождение. Например десният политик Александър Йорданов два пъти каза по БНТ: „На 3 март 1878 г. нищо не е станало! Нищо не се е случило!“.
Други пишат, че Русия е тръгнала да завладее Босфора, а не да ни освободи. А нищо не казват за турците, че с войски и кръв са завладели Босфора. Истината е, че Русия има договор с Лондон, с Дизраели, да не стига до Босфора.
След 1878 г. у нас вземат превес монархистите и отричат идеята на Васил Левски за „чиста и свята република“. Изграждат монархия и привличат за монарси германци. Александър I Батенберг е германец от Австрия, цар Фердинанд I е германец, а после цар Борис III – неговият син. Водещ монархист е младият Стефан Стамболов, с определени заслуги. България е в най-близки отношения с Германия и се отдалечава от Русия за 64 години. През това време Русия винаги е търсела близки отношения с България. Последното е през есента на 1940 г. Идва у нас от външно министерство на СССР Аркадий Соболев. Предлага на цар Борис III и проф. Богдан Филов договор за дружба и сътрудничество, което не се приема. След месеци, на 1 март 1941 г. във Виена проф. Филов подписва договор с Хитлер за съюзничество. Дори през 1887 г. по заповед на премиера Стефан Стамболов разстрелват русофили от „Русенския бунт“, между които революционерите Олимпи Панов и подп. Димитър Филов – баща на Богдан Филов. България тогава е с Германия, а някои сега пишат срещу Русия. На този въпрос е дал категоричен отговор банкерът и министър Атанас Буров: „За нашите катастрофи и нещастия на народа е причина глупавата външна политика на България!“. Той педантично е изчислил загубите.
И при тия условия не е само Олга Скобелева – дарителка в Княжество България и в Източна Румелия. По покана на министъра на просветата идва да работи в Софийския университет проф. Порфирий Бахметиев (1860-1913 г.). Завършил физика в Швейцария, известен български учен и преподавател. Накрая заминал в Русия, за да умре в Петроград. Известната Султана Рачо Петрова в своите интересни спомени е записала: „Веднъж г-жа Бахметиева ми каза: „Вие, българите, сте неблагодарен народ. Това качество е характерно за културните народи. На вас ще ви трябват 200 години да го придобиете“. Това е откровението на жената на големия учен.
И все пак германските царе са имали морал и култура. Цар Фердинанд е съставил комисия и жури за построяване паметник на Цар Освободител, а на откриването е произнесъл вълнуваща реч. Наред с опълченците монархът е поканил делегация от Русия. Сега български политици искат да го премахнат, демонтират. Това не е само русофобия и лакейщина, а и простотия на полуграмотни хора.
През 1934 г. цар Борис III и министър-председателят Кимон Георгиев откриват Паметника на свободата на вр. Шипка и Орлово гнездо. Присъствали са хора от цяла България, опълченци и поканили делегация от СССР, която присъства. Сега бившият министър на вътрешните работи публично искаше да му снеме охраната, защото след броени дни по него няма да има дори следи от метал и ще се саморазруши. Тогава много обществени организации декларираха, че ако това стане, те ще охраняват благотворително. Чуват се гласове за премахване на паметници – на Альоша в Пловдив, на Цар Освободител, на Шипка, Панорамата в Плевен и т.н. На 3 март 2024 г. по Нова телевизия възрастна дама лъжеше, че сме платили 32 тона злато на Русия за 3 март 1878 г., а хилядите хора, излезли на вр. Шипка, нарече глупаци. И все пак за мнозинството българи 3 март е свещена дата. Имало го е, за да я има нашата мила България. Моралната деградация и бездуховност ще бъдат изживени от българския трудолюбив и нещастен народ.
Зареждане ...
