ДОЦ. д.ф.н. ГЕНО МАТЕЕВ
Александър Стамболийски е най-видният и авторитетен ръководител на БЗНС и е един от най-видните политически дейци в новата история на България. Явява се и действа в обществената среда, когато народа ни при освобождението от турско робство 1878 г. само 3% от населението са грамотни, а 97 са неграмотни, бързо се развива производството, образованието и културата. В България са дошли да помагат на братския славянски народ 25 00 чехи – инженери, архитекти, агрономи, биолози и т.н. Европейска България е в цивилизационно развитие.
Александър Стамболийски е роден на 1 март 1879 г. в село Славовица, Пазарджишка околия. Учи в родното село. А от 1893 г. до 1895-та се обучава в Земеделското практическо училище в Садово, където основател е агрономът, биолог и създател у нас на съвременно овощарство, градинарство и модерно пчеларство – чешкият специалист Вацлав Стрибърни. Издавал е и учебници. Тук Стамболийски усвоява агротехниката на редица култури и пренесени от Чехия аспержа, маруля, репички, касис, ягоди и др.
През 1895 г. Стамболийски постъпва като ученик в модерното Лозаро-винарско училище в гр. Плевен, също основано от чешки агрономи. Там е завършил средно специално образование и се дипломира през 1900 г.
Стремежът към образование и активността към научни знания го мотивира да отиде в Германия и става студент по философия в университета в гр. Хале през 1900 г. Напуска поради заболяване. През 1901 г. отново отива в Германия и става студент по агрономство в гр. Мюнхен, Бавария, богат район на промишленост и земеделие. Там е и през 1902 г. Заболял е отново.
Делегат е на учредителния конгрес на БЗН през 1899 г. През 1904 г. става основател и главен редактор на в. „Земеделско знаме“, където работи до 1923 г. През 1905 г. под негово ръководство е изработена първата програма на БЗНС.
Александър Стамболийски е народен представител в XIV, XVI и XX обикновени събрания (1908-1923 г.) и V-то Велико народно събрание. Противопоставя се на измененията на Търновската конституция. През 1912 г. категорично се противопоставя на предложението на цар Фердинанд I и на министър-председателя Васил Радославов за участие на България в I световна война от 1.10. 1915 г., в която участвахме до 1918 г. до капитулацията на Централните сили.
Стамболийски предупреждава цар Фердинанд III, че ще отговаря с главата си за въвличане на България във войната. За тези действия е отстранен от XVII обикновено народно събрание и осъден на доживотен затвор (1915 г.).
На 23.09.1918 г. Александър Стамболийски е освободен от затвора и изпратен с Райко Даскалов и други народни представители да успокоят въстаналите войници и движещи се към София. Задачата е да се спре настъплението към столицата. Стамболийски и Даскалов подкрепят въстаналите войници и се присъединяват към тях като убедени републиканци и поклонници на великата идея на Васил Левски „за чиста и сята република“, те провъзгласяват Радомирската република – 27.09.1918 г. с председател А. Стамболийски. След потушаването на войнишкото въстание край София той минава в нелегалност. Амнистиран е през декември 1918 г.
По това време министър-председателят Васил Радославов и ген. Христо Луков подписват в Солун примирие. България е окупирана от френски войски. Васил Радославов емигрира в Германия, защото е получил от Виена, Австро-Унгарската империя, 3 милиона лева, за да влезе България във войната на страната на централните сили. Той не се завръща в родината до края на живота.
На 3.10.1918 г. през нощта, на гарата в село Подуяне, се подготвя влакова композиция, с която цар Фердинанд заминава за Германия. Напуска България. Царят и премиерът избягали от отговорност за втората национална катастрофа.
След амнистията Александър Стамболийски е включен в кабинета на Теодор Теодоров на 28.11.1918 г. като министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, където работи до 6.10.1919 г.
В началото на XX век БЗНС е най-голямата партия в България, защото защитава интересите на селското население, което е 84% от българите. На XV конгрес на БЗНС Ал. Стамболийски предлага нова програма на съюза за развитие на българското село. На него той е избран за първи секретар на БЗНС. От ноември 1919 г. до май 1920 г. е председател на коалиционно правителство с народняци и прогресивни либерали. От май 1920 до 9 юни 1923 г. е министър-председател на самостоятелно правителство.
На Александър Стамболийски се пада неприятната задача като премиер да отиде в Ньой, край Париж, и да подпише унизителния мирен договор на 15.01.1920 г. Виновниците цар Фердинанд I и премиера Васил Радославов са избягали от България. На 9.08.1920 г. Ньойският мирен договор е ратифициран от народното събрание. Виновниците са дадени на съд.
За времето си Александър Стамболийски е съставил добър екип на управление. В него са културни и опитни дейци като Райко Даскалов, Александър Обов, писателят Цанко Бакалов Церовски – основател на БЗНС, Стоян Омарчевски – добър министър на просветата, Спас Дупаринов, Крум Попов и т.н.
Александър Стамболийски е пример за политик реформатор в положителна насока:
1) поземлена реформа, засягаща интересите на едни земевладелци и олигарси;
2) въвеждане на трудовата повинност, която възпитава младежи, прави войници и получават професия (при социализма се развиха като Строителни войски – 23 000. Сега са ликвидирани);
3) комасация – уедряване на частното стопанство.
Стамболийски виждал, че 36 млн. декара обработваема земя в България, разделена на малки парчета (ниви), земя (по около 3 дка.) не може да е ефективна. При социализма беше комасирана в големи блокове за механизация в кооперативни стопанства.
Правителството на Ал. Стамболийски води миролюбива политика със съседните държави: Югославия, Гърция, Румъния, посещава Англия и Франция. Работи за изолацията на България като участва в международните конференции през 1922 г. в Генуа, Италия и през 1923 г. в Лозана, Швейцария.
Александър Стамболийски си спечелва и много неприятели. Монархът и монархистите са противници на Радомирската република (27-30 септември 1918 г.) с председател Стамболийски, военолюбците са противници на борбата за невъвличане на България в I Световна война. Реформите засягат олигарси и десни сили. Явява се „фашисткият“ Народен сговор на проф. Ал. Цанков и военният съюз започва борба против БЗНС и за унищожаване на неговото ръководство. В края на 1922 г. е убит Александър Димитров. На 5 февруари 1923 г. в Народния театър има юбилейно тържество, в правителствената ложа са министър-председателят Ал. Стамболийски, Александър Обов, писателят Цанко Бакалов Церковски – основател на БЗНС, и журналистът Димо Казасов. Жена видяла монтирана бомба до ложата и извикала. Ложата е напусната. Бомбата избухва. Случайно никой не загива. На 15 октомври 1922 г. до Народното събрание е направен опит за атентат на Райко Даскалов. След преврата на 9 юни 1923 г. Даскалов е убит на улица е Прага, Чехословакия, от наемен убиец българин. Чешките служби го разкриват, арестуват и съдят по чешките закони. Убиецът се самоубива.
Проф. Александър Цаков – „Народен сговор“ и Военният съюз готвят кървав преврат. Генерал Ив. Вълков възлага на полковник Славейко Василев с десет човека да арестуват Александър Стамболийски, който отказва на Васил Коларов помощ от комунистите. Цар Борис III посетил на 7 юни 1923 г. Стамболийски във вилата му край Славовица. Адютантът на царя е повредил радиостанцията на министър-председателя. Стамболийски разчита на оранжевата гвардия. На 9 юни 1923 г. е извършен превратът в София. Установено е правителство на проф. Александър Цанков. След съпротива в района на Славовица, Александър Стамболийски и брат му Васил са зверски убити. Капитан Иван Харлаков с нож е показал своето злодейство и садизъм. Главата на Стамболийски е отрязана и отнесена в конска торба. Тялото е заровено в лозе, но водната и ветрова ерозия го разкрила. Втори път го погребали в ров край река Марица. Една жена видяла и забила върбова клонка, която станала върба. След 9 септември 1944 г. жената показала къде да копаят и Стамболийски е погребан трети път.
Унищожени са ръководните кадри. Убити са Крум Попов – кмет на София, Спас Дупаринов, Райко Даскалов, Н. Петрини, кап. Асен Агов, П.Д. Петков и т.н. Организирани са партизански отряди на БЗНС, от които най-известен е на Паун Грозданов.
В 98-те околии е организирано ликвидирането на кадрите на БЗНС. Как ли? Както в Севлиево. Полковникът – командир на гарнизона, получава заповед за ликвидиране по списък. Той възложил на един капитан и войник. Една част от застреляните са изгорени в района на казармата през нощта.
През септември 1923 г. във въстание се сражават земеделци и комунисти. В град Враца също кап. Ив. Харлаков принуждава граждани да играят хоро около убити хора. В тази връзка Антон Страшимиров е написал книгата „Хоро“. Известният присател Орлин Василев е написал труд със снимки „Антифашистката съпротива 1923-1944 г.“, после и други книги. Кръвопролитията стават известни в Европа. Ще спомена само двама писатели от запада, идвали у нас. Френският писател Анри Барбюс се запознал на място с избиванията и написал „Палачите“. Журналисти и писатели го питат: „Г-н Барбюс, това вярно ли е?, То е ужасно!“, а той отговаря: „На място нещата са по-ужасни!“. Започват да говорят за България като „страна на ужасите“.
Идва и писателят Ърнест Хемингуей, носител на Нобелова награда за литература. Писал е „Пътеписи от България“. Отразил е всичко, но отделя място на реформите на Александър Стамболийски с висока положителна оценка. Обвинява българската интелигенция за допуснатите кръвопролития.
Идва 9 септември 1944 г. Много от фашистките престъпници като проф. Ал. Цанков, до злодеи като Узунът от с. Къкрина, Ловешко, бяха забягнали в Южна Америка. Два дена след 9 септември 1944 г. кап. Иван Харлаков сам се представя на дежурните партизани в Габрово, спомня си партизанинът Христо Орловски, но го изпращат във Враца. Осъден е от Народния съд на смърт. Подобни на него имат същата съдба.
През януари 1950 г. почина акд. Васил Коларов – председател на Министерския съвет. Народното събрание избира между двама кандидати-интелектуалци Владимир Поптомов и Вълко Червенков. Вторият беше избран. По негово настояване се изгради Операта и до нея – дом-паметника на БЗНС с паметник на Ал. Стамболийски в цял ръст. Това е единственият паметник в София на политически ръководител. Вълко Червенков каза: „Ние ще управляваме заедно със земеделците“. И децата на загиналите водачи на БЗНС бяха назначени на в държавни служби. Дъщерята на Райко Даскалов – Светла Даскалова, беше министър на правосъдието; дъщерята на Спас Дупаринов – Маргарита Дупаринова – народен представител (народна артистка, съпруга на Апостол Карамитев) и т.н.
В местността Янини грамади до село Славовица бе построен мавзолей на Александър Стамболийски, брат му Васил и тяхната майка. Това е четвъртото погребение на земеделския лидер. Да пазим паметта на големия държавник и политически деец.
Зареждане ...
