Петър Тоцев за “На севлиевско гости в 16 век”

ПЕТЪР ТОЦЕВ
Какви са дошлите османлии в Севлиевската земя според най-ранните намерени османски документи? Това е въпросът.
1479 г. в тогавашният дефтер има само бройката на семействата в отделните селища, прихода, който се получава, от кого и за какво. Най-голямото е Дебнево със 125 домакинства, следват Градница с 89, Добромирка 76 и Дамяново със 70. Съседното Габрово е с 97, като първоначално започва с 36.
1502 г. описанието става по-подробно, включвайки имената собственото и бащинското, занятието на някои, например едната махала на Крушево е християнско с 34 домакинства, 17 неженени и един стар и немощен. 25 от тях са зеваид (заместник войнуци), а сред останалите има сърби, макдонци, грък, гагауз и българи. Чадърлу-и баля(едната селска махала) е мюсюлманско с 35 домакинства и 26 неженени. Те са няколко гледачи на ястреби и бивши армейски „диверсанти“. По резултати от труда им сеят зърнени храни и фуражи, грах, събират плодове, имат пчелни кошери. Платили са глоби за добитък в чужди ниви, значи и животновъдството не им убягва. В горната махала на същото село са с имам, маслар пак земеделци, скотовъди, пчелари и воденица.
Другото християнско е Душево с мюсюлманско семейство, 29 невернишки домакинства и 15 ергена, които плащат пътническите данъци кокошка и хляб, зърно, гледат лен, свине, зеленчуци, плодове и продават шира. Следват Дерели(Г.Росица) мюсюлманско, със земеделци, маслар(има мляко), невернишкото Малково и Дебелцово с 23 домакинства, 9 неженени и 8 зеваид(помощник) войнуци.
До тук по войнишки са невернишките села, а мюсюлманските имат мирни занятия и резултати от тях.
1517 г. дефтерът е далеч по-пълен и подробен, сякаш отразява друго стъпало на селата.
Добромирка е със 102 домакинства и 60 неженени, 1 вдовица и вятърна мелница, Богатово 61 домакинства и 45 ергена, има сърби, украици и българи, които гледат вече и грах, леща, има преселници, синове на спахии, няколко бивши войници на сърбовлашкия войвода Михне. Ловнидол е с дресьори на соколи, а сред населението от 26 домакинства 21 младежи и 1 вдовица са няколко албанци. Дебнево е по-голямо с 86 на27съ своите сърби, власи, пришълци, българи, 6 тепавици и 9 воденици. Малко по-малко е Млечево, почти поравно са с Бериево, където има зеваид-войнуци. Следват две мюсюлмански селища Али Факихлер и Градище-и зир, които също имат вятърни мелници, дали пък не са по техен модел, 2-ма са освободени от някои данъци, сред тях има араби, оръжейник, шивач, слуги на спахия и касапин на двореца. Заедно с тях са и неверници сърби, българи, украинци и пришълци в един списък. Гъбене, по това време писано Гъбян е на проход и повечето от тях са дервентджии. Иначе освен мюсюлманите тук също има българи, сърби и гърци, изобщо балканци. В Хирево смесеното население си помага в отглеждането на грах и леща, орехи и шира, а сред таксите е и платена от младеж за правото на женитба. Севлиево, записано като Серви е мюсюлманско с 18 на 13 население, занимаващо се със земеделие и няколко такси за брачно ложе.Така заети със изкарване на перхраната и плащането на данъците е и в останалите общо 31 селища
1545 г. Християнските са Крамолин и зевайд-войнуците, Млечево с 4-те женитби, Дебелцово и няколко власи, Дамяново, където българи, власи сърби и пришълци с поп гледат грах и зеленчуци, както и свине за Божик(Коледа), Агатово също имат сватби, КрушевоДушево , Гъбене и прохода и най-голямата такса за овце над 100-те за дервентджиите, Батошево 5 воденици и 3 тепавици, Ломнидол със соколарите 8 пришълци и 2 попа и най-голямата такса за около 9 женитби.
Мюсюлманите са в Серви, сред които 3-ма монаси(рая от просветления град Мека), Малкочлу, или Ходжа Юмера днес Буряима духовна общност с дервиш, теке, , соколари, хаджия, араби и ученик по религия. Акънджилар (Петко Славейково) е с вдовицата Мара и както подсказва името с жители бивши конници от отрядите за смут в тила на врага, сега земеделци и животновъди. Такива са и селяните в Чадърлу-и баля, долната махала на Сенник, сред тях има и араби и персийци. Другата махала са различни по народ, а така и сред тях има соколар и 3-ма спахийски синове. Спахийски синове са пристигнали и в Дерели (Горна Розица), както и в близкото му Улюфеджилер. Сърбие (Малък Вършец) е с население, което да замества войнуци от 16 домакинства.
За 1548 г. има дефтер за 120 войнука и 240 ямака, най-многото за този век, а пришълци има в Ловнидол, Батошево, Богров с украинци от отряда на войводата Пометко.

1580 г. селището Севлиево се превръща в малко градче, след като има кадия и малък пазар за цялата каза.
1600 г. продължават да идват пришълци, явно казата е привлекателна с поляните, ливадите и нивята, а най-вече с получаваната реколта. Такива има в Селви, Батошево, Хирево, Ловнидол, Богатово, Крушево, Дебнево, Гостилица и Добромирка с 84-те домакинства.
1614 г. дефтерът е все пообхватен, явно и администрацията е приела новата промяна на документацията. Севлиево вече е смесено 44 мюсюлмани и 24 неверници в домакинства и 5 неженени, но като общност принадлежи към сектата на бекташите и алианите. Такива има в Кормянско, Дебнево, новото Хоталич, Малкочлу (Буря) както и преди години, Идилево, една махала до Кормянско, и друга до Ловнидол. Тази последната е 66 домакинства, част от бивши диверсантски отряди, соколари, ямаци, изобщо единственото воено селище на бекташите. Това и превръщането на Ловнидол, Добромирка и Гостлица в дервентджийски селища вероятно се свързва с нарастналите дезертьори, крадци и убийци по тукашния пътен „възел“ Търново – Дряново – Севлиево – Ловеч и Троян. Най-големите си остават Добромирка, Богатово, Бериево (5 попа), Батошево и Ловнидол, всички с православно балканско население.
За 1644 г. дефтерът описва само немюсюлманското население на 20 села с най-голямото Батошево 90 семейства, Гъбене – 70, Гостилица 63, а най-малко са в Серви -5 и Крушево – 4.
1646 г. е времето на извънредното изземване на данъци, които да заменят липсата на плячка след поредицата неуспешни военни кампании. Местното население е нарастнало почти двойно. Сред мюсюлманите са се увеличили тези от мистичните религиозни общности, най-вече на бекташите. Гъбене си е проход, но документа му се е загубил и настояват за нов. Дебнево с неговите 159 души има грънчар, рибар, колар, бозаджия, железар, старейшини, няколко нови хайманета (коневъдци, заради занятието си без постоянно местопребиваване). В Кормянско са се увеличили хората, преди служили като занаятчии в еничарските отряди, заради което са освободени от някои данъци. Гостиличе (Гостилица) е проход с охрана и мостоваци 30 на брой и още 25, в старите мюсюлмански селища са дошли повече пенсионирани еничари и други военни,предимно от занаятчийските отряди, навсякъде има хайманета-конепасци и общо повече мюсюлмани са избрали мястото за последните си години.Християнските селища си остават с нарастналото население, с него и местните попове, като първите места на тези от тях от предното преброяване не се изменя. Както се казва добре се разбират с отглеждането на овце и кози за големите имперски градове на север от Балкана. Списъците в тази година повечето са смесени, наедно мюсюлмани и християни. Придошлите от еничарските отряди са пенсионирани занаятчии и тези от отрядите за тила на врага. Почти единствено е Крушево с 42-та си войнуци.
След 1650 г. документацията е насочена към населението, което не е военно и плаща поголовен данък. Тук Батошево е най-многолюдното с 98 ханета, Гъбене 77, Гостилица 66, подобно на състоянието преди 6 години.
Връх на документацията става дефтер от 1691 г. от който разбираме какви са мъжете на ръст, цвят на косите, очите и брадите(ако не са бръснати), положението на веждите, белези, рани и недостатъци. Данните се допълват с професия и местожителство. Така научаваме, че преобладават хората със среден ръст, високите са в Гъбене и Ловнидол, повечето са с бради, до 1/3 са бръснати почти 90% са със светли очи и руси коси, а тези със следи от шарка са най-многото от видимите дефекти. Най-много са земеделците, сред тях има ратаи и отделно групата на копачите с мотика. Доста са воловарите, овчарите свинарите, конярите и кокошките по селските дворове. За разнообразие има кавалджия, майстор на такета, производители на дъски, кираджии и граматик.
През 1693 г. казата е подложена на финансова проверка, по вече установената система на бели и червени карти в 3 категории. Наблюдението върху реколтите е увеличено, явно и резултатите са много по-значими. С тях вървят и повечето глоби. Изобщо от данък в натура, сериозно е преминато към паричен оборот.
След многото писане дано да е станало малко по-ясно, че казата Хоталич, после Селви/Серви се развива стопанско, а не военно, което отговаря на въпроса за основното и предназначение. Едно разнообразно население, което е от християни и мюсюлмани, заети с задачата си да отглеждат нарастващите им семейства от поколение на поколение.