ПРОФ.Д.Н. ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Времето е всичко, което имате. Това е всичко, от което се нуждаете. Носете го със себе си, ако искате да спечелите тази война. Александра Кристо
Не знам защо хората водят войни, но вероятно и ще продължат да го правят и занапред. Хищничеството, което се опитваме да препишeм само на животните, е останало съществена черта и у хората. Вътрешната потребност да завоюваме нови територии и да побеждаваме противника е оцеляла в нашето еволюционно развитие.
Понякога потушаваме тези наши влечения, понякога ги подсилваме с нагон да се докажем като победители, и всичко това неизменно присъства в човешкото ни съществуване. Имаме определена неспособност да разбираме леталността на резултатите от подобно начинание и пренебрежително да не забелязваме това, което се случва близо или далечно от нас самите. Като хищници се нахвърляме над плячката и после я разпределяме в определена изгодност. Всичко това съвсем простичко обяснява нашата изключителна враждебност и настървеност да го правим постоянно. Обясненията със справедливост, очаквания или придошли временни нагласи не могат да оправдаят причинената насилствена смърт.
Във времето и пространството наблюдаваме постоянното възникване на имперски амбиции, завоевателни интереси и кръстоносни походи, които са в името и за уж по-доброто ни бъдеще. Уж на всички е пределно ясно, че войната носи нова война, носи поражения и за победителите, и победените, носи щастлива нещастност на всички и пак продължаваме да го правим ненаситно и с доказване на определена величавост на идеалите, които преследваме. И следа като всичко това се случва в определено постоянство и с твърда неспособност да го предотвратим, то се питаме – какво да правим в поредната и не последната война. Дълго време не приемаме да говорим помежду си, като привличаме в наша подкрепа различни доводи, дълго време не искаме да чуем дори собствения си глас, дори когато убиваме децата си.
Смъртното очакване е най-страшното, което може да си представим в нашето човешко битие на съществуването си. На глас изричаме, че не се страхуваме, а ние просто бягаме дори да помислим, че това ще се случи.
„Бихме предпочели да кажем, че такива хора не могат да съществуват, че ги няма“ – пише Солженицин. „За да върши зло, човек трябва преди всичко да вярва, че това, което прави, е добро, или че е добре обмислено действайте в съответствие с естествения закон“. „Това е основата на Мечтата – нейните привърженици трябва не просто да вярват в нея, но да вярват, че тя е справедлива, да вярват, че тяхното притежание на Мечтата е естествен резултат от смелост, чест и добро. Има някакво мимолетно признание за лошите стари времена, които между другото не сме толкова лоши, че да оказват някакво продължаващо влияние върху нашето настояще.
Смелостта, която е необходима, за да отвърнем погледа си от ужаса на нашата затворническа система, от полицейски сили, трансформирани в армии, от дългата война срещу черното тяло, не се изковава за една нощ. Това е практикуваният навик да си избождаш очите и да забравяш делото на ръцете си. Да признаеш тези ужаси означава да се отвърнеш от яркото изобразена версия на вашата страна, както винаги се е декларирала и обърната към нещо по-мътно и непознато. Все още е твърде трудно за повечето американци да направят това. Но това е ваша работа. Трябва да бъде, дори само за да запазите святостта на ума си“ –казва американският писател и журналист Та-Нехиси Коутс.
Явно убедителността в нещата дава твърди основания те да се случват. Няма възможност за опровержение на правотата, нито възможност за отклонение – защита на определени интереси е възможност, която предизвиква тази и следващата война. Най-добро обяснение дава Мао Дзъдун: „Войната е продължение на политиката“. В този смисъл войната е политика и самата война е политическо действие; от древни времена никога не е имало война, която да не е имала политически характер.
Днес войните са навсякъде. Това значи ли, че правим добра и успешна политика или търсим проявление на нашата политика във войната. Неспособността ни да облечем политиката с друго действие е и личната неспособност да се справяме със съвместното добруване и мирно съществуване.
„За да се води война, са необходими три неща“, отбеляза предвидливо миланският генерал маршал Тривулцио през 1499 г., „Пари, пари и още пари“. Прекалената ни способност да се радваме на наличието на парите и да ги употребяваме още дълго време ще ни води в тази посока. Финансовите кризи ще подклаждат желанието да правим още и още повече пари, икономическите кризи ще обострят отношенията между държавите и хората и ще ги правят способни да вземат повече военни решения.
Казват, че „Мъдрият човек ще води справедливи войни… несправедливостта на противниковата страна е тази, която налага на мъдрия човек необходимостта да води справедливи войни“. На друго място той предлага четири ясно определими условия, при които една война може да се счита за справедлива: Тя се води за добра кауза; целта и? е да защити или да възстанови собственост; одобрена е от легитимна власт; и хората, които водят войната, са мотивирани от правилни причини. (Дан Джоунс)
Имам определени съмнения, че ние хората имам способността да използваме мъдростта си винаги за справедливи каузи, а по-скоро да я експлоатираме в постигане на определена прагматичност или настъпила необоснована необходимост.
„Войната е престъпление. И по отношение на врага, и по отношение на себе си“ пише Иви Дънмор. Престъпниците стоят и от двете страни на барикадата, но победителите определят това след определено време. Не знам доколко историята има справедливо поведение, но това се случва в своята многократност твърде дълго време.
На нас ни остава възможността да изживеем само един живот, а останалото е само библейска мечта, която обичаме да споделяме за успокоение на душите си.
Какво е войната?
„…войната е безумно разточителство. И това е известно на всеки.“ (Стивън Фрай)
„…войната е най-слабият от мотивите за изграждането на силна държава.“ (Франсис Фукуяма)
„…войната идва и си отива, но политиката остава.“ (Василий Гросман)
„…войната особено нагледно провокира в хората жестоко антихуманно начало.“ (Андрей Тарковски)
„…войната продължи. Хората бяха луди и имаха медали за това.“ (Джоузеф Хелър)
Днес войната ни направи егоистично привързани с възможността да изживеем още един ден, без да осмислим възможността да го правим без това очакване. Вероятно ще трябва време да изживеем още нови войни, за да се променим.