Новината, че инцидент с 14 годишно момче, което е починало след падане от 7-ия етаж на блок в Плевен, разтърси не само жителите на този град, но и всички българи в първия ден на годината. Ден по-късно стана ясно, че момчето е пушило вейп с наркотично вещество и това е причина за смъртта му. Веднага всякакъв вид експерти започнаха да коментират в медиите какви вещества съдържа наркотичното вещество в този вид цигари, какво е тяхното въздействие върху младите хора. Други заявиха, че започва проверка и издирване на сайтове, които продават тайно или явно тези наркотици, може би с намерението да ги забранят. Въпреки че опитът със забраните у нас не е много ефективен, защото е доказано, че за нас, българите, те действат точно обратното. А и технологиите са толкова напреднали, че постоянно се появяват нови субстанции с подобно въздействие. Това са теми, по които наистина трябва да се говори, и то не само когато първа новина на медиите е за смъртта на млад човек под въздействието на наркотици. По-важно е да разберем: ЗАЩО МЛАДИТЕ ХОРА ПРИБЯГВАТ ДО УПОТРЕБАТА НА ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА? Отговор на въпроса ще търсим от експерти – медици, психолози, психиатри и всички, които имат отношение към темата.
Първият коментар е на Доротея Неделчева, клиничен психолог в Държавна психиатрична болница – Севлиево.
-Доротея, защо младите хора прибягват към употреба на психоактивни вещества? Какви са Вашите изводи от общуването Ви с млади хора, не само като клиничен психолог, но и в социални разговори – Вие също сте млад човек?
-В съвременното общество младежите са изправени пред множество предизвикателства, които понякога водят до употребата на психоактивни вещества. Въпреки всеобщата осведоменост за опасностите, свързани с тях, и наличието на опити за превенция, проблемът със злоупотребата не изчезва, а напротив изглежда сякаш дори се задълбочава.
Противоречието между лесния достъп до тези вещества и наличието на мерки за ограничаване на този достъп (които често изглеждат недостатъчни) създава парадоксална ситуация и поставя въпроса: каква е причината младите хора все пак да прибягват към тях?
-И какви са причините, според Вашият опит?
-На първо място, важно е да се подчертае, че младежите живеят в свят на постоянна информация, но и „презадоволеност“. Има всичко, но изглежда пак не е достатъчно. Всичко е лесно достъпно без да се изискват особени усилия. Парадоксално, въпреки че разполагаме с огромно количество информация относно рисковете от употребата на тези вещества и последствията, мнозина все пак решават да се включат в този „експеримент“. Тоест, от една страна младежите са осведомени за рисковете, но от друга, не се идентифицират с тях. Омнипотентността – усещането, че са неуязвими и че не могат да попаднат в същата ситуация като останалите, често играе роля в решението да опитат.
Употребата на психоактивни вещества понякога се възприема като механизъм за справяне с проблеми, които изглеждат неразрешими. За някои млади хора веществата са начин да избягат от трудната или неприятна реалност. Много пъти те ги използват, за да потиснат стрес, тревожност или социални проблеми, като по този начин временно се освобождават от напрежението, което изпитват. Ключовото тук е именно временното бягство, което психоактивните вещества обещават.
-А как влияе социалната среда, в която живеят младите хора – училище, дом, компании? Според мен тя също влияе на тяхното поведение, имам лични наблюдения!?
-Да, тя също е сред основните фактори. Младежите често се поддават на натиск от приятели или групи, към които искат да принадлежат. Желанието за експериментиране, типично за юношеството, е друг важен фактор. В този период младите хора често търсят нови преживявания и се опитват да разширят личните си граници. Много от тях виждат употребата на психоактивни вещества като начин да се почувстват „по-възрастни“, да изпитат нещо ново или да се почувстват по-интересни в социалния контекст. Разбира се, всички знаем, че юношеството се характеризира и с известна доза бунт – срещу авторитети, срещу правила – и в този смисъл, забраненото често е желано.
-А какво е мястото на превенцията?
-Понякога мерките за превенция изглеждат недостатъчни или неефективни. Въпреки че съществуват опити за информираност и ограничаване на достъпа до наркотични вещества, липсват достатъчно силни механизми, които да спрат младежите преди те да поемат рисковете. Един от най-големите проблеми е, че мерките често идват твърде късно – когато вече е настъпил летален изход или тежко увреждане на здравето.
Причините за употребата на психоактивни вещества сред младите хора са многостранни и обхващат както лични, така и социални фактори. Това е сложен и многопластов проблем, който изисква не само превенция, но и значителни усилия за намаляване на достъпа до наркотични вещества и изграждане на социална подкрепа за младите хора, така че те да могат да се справят с трудностите без да прибягват към разрушителни стратегии.
-Да, решаването на този „многопластов проблем“ изисква намесата на много институции, но ако промяната започне от нас, ще е по-лесно? Каква е Вашата препоръка за въздействие, за да не прибягват учениците до психоактивните вещества?
-Разширяване на разбирането за техните истински нужди и проблеми. Въпреки че сме заобиколени от хора, много ученици изпитват чувство на самота, потопени в собственото си екзистенциално пространство, без да се свързват реално с другите. А желанието за помощ често е „крещящо“. И въпреки това остава нечуто. Осведомеността и ограничаването на достъпа до психоактивни вещества са важни стъпки, но основният фокус трябва да бъде върху превенцията чрез подкрепа и възможности за открито споделяне. Лечението, терапевтичните мерки и своевременната намеса са решаващи за справяне с проблемите, които водят до тези опасни зависимости.
Юношеството е период на големи вътрешни конфликти и търсене на идентичност, изпълнен с катарзиси и тежки решения. Тези трудности не трябва да бъдат омаловажавани или пренебрегвани. Лесно е да се наложат забрани и наказания, но трудно е да разпознаем и чуем другия. А понякога това е единственото, от което младият човек има нужда – едно защитено пространство, в което гласът му (или дори мълчанието) да бъде чут. Трудно е да бъдеш възрастен, но да растеш в забързан свят, изпълнен с несигурности и опасности, очаквайки че всяка следваща стъпка ще носи нови трудности, е още по-тежко, а да го правиш сам – ужасяващо.
Както казва Дж. Д. Селинджър в „Спасителят в ръжта“:„Може би най-голямото нещо е да не се чувстваш сам.Това е нещо, което не може да се изрази с думи.“