ДЕСИ ДИМИТРОВА
– Как виждате мястото на фолклора в нашето съвремие? Какво е влиянието на фолклора върху децата, какво им носи, на какво ги учи?
В.Й. – Фолклорът е история. А историята е една материя, която не търпи компромиси от гледна точка на уважението към миналото. Без значение след колко години, историята, не историците подчертавам, доказва и показва добрите неща, случили се в миналото.
Фолклорът ни е история и ако искаме след време да покажем и докажем, че в нашата мила Родина живеят стойностни хора, е нужно ние, като съвременници, да научим по един или друг начин, всеки в своята сфера, без компромиси обаче децата и младото поколение да уважават историята, без значение от нейното съдържание. Така в своя живот, във времето, в което пребивават на този свят, те ще създават колкото може повече добри неща. Затова, имайки предвид, че българският фолклор е нещо уникално, ние, големите хора, сме длъжни да възпитаваме децата си в уважение към фолклора. Така те ще знаят повече за нашата история, за родните традиции, бит и култура на предците си.
Й.Й. – От работата ни върху танцовия и песенен фолклор нашите деца научават повече за бита, мъдростта и традициите на своите прабаби, баби и дядовци, родители, семейства и фамилии. Това е изключително ценно, защото поставя една основа, чрез която впоследствие, при изграждането на съзнанието им, те могат да оценят, че са наследници на нещо добро. На нещо велико. Учейки народните песни и танци, не пропускаме да разказваме на децата за традициите и обичаите, за костюмите от различните етнографски области и т.н. Да, за това те научават и в училище, но тук, при нас, когато са част от ансамбъл „Развитие“, те са на място, където фолклорът е концентриран. Тази основна идея прозира във всяка една дейност, с която е съпътствана работата ни.
– Ансамбъл „Развитие“ е емблемата на Севлиево и има дългогодишна история. Колко са формациите към момента, има детска школа, работите и с курсисти?
Й.Й. – Основата на всичко е представителният фолклорен ансамбъл „Развитие“. Защото той е създаден достатъчно отдавна, никога през годините не е имало спад в развитието му и изключително много хора, цели фамилии и поколения са били част от Ансамбъла, което означава, че той има голяма стойност за град Севлиево. И затова се стремим, работейки с всички останали формации към Ансамбъла, да изграждаме кадри, които да са добри и на ниво, за да продължат това велико дело и традиция.
Към представителния фолклорен ансамбъл „Развитие“ имаме три подготвителни групи с момичета и момчета, които изучават репертоара и постепенно се вливат в редиците на Ансамбъла. Имаме Детски фолклорен ансамбъл, който има старша възраст, концертираща и изпълняваща целия репертоар. Сформирани са и подготвителни групи към Детския ансамбъл, които също изучават постепенно репертоара и се учат на много основни неща, нужни за един изпълнител. В групи към Детската школа за народни танци се обучават децата от първи до четвърти клас, където поставяме основата. Учим се на най-елементарните неща, но и най-необходими, за да започне надграждането. Към Фолклорния ансамбъл имаме и курс за овладяване на народни хора, в който участват граждани на различна възраст, от 16 до 76 години, където се изучават автентични хора от всички етнографски области на България.
– Ансамбълът е любим гост на празници и сборове в града и по селата. За един артист най-ценно е да излезе на сцената, да пее и танцува за публиката, нали така?
В.Й. – Едно от нещата, на което учим певците и танцьорите, е да уважават сцената и публиката, независимо къде сме. И затова не отказваме покани и изнасяме концерти не само в града, а и във всички села в общината. Публиката винаги очаква фолклорът да ги зарадва. Изключително сме благодарни, че Ансамбълът е канен гост на празници и сборове. Наскоро с Детския ансамбъл имахме участия в Идилево и Крушево и успяхме да допринесем за настроението на хората, да разнообразим делника им. Искрена е радостта на хората по селата, които винаги с голям трепет и вълнение очакват нашите изпълнители. Стараем се да разнообразяваме програмата и винаги на ниво да се представяме, за да бъдем доволни ние, ръководителите, изпълнителите и публиката ни.
– Често обаче лоши са условията, при които певци и танцьори излизат пред публика. Позабравени са вече селата, скърцат дъските по читалищните сцени, студ витае зад кулисите… Успяват ли самодейците да не се влияят от всичко това и с усмивка да излизат на сцената?
Й.Й. – В повечето случаи желанието на домакините по селата е празникът да бъде на открито, в центъра, на мегдана. Защото има по-голямо пространство, повече веселие, вият се хора. Но това зависи и от времето. Дъждовно ли е, изпълнителите излизат на читалищните сцени. Едно от нещата, на което учим танцьорите, е да успяват, независимо от условията встрани, да представят най-доброто, което се изисква от тях на съответната сцена. Защото за публиката остава скрито всичко зад кулисите. Да, на места условията, при които се подготвят танцьорите, сменят костюми, не са особено удобни, но затова нямат вина нито зрителите, нито кметът на селото или читалищното ръководство. Условията са такива благодарение на много други фактори. Това, което ние изискваме от нашите изпълнители, е да се съобразяват на всяко място със съответните условия и това да не влияе на качеството на изпълнение на програмата, която сме поели ангажимент да представим. Това е едно от многото неща, на които се учат децата при нас. Не само на колективизъм, на добро отношение едни към други и т.н.
– Какво ви носи работата?
В.Й. – Удовлетворение, енергия от младостта, будно състояние на духа заради постоянното търсене на нови творчески идеи.
– Помогна ли ви натрупаният опит през годините, наученото, докато сте били танцьори, да се справяте с трудностите в професионалния ви път като хореографи?
Й.Й. – Едно от най-трудните неща в работата ни е да бъде оформен успешен колектив и в големия, и в Детския ансамбъл. Това се постига трудно, но опитът от многогодишната ни дейност като самодейни танцьори ни помага.
В.Й. – Не е лесно млад човек да бъде мотивиран да се раздава с максимум старание и всеотдайност, абсолютно безвъзмездно. Към това добавяме и факта, че нашите изпълнители, както и ние, преди време заплащахме „от джоб“ пътуванията си на фестивали в чужбина.
– Къде е границата между автентичния фолклор и съвременната му интерпретация?
Й.Й. – Съвременната интерпретация на автентичния фолклор има своите основи, поставени през петдесетте години на миналия век. Тази интерпретация дава възможност автентичният фолклор да бъде разгърнат, обогатен с подходяща композиция, съчетавайки разнообразните движения на различните хора. Сценичната подготовка на едно произведение предоставя възможност на хореографите да вложат своите умения в това изкуство и да създават красота на сцената.
В.Й. – За съжаление сме свидетели на опорочаване на фолклора ни, а именно създаването на хора върху ритми и музика, които не са от нашия фолклор. Също така се използват танцувални движения, различни от фолклорните. Това не е лошо, но тези комбинации от движения не бива да носят названието „хоро“.
– Какво ви предстои още до края на календарната година, идват светли празници?
В.Й. – Детският ансамбъл ще участва на коледния концерт на читалище „Развитие-1870“. Имаме участие на тържество на местна фирма. Предстоят и коледните продукции на Детската школа, които представляват една открита репетиция на всяка една от групите пред родителите. Идеята е да покажем работата ни и нивото на децата. За нас е много важно родителите да са запознати с процеса на работа, за да знаят как се постига крайният резултат. И разбира се, както всяка година, отново ще очакваме Дядо Коледа да посети тези мини концерти и да зарадва децата, които го очакват с нетърпение.
– А какви са плановете ви до края на сезона, предвиждате ли разучаването на някой нов танц, примерно?
В.Й. – Да, надявам се до края на учебната година да завършим един нов танц с Детския ансамбъл, който да успеем да представим пред публика на годишната ни продукция. Да сме живи и здрави, дано успеем, тъй като създаването на ново произведение не е никак лесно.
Й.Й. – Този сезон изпълнителите от Представителния ансамбъл няма да разучават нов танц. Но имаме нови произведения от репертоара ни, които ще бъдат разучавани от младежите, за да бъдат добре представени пред публиката.
– Каква е вашата рецепта за успех?
Й.Й. – Работа и постоянство.
В.Й. – И разбира се, уважение към фолклора и изпълнителите ни.