ВЕНКА ПЕТРОВА
По разказа на д-р Никола Русинов, от 1941 до 1945 година здравната служба на село Ловнидол се е разполагала на втория етаж в неговата къща. Там започва работа и новопристигналият лекар, завършил в Австрия, д-р Христо Петров. Здравната служба остава в тази къща до построяването на новия здравен дом. А по разкази на по-възрастни хора от селото, новият здравен дом в селото е построен през 1946 година. В него е имало лекарски кабинет, зъболекар и родилно отделение на втория етаж.
По това време лекар е бил д-р Христо Георгиев Петров, роден на 7 юли 1911 във великотърновското село Русаля. Завършва гимназия в София и медицина в гр. Гратс, Австрия. За него се говори, че е бил много начетен, образован и много добър лекар и диагностик. Не му е била нужна апаратура, само по симптомите е определял болестта и се е заемал с нейното лечение.
От 1943-1944 г. е бил разпределен в с. Ловнидол, където е работил до 1961 година. След това е работил в с. Търхово и с. Янтра. В Ловнидол се запознава с Кера Петкова Петрова и създава семейство. Лекар е на Габровско-Севлиевския партизански отряд, при него е идвал Иван Райков, когато се е чувствал неразположен. Помагал на ятаците от Ловнидол, освободил ги от Севлиевския арест. Но никъде и никога не е афиширал тази страна на своята професия.
И е помагал на всички хора. Когато са го срещали и са казвали, че нямат пари, той е давал всичко, което има в джоба си.
Има и много интересни случки от неговата лекарска практика. Един от тях е следния: жена с тумор в корема е изпратена с линейка от д-р Христо Петров в Севлиево, но от болницата я връщат. Той се се качва заедно с нея в линейката, вкарва я на операционната маса и казва: „Искам да срежете тук и ще видите какво ще намерите“. И излиза тумор с големината на детска главичка. Друг интересен случай е и този: награждават лекари за най-много болни, а д-р Христо Петров се изправя и казва: “Според мен наградата трябва да се даде на този лекар, в района на който има най-малко болни. Нали това е неговата задача!“.
Д-р Петров почива на 18 юли 1967 година. На погребението е било митинг от хора, защото са го наричали “Докторът на Балканите“. Историите от неговия живот ни разказа дъщеря му Радка Христова, която сега живее в село Русаля, Велико Търновско.
В родилното отделение в ловнидолската здравна служба са работели акушерките: Тиша Димова, но всички я наричали софиянката, работила през 1952-1954 година; Мария Кръстева (Петрова), родена 1930 година – тя е започнала веднага след завършване на акушерското си образование, някъде около 1949 година, а впоследствие се е преместила в Градската болница в Севлиево. Знаем за раждане на деца в с. Ловнидол при нея през 1954 година – Тотка Иванова Георгиева – дъщерята на хлебарите Иван и Мария); Стойно Стойнов: „Аз също съм роден тук през 1956 г. при Мария Петрова. А д-р Петров беше у нас, в Севлиево, на квартира през 1966-67 г., ако не греша годините“; Фатме Карацекова; Йовка Проданова от Габрово, при която през 1955 г. се ражда Дафни Георгиева; сестра Сейнова от Севлиево; санитарката Донка Хубанова, Гергина Колева Георгиева е родена при нея през 1951 г.;
Ражданията в Здравния дом са се осъществявали от 1951 г. до 1967 година. Родили са се 232 деца, не само от село Ловнидол, но и от околните села Янтра, Козирог, Здравковец, Търхово. През 1969 г. на работа постъпва фелдшерът Боян Ангелов. Без вече да е имало родилно отделение, на него му се е наложило да изроди две деца по спешност – през 1971 и 1984 година.
Събчо Събев казва: „Най-вероятно аз съм едното от двете деца, изродени по спешност. Роден съм 1971 г. вкъщи. По спомени на майка ми, е имало мед. сестра и друг лекар освен Боян. Освен това съм раснал и в двете детски градини в селото“.
От 1975 година на втория етаж на Здравната служба се помещава детската градина, която преди това е била на първия етаж в училището. Директор на детската градина е била Мария Христова от Иванаците.
Нашата история за Здравната служба в с. Ловнидол започва сега. Тя е още малка и навярно има неточности. Моля, помогнете ни да я допълним, за да остане спомен за поколенията.