След Освобождението от османско владичество до 1901 г. Севлиево е център на окръг с две околии – Севлиевска и Габровска. През тези години се свикват Учредителното събрание, четири Велики и десет Обикновени народни събрания.
Как е протичала предизборната борба, какви партии са се формирали и какво е било влиянието им, разказваме в поредица от статии с автор Петко Недялков. За народните представители от окръга и околията ще предложим кратки биографични справки.
Пролетта на 1884 г. заварила Княжество България с коалиционното правителство на либерала Драган Цанков, назначено от княза след отказа от Режима на пълномощията и възстановяването на Конституцията. Изминали са само 5 години от създаването на българската държава, през които опитите на Батенберг да управлява с избраните от него правителства (общо 8 на брой, просъществували от 3 до 10 месеца), без да се съобразява с изборните резултати, са довели до разочарования и политическа несигурност. Правителството на Цанков не разпуснало 3-то ОНС, което, заедно с редица още проблеми, довело до появата на разногласия сред либералите и формирането на две крила в младата партия. Опозиционното крило, начело с Петко Каравелов, поискало нови избори за Народно събрание, които били спечелени от него. Консерваторите не проявили активност и загубили старите си позиции.
Севлиевска избирателна околия със своите 10 147 избиратели имала право на 6 депутати. На изборите на 27 май се явили 3004 души, които с мнозинство от ? от гласоподавателите избрали следните народни представители:
Стефан Стамболов – избран с 2589 гласа. Посредничил неуспешно за изглаждане противоречията между Драган Цанков и Петко Каравелов. Първоначално отказал да се кандидатира за поста председател на Народното събрание, но в последвалия развой на събитията станал подпредседател, а след това и председател.
Никифор Влаев – избран с 2580 гласа. Авторитетен водач на местните либерали до идването на Петър Пешев в града през 1887 г. Мандатът му на народен представител съвпаднал с избирането му за кмет на Севлиево (1885-1887 г.).
Христо Топузанов – избран с 2549 гласа. Търговец и адвокат. Активен член на Либералната партия.
Севлиевският окръжен съвет провъзгласил и тримата за народни представители, а в парламента комисията по законността на избора също утвърдила избора им за законен. Стамболов предпочел да остане депутат от Търново, където също бил избран, а на негово място влязъл следващият от списъка – Михо М. Гълъбов, от село Млечево, добре известен като народен представител в Учредителното събрание през 1879 г.
При допълнителните избори на 3 юни участвали 1512 избиратели, които избрали:
Хубан Кючуков – с 1505 гласа. Едър търговец и индустриалец, либерал.
Андрей Пейков – с 1496 гласа. Знакова фигура от село Крамолин, учител, уважаван общественик, либерал.
Димитър Петков – с 1215 гласа. Близък сътрудник на Стефан Стамболов, бъдещ кмет на София, министър и министър-председател на България.
Както редовния така и допълнителния избор преминали в спокойна обстановка, нямало подадени заявления за изборни нарушения, поради което в Народното събрание комисията по законността предложила утвърждаването за депутати и на втората тройка от списъка. Кандидатурите на Хубан Кючуков и Андрей Пейков били утвърдени, но около името на Димитър Петков възникнал спор.
Д-р Помянов взел думата и съобщил, че Петков няма изискваните 30 години като условие за законен избор; дал доказателства, че е само на 25 години. В разискванията се включили още д-р Вачев, П. Славейков, Хр. Топузанов, Дюкмеджиев и др. Самият Петков отсъствал от заседанието. Хр. Топузанов защитил избора му. Още 30 души били записани да се изкажат по този въпрос, но председателят прекъснал разискването. По предложение на Н. Живков се гласувало въпросът да се отложи до идването на Д. Петков в събранието, който сам да отговори на колко години е. В 5-то заседание той се явил и заявил, че да излъже в съда за годините си го накарали адвокатите му д-р Помянов и Балабанов, които му били защитници по едно дело, и, че всъщност е навършил 30 години. Отново започнали поредица от изказвания, прекъснати от председателя. При гласуването либералното болшинство утвърдило избора на Д. Петков за законен.
В политическата битка между двете крила на Либералната партия севлиевските депутати се изявили като привърженици на Петко Каравелов и били доста обвързани със Стефан Стамболов, с когото се познавали добре от времето на революционните борби преди Освобождението. Консерваторите, обезверени от развоя на събитията в младото княжество, проявили апатия и останали без представители в 4-то ОНС. Избирателната активност била слаба – 29,6%, а при допълнителните избори – 14,9%, при 28,9% за страната.
Един бегъл поглед върху стенограмите от заседанията на 4-то ОНС показва, че Никифор Влаев е бил най-активният от севлиевските депутати. Избран бил за член на прошетарната комисия, а също и в бюджетната комисия. Правил е писмени запитвания към министрите и писмени предложения по различни актуални въпроси. Активно участвал в обсъждането и приемането на законите за градските и селските общини.
В заседанията на Народното събрание дейно участие имал и Христо Топузанов. Той бил член на комисията по проверка законността на изборите и като такъв повдигнал въпроса за избора на Никола Шивачев от Троянска околия, бивш депутат в 3-то Обикновено народно събрание от Севлиево, върл консерватор. Участвал в подготовката на отговора на тронното слово. Изказвал се по различни въпроси и най-вече по обсъждания законопроект за градските и селските общини.
В стенографските дневници на 4-то ОНС няма данни за участие в разискванията от останалите севлиевски депутати с изключение на Димитър Петков.
Четвъртото ОНС заседавало отначало в салона на читалище „Надежда“ в Търново и в бившето Военно училище в София, а от 28 май 1885 г. в новата сграда на Народното събрание. След Съединението на Княжество България с автономната област Източна Румелия общият брой на депутатите от 195 достигнал до 286 души.
АНДРЕЙ ПЕЙКОВ
В стенографските дневници на 4-то Обикновено народно събрание Андрей Пейков е записан с грешна фамилия – Пенков, а в краеведското изследване на Юлия Пушкарова-Рачева „Крамолин“ неправилно е посочен като народен представител в 3-то ОНС.
Андрей Пейков е знакова фигура в село Крамолин преди и след Освобождението. През 60-те и 70-те години на XIX век е учител в родното си село, а за кратко време и в съседното село Дебелцово. Родоначалник е на няколко поколения учители. В един документ от 1865 г. пише, че едновременно с обучението на децата „пее в църква, изпълнява редица обществени служби“ и т.нат. Взема активно участие в борбите за църковно и политическо освобождение.
Домът на Андрей Пейков в Крамолин става „конак“ за апостолите от Търновски окръг и Севлиевска околия. През 1875 г. тук идва „търговец на свини“, който провежда тайно събрание и сформира революционен комитет от десетина души под ръководството на Андрей Пейков. Малко оръжие се доставя от Габрово, поддържали се връзки с комитета в Севлиево чрез учителя Петър Даскалов, който учителствал там до 1872 г.
След Освобождението е един от първите и уважавани ръководители на селската община. Избиран е за окръжен съветник. В парламентарните избори през 1884 г. е избран за народен представител. При разцеплението на Либералната партия, заедно с другите обществено ангажирани крамолинчани, се ориентира към крилото на Петко Каравелов, а не към Драган Цанков. Поддържал близки приятелски отношения с Петър Пешев, който в спомените си пише: „На 9 август 1886 г. … по пътя се спряхме в с. Крамолин, дето се видяхме със стария даскал Андрея Пейков, депутат, либерал“.
ДИМИТЪР ПЕТКОВ
Димитър Николов Петков (Свирчо) (1858-1907) е политически и държавен деец, общественик и публицист. Участва в Сръбско-турската война в четата на Панайот Хитов (1876), а през Освободителната война е опълченец. Сражава се при Свищов, Стара Загора и на Шипка, където е ранен и губи едната си ръка. Награден е с Георгиевски кръст за храброст, връчен му лично от руския император.
След Освобождението е чиновник в Министерството на вътрешните работи, упорито се самообразова, симпатизира на Петко Каравелов, водача на либералите, и е често гост на сбирките в дома му. Заради борбата му срещу Режима на пълномощията е осъден и влиза в затвора 1882-1884 г. След амнистирането му става близък приятел и съратник на Стефан Стамболов. Чрез него установява дълготрайна връзка със севлиевските либерали, които го включват в своята избирателна листа през 1884 г., когато става за пръв път народен представител от Севлиевски окръг в 4-то ОНС. Връзките на Димитър Петков със севлиевските либерали продължават и в следващите години, чак до смъртта му през 1907 г.
НИКИФОР ВЛАЕВ
Никифор Влаев е роден през 1852 г. в Севлиево. Участник е в националноосвободителното движение, работи като адвокат, избиран е за кмет, развива активна обществена дейност.
Член е на революционния комитет в Севлиево през 1876 г. След Освобождението упражнява адвокатската професия без да има юридическо образование. В началото на 1880 г. е член на Севлиевския окръжен съд. Още по време на изборите за I-во ОНС през есента на 1879 г. страстно се впуска в партийните борби на страната на Либералната партия. Арестуван е и е откаран в Търново с цел да бъде съден. От това време датират близките му връзки със Стефан Стамболов, който оказва действена помощ на него и другарите му. Когато на 9 август 1886 г. княз Батенберг е свален от престола с преврат, Ст. Стамболов, който по това време е председател на Народното събрание, изпраща телеграма до Влаев и Топузанов в Севлиево, с която ги уведомява, че не е участник в това събитие. Никифор Влаев и местните либерали застават на страната на Стамболов в усилията му да върне на престола младия княз.
Позицията му е високо оценена и това проличава през есента на 1886 г., когато за годишнината от победите над Сърбия, получава поздравителна телеграма от Александър Батенберг със следния текст: „Поздравявам ви с този исторически ден, който доказа на целия свят, че българският народ е достоен да се управлява сам.“
Избиран е за кмет на Севлиево (1885-1887 г.) и за окръжен управител в Ловеч (1900 г.).
Убеден последовател е на идеите на младата Либерална партия. Верен съратник е на Петър Пешев в ожесточените партийни борби, особено след завръщането му в Севлиево през 1887 г. В спомените на Пешев е дадена много точна характеристика за партийния му другар: „Мургав, слаб, малограмотен, с природен ум, енергичен, работен, смел, безстрашен борец, винаги на крак, всякога в първите редове на борбата, настойчив, злопаметен, злоезичен, инатчия. Той ми е бил най-верния другар и подържател. Не веднъж е бил гонен, арестуван и даван под съд. Всичките умрази на противниците са се струпвали върху му. Два пъти му е отнемано адвокатството. Съден неправедно за открадване на едно дело, за което без малко щеше да бъде осъден.
На противниците си Влаев никога не прощаваше. Спрямо тях той беше непримирим. Много се мръщеше, когато аз действувах примирително и прибирах в адвокатското си писалище, общо и сдружено с него, такива противници, на които той не искаше да проговори. Близък и роднина на брата ми, през последните 10 години, той се скара с него и не се примири дори до смъртта му. Аз употребих всички усилия да запазя приятелството си с той упорит приятел, тъй мразен от мнозина, но не успях до край“.
Любимото място на севлиевските либерали е кафенето на Н. Влаев, известно с името „Червен рак”. За него Петър Пешев пише:„Влаевото кафене бе прочуто. То се бе обърнало в същински партиен клуб. Вечерно време то се пълнеше с посетители от всички краища на града, които идваха на групи, и от селяни, дошли в града на пазар или по работа в съдилищата. Под формата на разговори по събитията на деня, посветявахме приятелите в обществените работи, упътвахме ги, давахме им наставления съвети и насърчения”.
И за още един случай пише в спомените си Пешев, характеризиращ Никифор Влаев като предан партиен другар, смел и решителен в действията си срещу политическите противници. При обиколка на сподвижниците си в балканските села през 1901 г. Петър Пешев бил сериозно притеснен от шайка негови недоброжелатели, които благодарение бързата и решителна намеса на Влаев, като предводител на 50-60 души дружина от севлиевци и батошевци, били пръснати.
Влаев е най-активният от севлиевските депутати по време на парламентарните заседания на 4-то ОНС. Избиран е за член на прошетарната комисия и в бюджетната комисия. Отправя писмено запитване до министъра на правосъдието Васил Радославов, относно поданството на председателя на Върховния касационен съд Порфирий Стаматов. Прави писмено предложение, подкрепено от нужното число депутати, да не се приемат на българска служба чужди поданици. Отношение по направеното предложение изразява Министър-председателят Петко Каравелов, който тактично обяснява, че младата държава има остра нужда от инженери, лекари и други специалисти. След доста изказвания в подкрепа на предложението и срещу него, е взето решение за разглеждането му в някое от следващите заседания. Поради развоя на политическите събития в страната, депутатите не се връщат повече към този въпрос. В поредица от заседания Влаев взема дейно участие в обсъждането и приемането на законите за градските и селските общини, твърде важни за самоуправлението на градовете и селата. Тук той се чувства в свои води, тъй като по това време е кмет на Севлиево. Прави предложение за нов пункт към член от закона: „Да се събира налог за осветление и чистене на града“. Завързва се дискусия – едни го подкрепят, други – не. При гласуване предложението му не се приема.
Никифор Влаев умира на 2 януари 1925 г.
СТЕФАН СТАМБОЛОВ
Стефан Николов Стамболов (1854-1895) е борец за свобода, апостол, бележит български държавник, член на Българското книжовно дружество. Избиран е за народен представител от 1880 г. до смъртта си, бил е подпредседател (1880-1884) и председател (1884-1886) на Народното събрание. Оглавява контрапреврата на 9 август 1886 г. и връща сваления княз Батенберг на престола. След абдикирането на княза (26 август 1886 г.) е пръв регент, а от 21 август 1887 г. министър-председател на България.
Връзките на Стамболов със Севлиево и севлиевци датират още преди Освобождението и са свързани с революционната му дейност като главен апостол на Търновски революционен окръг през 1876 г. Историкът Димитър Т. Страшимиров и краеведът Никифор Ганев пишат в трудовете си, че Ст. Стамболов „известна помощ оказал и при възобновяването на комитета в Севлиево“. Юрдан П. Теодоров в книгата си „Възпоминания на въстанията в Търновския санджак през 1876 г. и по съденето на българските въстаници в Търново“ пише, че Ст. Стамболов е агитирал селяните в Севлиевско през пролетта на 1876 г., поради което и 80 селяни от околните села били съдени за срещите си с него. По-точното обаче е, че това е станало през предходната година.
Особено близки и активни са връзките на Стамболов със севлиевските либерали след Освобождението. Резултатно се ангажира със ситуацията в Севлиево, възникнала през есента на 1879 г., когато по време на първите парламентарни избори местните либерални водачи (Райчо Попов, Христо Белчев, Харалампи Гюлгелиев, Христо Басмаджиев, Сава Никифоров Попов и Никифор Влаев) са арестувани и е направен опит от консервативно настроените власти в Севлиево и Търново да бъдат осъдени. Тези избори са провалени, севлиевци не излъчват народни представители за I-то ОНС, но връзките на Стамболов с местните либерали укрепват сериозно и в следващи избори той се кандидатира за депутат в Севлиевски окръг.
През 1884 г. е избран за народен представител в 4-то ОНС от Севлиевска избирателна околия, но отстъпва мястото си на Михо М. Гълъбов от Млечево и влиза в парламента като депутат от Търново.
ХРИСТО ТОПУЗАНОВ
Христо Митев Топузанов е роден в Габрово през 1847 г. Сведенията за живота му са ограничени. Знае се, че през 1875 г. сключва договор с Георги Бочаров и осигурява 2050 гроша, с които двамата отварят бояджийница в Габрово.
С Христо Конкилев и други будни габровски младежи се включва активно във възстановяването на революционния комитет в града и подготовката на въстание в Габрово и района. С други габровски патриоти „правили и купували саби, ножове и други оръжия и ги бяха раздавали на населението през цялата година и по този начин бяха приготвили населението за въстание“ – отбелязва в мемоарната си книга Юрдан Теодоров, член на Търновския окръжен съд за съдене на участниците във Априлското въстание през 1876 г. След потушаване на въстанието е заловен и заедно със севлиевеца Петьо Хинков Буюклиев и Драгню Стойчев е откаран в Русе, където турският съд го осъжда на 15 години заточение в Кипър, в Можа. Молбата му за преразглеждане на делото е отхвърлена през месец юли, след което запазен турски документ и публикация във вестник „Нова България“ (год. I. №40 от 17 октомври 1876 г.) съобщават, че на 11 октомври група затворници, сред които и Топузанов, са изпратени на заточение от Русе за Цариград.
След Освобождението регистрира в Севлиево търговско предприятие „Топузанов сие Бочаров“, което оперира с манифактурни и други стоки на едро и дребно от 1880 г. Адвокатската и обществената му дейност са тясно свързани със Севлиево, което по това време е окръжен център. Заедно с Никифор Влаев, Минчо Пешев, Христо Драганов и др. развива успешна политическа дейност в полза на Либералната партия. Когато на 9 август 1886 г. княз Батенберг е свален от престола с преврат, Ст. Стамболов, който по това време е председател на Народното събрание, изпраща телеграма до Влаев и Топузанов в Севлиево, с която ги уведомява, че не е участник в това събитие. Петър Пешев, който застава начело на Либералната партия в района от 1887 г., посочва в спомените си Топузанов като свой пръв сътрудник. В Габрово адвокатът Христо Топузанов се счита за стожер на Либералната партия, заедно с търговците и индустриалците – Христо Конкилев, Иван Златин, Колчо Симеонов и младия адвокат Паскал Паскалев.
Политическите възгледи на Топузанов търпят развитие във времето: когато през 1884 г. се оформят двете крила в Либералната партия, на Петко Каравелов и на Драган Цанков, той застава на страната на първия; след изгряването на звездата на Стефан Стамболов се ориентира към неговата Народнолиберална партия, а към края на жизнения си път симпатиите му се прехвърлят отново към Петко Каравелов и неговата Демократическа партия.
Парламентарната кариера на Топузанов започва в Севлиево през 1884 г., когато е избран за народен представител в 4-то ОНС заедно със Ст. Стамболов и Д. Петков. В заседанията на Народното събрание взема дейно участие заедно с Димитър Петков и Никифор Влаев. Избран е за член на комисията по проверка законността на изборите. Повдига въпроса за избора на Никола Шивачев от Троянска околия, бивш депутат в 3-то Обикновено народно събрание от Севлиево, върл консерватор, твърдейки че не е вписан в никоя община като избирател и поради това не може да участва и да бъде избиран в парламентарните избори. Подкрепен е доста страстно и от Никифор Влаев. Участва в подготовката на отговора на тронното слово. Изказва се по различни въпроси и най-вече по обсъждания законопроект за градските и селските общини.
В 8-то и 9-то ОНС е избиран за депутат от Габровска околия.
Умира през 1903 г.
ХУБАН КЮЧУКОВ
Хаджи Хубан Ненчев Кючуков (1843-1922) е севлиевски чорбаджия, търговец и индустриалец. Започва трудовия си път като чирак при богатия за времето хаджи Колю Конов и постепенно се издига до едър търговец.
Севлиевските краеведи единодушно го сочат, наред с другите по-първи и богати севлиевски граждани, като патриотично настроен и запознат с опасното и рисковано дело по подготовката на въстанието през пролетта на 1876 г. След потушаване на въстанието и идването на Фазлъ паша в Севлиево, на 14 юни е арестуван и отведен в Търново за следствие, заедно с хаджи Колю Конов и свещеник Марин Софрониев. След месечен престой е освободен с другите севлиевски първенци.
След Освобождението закупува доста декари земя от турците, напуснали селата Душево и Градница. Впоследствие ги препродава на по-висока цена на български заселници и реализира крупни печалби. Събира кожи от местните табаци и сам ги продава на световно известни фирми като: Шенкел, Паница и др. Постепенно концентрира в ръцете си голям паричен капитал.
Споделя идеите на Либералната партия, поради което е включен в нейната листа и избран за народен представител в 4-то ОНС през 1884 г. В личния си дневник Стефан Стамболов е записал, че на 13-14 октомври 1886 г. е приет много добре в Севлиево, където „Мен и Муткурова туриха на квартира у Хубана Кючукова, наш приятел и представител от Обикновеното народно събрание.“
В стенографските дневници на 4-то ОНС няма данни за участие в разискванията. Отсъства от всички заседания на септемврийската сесия на парламента през 1886 г., заедно с Михо Гълъбов.
С натрупания паричен капитал взема участие в компаниите, наели се да строят ж.п. линиите Мездра-Видин и София-Кюстендил. Броят на акциите му в тези предприятия го определя като главен акционер. По това време вече той живее в София.
За обществените ангажименти на хаджи Хубан Кючуков се знае малко. Един документ от 1878 г. свидетелства, че е член на Севлиевския градски съвет и на 1 април е освободен от длъжността. Архивни материали на читалище „Развитие“ го сочат като севлиевски благодетел, дарил значителна сума и едно празно място за строежа на читалищната сграда. Избран бил в комисия, която да събира помощи за строежа на читалищния дом (1906 г.), а по-късно и в строителната комисия.
Една от причините за преместването на Хубан Кючуков от Севлиево в София вероятно е заплахата за живота му, идваща от местните анархисти. В края на XIX и началото на ХХ век в града съществува добре организирана анархистическа група. Както пише в спомените си Петър Манджуков – революционер анархист, по това време интерниран в Севлиево, взето е решение да се подготви бомба, която да се хвърли в дома на Хубан Кючуков „за да го тероризираме и с едно писмо да му явим защо вършим това“. Насочват се към него заради зверското убийство на двама братя толстоисти, което не е разкрито от полицията, но общественото мнение в града сочи като техен интелектуален убиец Кючуков: „голям богаташ, няколко пъти публично изобличаван от двамата братя за неговите нечестни и кожодерски действия спрямо бедните севлиевски граждани“. Манджуков успява да избяга от Севлиево, но срещу един от местните анархисти е възбудено наказателно дело и е осъден. В Русенския апелативен съд е оправдан. Севлиевските анархисти считали действията си за голяма победа над капитала. В изборите за 8-мо ОНС от юли 1893 г. Кючуков е избран отново за депутат с другарите си либерали Петър Пешев и Христо Кюркчиев.
Зареждане ...
