ДЕСИ ДИМИТРОВА
– Честито, г-жо Андреева! Вече официално сте директор на професионалната гимназия по механоелектротехника „Ген. Иван Бъчваров“. Но да се върнем назад в годините, разкажете как избрахте да станете учител?
– Благодаря Ви. За мен е въпрос на дълг и голяма отговорност да бъда директор на Професионалната гимназия по механоелектротехника в Севлиево – училището с авторитет и традиции. 28 години е трудовият ми стаж като учител. Започнах в СУ „Васил Левски“, след това близо 10 години работих в Социално педагогическия интернат в село Столът. Работата там ми даде много добра основа за работа с деца, защото не всеки човек умее това. Явно притежавам това умение. Спомням си на изпита ми по практика в Софийския университет, асистентът, който ме изпитва, констатира, че съм действала терапевтично на децата. Но то се усеща.
Не по наследство съм учител, моите родители нямат нищо общо с педагогическата професия. Завършила съм Езиковата гимназия в Ловеч, след това немска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и някак си естествено, като реализация, избрах да бъда учител по немски език. В ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“ започнах да работя през 2003 г. като учител по немски език. С времето дългогодишният директор г-н Иван Томев откри в мен някои качества, които сметна като предимство, предложи ми да стана зам.-директор по учебната дейност.
– Дълги години бяхте дясната ръка на г-н Иван Томев. На какво Ви научи той и какво от неговия опит Ви е от полза днес?
– Да, така е. Г-н Томев беше изключителен училищен мениджър. За да бъдеш директор не е толкова важно да имаш педагогически умения, а да бъдеш добър мениджър, да усещаш нещата и винаги да изпреварваш времето. Той това го умееше. И екипът му е много добър. Истината е, че аз наследих един много добър екип и благодарение на тази сплотеност и аз работя добре. Изключително много благодаря на г-н Томев за това, което наследявам, защото едно е да започнеш отначало, съвсем друго е да имаш едно добро наследство, което да запазиш и да надграждаш. И точно това – организацията в екипа, беше много важна за него. Да знае да се опре в точния момент на точните хора. Правилно да разпределя дейностите и отговорностите, да усеща нещата предварително. Първи да внедрява училищната униформа, новия училищен звънец, първи да работи по проект „Еразъм +“, изобщо да бъде пръв във всичко. И на това ме е научил – да бъдем първи и да не отстъпваме от лидерското място. Ще се постарая да бъде така.
– Трудно ли взехте решението да кандидатствате за директор?
– Години наред, преди да се пенсионира, г-н Томев е мислил на кого ще остави в наследство училището. И това бе поредното му добро мениджърско качество. Това показва колко много той милееше за училището, за това, което дълги години е градил.
А относно трудността на решението. Както се казва: „Да ми е яка гърбина“, защото е изключителна отговорност. Особено след като година бях директор, след пенсионирането на г-н Томев. Тук буквално е центрофуга. Има изключителни нива на стрес. Човек на тази длъжност трябва да притежава много умения. Трябва да е комбинативен, да прилага различни стратегии, да има остър ум, а това изтощава много – и емоционално, и физически, и психически. Така че решението беше много трудно. Да бъда директор на училището в действителност е въпрос на дълг, отговорност. Всички очакваха точно това от мен. А тази наследственост и приемственост беше най-добра за нашия училищен колектив.
– Като директор на професионално училище, с какви по-специфични трудности се сблъсквате?
– И за мен като директор най-важно е да опазим живота и здравето на учениците, да гарантираме сигурността им пред техните родители. С изграденото видеонаблюдение в нашето училище, действително съм по-спокойна. Учителите се грижат чудесно за децата. Обгрижваме ги 100%, но все пак, когато близо 400 деца и 50 служители са на едно място, е рисково.
Като трудност мога да изтъкна голямата административна тежест в образователната система, с която се сблъскваме. Вижда се желание в Министерството на образованието и науката за намаляване на тази тежест. Надяваме се да усетим това още през новата учебна година. Има много наредби, правила и едва ли има училище в България, което спазва всички членове и алинеи. Така стоят нещата, че едва ли не трябва да имаме отделни отдели в администрацията, за да бъде всичко според изискванията. Стараем се да изпълняваме всичко, но действително е трудно.
Обхватът на учениците е друга болезнена тема. Нашето училище успява да обхване всички деца и нямаме отпаднали ученици от години наред. Има констатирано едно нехайство на родителите обаче. Например от всичките 370 ученици, ние имаме един ученик, допуснал общо над 140 отсъствия по уважителни и неуважителни причини. Писали сме многократно писма до кмета на община Севлиево, до отдел „Закрила на детето“, но до ден днешен не знаем какво ще се случи с него. Той има неприключила година, не е заявил желание да бъде преместен в друго училище, не желае да взлиза в училище, а законът го задължава. За съжаление не е в моите правомощия да наложа глоба на родителите му. Та и това е един от проблемите, с който се сблъскваме ние, работещите в образователната система, макар че при нас е само един ученик.
– Отчетохте първа успешна година за дуалното обучение. Не е ли това по-скоро добре забравена стара практика и приложима ли е тя и днес?
– Да, стара е тази форма на обучение, отпреди двадесетина години. В нашето училище тогава е имало паралелка „Кабелно производство“, изцяло спонсорирана от фирма „Емка“, бившата „Ненко Илиев“. Така че в самата гимназия действително е имало такава форма на обучение.
Година след старта на дуалното обучение отчитаме ползите и предимно това, че тази форма на обучение набира все по-голяма популярност в обществеността. Повечето родители и деца вече предпочитат именно дуалната форма на обучение – обучение чрез работа. Доказателство за това е успешният план-прием след 7 клас за новата учебна 2018/2019 г. Отново имаме две машинни професии, с две различни форми. Първи на първото класиране се запълни именно класът с дуалната форма на обучение. Наред с най-предпочитаната компютърна специалност, вече е и тази паралелка за обучение чрез работа. За това ни съдействат изключително много и нашите фирми-партньори, които се стремят да популяризират това обучение. Всъщност те имат интерес, защото трябва да създадем добре подготвени квалифицирани кадри, с техническо образование, за което ще спомогне практиката на учениците в 11 и 12 клас. Голямото ни усилие е насочено към популяризиране на дуалното обучение. Надяваме се да намерим още фирми-партньори.
Целта е да предлагаме обучение в дуална форма на обучение по всички професии. Намирането на квалифицирани кадри и текучеството са огромен проблем във всички фирми в Севлиево. Идеята е професионалното образование, в частност дуалното, да им осигури работна ръка. Затова смятам, че тази форма е изключително комбинативна и полезна не само за учениците, но и за работодателите. Изнесеното обучение по практика в чужбина също е много полезно за децата. Там те получават много полезни знания и редица сертификати, които ще им бъдат полезни в бъдещата им професионална реализация.
– Каква е Вашата философия по отношение на обучението и работата с деца?
– Доверието. Всеки ден се срещам с учители, ученици, партньори, които имат някакви трудности, проблеми. Учениците много ценят, когато им се довериш и им делегираш отговорности, особено по-малките. И след това някак си те гледат като пълноправни членове в тази наша училищна общност, и така много по-добре се работи с тях. Учим децата на ред и дисциплина, стараем се да работим с тях като с израстващи млади хора, с които да си партнираме.
Образованието като цяло е деликатна област. Работят учители, ученици, родители и институции. И всеки трябва да даде най-доброто от себе си, за да се случат нещата. И след завършването си, децата трябва да са добри, научени, мотивирани и правилно ориентирани. За нашата гимназия професионалното ориентиране заема изключително важно място. За съжаление децата са неориентирани. Ние, заедно с фирмите-партньори и партньорите ни от Техническите университети, се стараем да ги ориентираме още в ранна възраст, за да има ефект от цялото образование. Трябва да се изгражда обвързаност между различните етапи на обучение.
– Абдикирали ли са родителите от възпитанието и образованието на своите деца?
– Различни хора. Няма как да са еднакви. Повечето родители са наши партньори. Но действително има и такива, които абдикират. Ние, колкото и да се опитваме, сякаш не намираме начин да ги привлечем на наша страна. Те смятат, че след като детето се обучава от нас, вече ние отговаряме за него. Истината е, че всичко идва от семейството. Всичко е заложено. Както се казва: „Първите седем години са най-важни“, а след това само надграждаш.
При всички разговори и консултации с педагогическия съветник относно поведението, кариерното ориентиране и други въпроси, се опитваме да покажем на родителите, че всички мислим за доброто бъдеще на децата им. Показваме им различните пътища, но кой те ще изберат, зависи от самите тях. За да има добри резултати в обучението и възпитанието, трябва да са ангажирани и учителите, и родителите.
– Какво дава учителската професия и какво взема?
– По-малко дава, повече взема. И, както вече казах, в учителската професия има изключително високо ниво на стрес. Виждам колко емоционално изтощени са учителите. Много малко са младите, които избират да работят тази професия. Голяма част и от нашия колектив в ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“ е прекарал повече от 10, 20, че и повече години в класните стаи. И всяко едно поколение е взело по нещо. А им дало удовлетвореност, когато видят добре реализиран ученик, когато при случайна среща на пътя, те спре и попита как си. Това носи удовлетвореност. Тогава усещаш, че всичкият труд и нерви са си стрували.
За съжаление никой не мисли за ранното пенсиониране на учителите. Затова призовавам да се помисли в тази посока, защото работата е рискова и изтощаваща.
– Засилва ли се интересът от страна на младите хора към учителската професия с увеличението на заплатите? Това ли е правилният път?
– Целта е тази. Смятам, че това е и правилният път. Но има и друго. За да бъдеш учител, трябва да умееш да работиш с деца. Да, заплатата не е маловажна, но когато човек обича да работи с деца, обича професията си, се примирява с някои неща. Надявам се с увеличението на учителските заплати да успеем да привлечем млади хора и в нашия екип.
– Какво е мястото на Професионалната гимназия по механоелектротехника сред другите учебни заведения в общината? А в областта?
– Благодарение на г-н Иван Томев и екипа му името на професионалната гимназия по механоелектротехника „Ген. Иван Бъчваров“ в Севлиево е авторитетно, дори и на национално ниво. За план-приема през новата учебна година, който сме обявили, сякаш сме показали и доказали на Община Севлиево, че в нашето училище се случват добри неща. За сравнение мога да посоча факта, че при нас бяха повече кандидатите, класирани на първи етап след 7 клас, отколкото например в ПТГ „Д-р Никола Василиади“ в Габрово. Това също е критерий за това, в кое училище децата желаят да продължат своето обучение.
От години ръководството на училището работим по проекти. Постоянно подготвяме и нови проектни предложения, изпълняваме и други национални програми. Следвам принципа да кандидатстваме навсякъде и да използваме всички предлагани възможности.
Да, трудна е работата от гледна точка на административното обслужване на съответния проект, но екипът ни е достатъчно добре подготвен, за да не бягаме от тази отговорност. С развитието на всяка една професионална гимназия, трябва да върви и успешната работа и реализиране на проекти.
Развитието на професионалното образование в община Севлиево изпреварва това в община Габрово. Т.е. смело мога да заявя, че нашето училище е лидер в това отношение и се нарежда сред най-добрите професионални гимназии в страната. Летвата е висока и другите се целят в нея. Държим на качествено образование, ред, дисциплина и посещаемост на учебните часове.
– Какво бихте искали да постигнете, да надградите като директор на училището?
– Всичко, което искам е надграждане. Запазване на това, с което е известно училището. Искам то да бъде едно добро място за отглеждане, възпитание и обучение на подрастващите. Да дава качествена професионална подготовка. Да поддържаме стабилни отношения с фирмите-партньори. Да кипи оживен извънучилищен живот. Искам учителите да са спокойни, да взлизат уверено в часовете и заедно да бъдем екип, който да устоява на предизвикателствата на времето. Дано сме живи и здрави, за да продължаваме да градим за по-доброто бъдеще на нашето училище.
– Какво Ви вдъхновява всеки работен ден?
– Работата ме вдъхновява. И това, че срещам добри хора, добри колеги, всеотдайни учители и ученици. Тук е мястото да благодаря на моя административен екип, защото без тях не мога да свърша задълженията си. Благодаря за подкрепата на учителите и на всички служители. Тяхното доверие е изключително важно за мен.
– Какво е Вашето послание?
– Да бъдем преди всичко добри хора. Да работим и гледаме в една посока, да забравяме ежедневните дребни проблеми, да работим за благото на училището и за доброто на децата. Моето пожелание е да бъдем единни! А на учениците искам да пожелая да бъдат по-ученолюбиви, винаги да надграждат постигнатото и да се наслаждават на всички предизвикателства и емоции, които им предоставя училищният живот.