ХРИСТИНА ПЕТКОВА, секретар на НЧ”Отец Паисий”, с.Богатово
Всеки човек трябва да се гордее с традициите и обичаите на народа си, да ги спазва и съхранява, да ги предава на поколенията. В днешно време все по-малка и по-малка част от традициите, и обичаите се спазват, и предават. Миналите поколения са ни оставили непреходни традиции от бита и фолклора на българите, но с годините те или не намират необходимото уважение, или са забравени.
Наше е задължението да възприемем духовните послания на своите предци, да ги съхраним в себе си и да ги завещаем на децата си. Празниците и обичаите в миналото са използвани за добра реколта, за здраве на домашните животни, благополучие в семейството. Семейните обичаи и обреди отбелязват най-важните етапи от човешкия живот. Възрастните в семейството предават и разказват на поколенията устно историите за миналото, свързани с тях, като по този начин запазват културата, бита, фолклора и тяхното наследство.
Днес е денят Силвестри, в който си спомняме за славното минало в село Богатово. Търсим пътищата, за да събудим духа, да създадем атмосферата, да усетим удоволствието и гордостта от това, че сме наследници на обичаите в селото.
Това направихме със самодейците от НЧ “Отец Паисий-1922” в село Богатово, които разказаха как навремето, преди десетки години, се е изпълнявал ритуалът на този ден. Те внесоха в домовете на стопаните, които отглеждат в едър добитък частица празнично настроение.
Севда Михайлова, самодейка от читалището, си спомни как когато е била по млада е работила във фермата в бившия стопански двор, в който се отглеждаха биволи. Тя разказа за обичая как от къща на къща мъжете са изпълнявали този ритуал и са изчиствали оборите. Не трябва да се забравя, че легендата за името на селото е излязло точно от това , че от много стари времена са се отглеждали биволи в селото ни и от бивол идва името на селото Богатово. Преди години на този ден са се посещавали къщите на групи от много хора, а вечерта всички отивали на хорото, за да празнуват.
Днес, 2 януари 2025г. към 10 часа сутринта малка група самодейци от читалището посетиха фермата на Краси и фермата на Мариан. Когато стигнахме стопаните ни посрещнаха и ни поканиха в обора. Мъжете показа как се почиства обора. След като мъжете изхвърлиха тора, жените извадиха торба, в която имаше пресен хляб, прясно сирене и други домашно приготвени храни. Стопаните поръсиха хляба със сол и захраниха биволчетата, а жените поръсиха животните с китка здравец и босилек, потопена във менче със светена вода и наричаха за здраве и берекет през цялата година.
Иска ни се да живеем много по-добре, да бъдем по-здрави, по-щастливи, по-добре осигурени, по-успешни. Някъде, вътре в нас, знаем, че това е възможно. Остава ни само да направим нещо просто – да продължаваме да съхраняваме народните обичаи и народната песен, защото те са живата легенда за живота ни!
Да си пожелаем година изпълнена с надежда, пресъздаваща красотата и автентичността на родния край – вечен и непресъхващ извор на българското народно творчество и всичко хубаво съхранено в сърцата ни.