Петър Петров от великотърновското село Беляковец стана носител на голямата награда Сребърна хлопка от Майсторската надпревара по време на ХVІ международен панаир на традиционните занаяти, проведен в ЕМО „Етър“, от 6 до 9 септември. Носител на специалната награда на Община Габрово – грамота и 500 лв., от кмета Таня Христова, спечели Елин Георгиев. А победител в Младежката секция на Майсторската надпревара и носител на наградата Бронзова хлопка стана Иван Симеонов.
Петър Петров открива любовта към камъка още като дете, а по-късно разбира, че може да изрази своя потенциал именно чрез него. Провокиран е да превърне извайването на изделия от камък в свой занаят от по-стари майстори-каменоделци. „Има моменти, които променят първоначалната концепция на един творец за очаквания краен резултат. Смяната на светлината може да даде съвсем нова посока, в която да бъде развито едни каменно изделие. Имаш нагласата да направиш нещо от камък, но в процеса на работа идват нови идеи. Светлината може да ти подскаже да направиш друга композиция – много по-идеална. Тогава спираш дори да ядеш и да спиш, а цялото ти ежедневие се изпълва от това вдъхновение. Минават седмици, когато си вглъбен в работата, а ти се струва, че е само един ден. Стремежът към съвършенство те изпълва изцяло“.
Петър обича творби, в които има някаква незавършеност, тъй като те го провокират да продължи в търсене на момента, в който осъзнава, че е постигнал съвършенството. „Отиваш на работното място, поглеждаш изделието и разбираш какво трябва да се „пипне”, за да бъде постигната идеята ти. Аз работя с емоция. В музея „Етър” дойдох с емоция, заради предизвикателството. Убеден съм, че камъкът има душа. Много пъти съм го разбирал. Стигаш донякъде в обработката му и не знаеш как да продължиш. Гледаш го, вглъбяваш се и в един момент той ти проговаря, сам показва какво трябва да направиш, за да се получи една стойностна творба“.
Докато обработва камъка, Елин Георгиев пък мислено общува със старите майстори. Той е от град Аксаково, област Варна, и се занимава с каменоделство от дете. По време на ученическите ваканции помага на стари майстори. Сам казва, че това е неговият период на чиракуване. „Наблюдавах майсторлъка им и благодарение на това съчетах усвоените от тях умения с личната си потребност да правя изкуство“, споделя Елин, самият той вече майстор, който не се определя нито като скулптор, нито като каменоделец. Смята се за творец. В процеса на създаване на едно произведение неговото общуване започва първо с проблематиката, която го е подтикнала да тръгне в определена творческа посока. Общува и със себе си, прави съпоставки със старите майстори и настоящото време. Мислено разговаря с тях. Елин винаги знае какъв ще е крайният резултат от труда му, тъй като още в началото преценява, сам за себе си, докъде му стигат силите в определена техника на работа. „Точно там аз знам докъде ми стига майсторлъкът. Успявам да си представя форми и образи и разчитам на интуиция. Не пестя от себе, раздавам се”, споделя Елин и казва убедено, че един камък е жив организъм, който предава информация. Сравнява камъка с водата, тъй като и в двете има живот.
Иван Симеонов е един потомствен каменоделец, който свързва бъдещето си със занаята на своите дядо и баща. Той е от Враца, в 12 клас в единственото на Балканите училище по каменообработване в село Кунино. Завършили са го и дядо му, и баща му. Иван Симеонов вижда бъдещето си, свързано с този занаят. „Каменоделството е начин на живот, на изразяване на човешки емоции и чувства. Дава възможност да вдъхнеш живот на камъка”, споделя младежът.
„Стъпала се изкачват едно по едно, няма как от ниско да скочиш нависоко. Всяко признание ми носи щастие, но знам колко много път имам да извървя, за да постигна истинско съвършенство в каменоделството”, коментира Иван Симеонов след като получи наградата си. В Младежката секция от Майсторската надпревара взеха участие трима ученици от гимназията в село Кунино. Денис Христов и Павел Гетов от 11 клас получиха признание за творческите си постижения с поощрителни награди.