Ивета Миленова
Исторически музей – Севлиево
150-годишнината от рождението на Мара Белчев, е повод на страниците на в. „Росица“, с любезното съдействие на Историческия музей – Севлиево, да отделим място за публикуването на материал за известната българска поетеса – наша съгражданка. Още от поредицата, озаглавена „Родих се да живея в бури…“…
През 20-те години на ХХ век творчеството на Мара Белчева е силно повлияно от Учителя на Бялото братство Петър Дънов. Тя осмисля неговите беседи и общува по свой начин с Божествената сила. Влиянието на Братството прозира в доста от нейните „песни“, между които и „Рилски езера“:
„И пеят хиляди уста на камъните в храма:
Навсякъде царува Бог и никъде го няма…”
Мара Белчева е усърдна ученичка. Много скоро след запознанството си с Учителя тя започва да превежда на италиански неговите беседи. Първа е беседата „Високият идеал“, към която Мара пише и предговор, в който обобщава „окултните максими“, проповядвани от Дънов.:
„Дори и звярът е твой брат. Не убивай. Бъди смел. Не лъжи. Имай пълна вяра. Учи се от природата. Бъди верен на другите и на себе си. Вярвай само в това, което си изпитал и проверил. Няма нищо скрито-покрито“. На нея й е необходима нова опора и тя я намира в Учението за любовта: „Хвърли старата дреха на егоизма… Кога от себе си се отречеш, ще намериш своето аз. Тогава ще разбереш тайната на тайните: любовта ражда живот, мъдростта – светлина; истината – свобода“.
След няколко години, в които изучава и популяризира учението на Дънов, Мара Белчева предприема следващата стъпка – присъединява се към последователите му в създаденото от него поселище Изгрева. Храни се както всички с вегетарианска храна, живее в скромна барака, както всички. И все пак тя се откроява. Една от най-приближените последователки на Дънов пише в спомените си: „Когато дойде на Изгрева, тя беше може би към 60 години, но беше хубава жена. Малко повехнало лице, но много красива жена беше. Една осанка благородна, изправена с достойнство, много културна обхода към хората, красиво всичкото, хубаво, изящна беше“. Всички обитатели на лагера се наричат един друг „братя“ и „сестри“, всички заедно разговарят, обсъждат, разхождат се, слушат музика, садят зеленчуци… На обитателите на лагера обаче прави впечатление особеното отношение на Учителя към Мара Белчева. Същата последователка споделя: „Аз не съм видяла Учителя по кавалер към друго същество, отколкото към нея, продължава Елена Андреева. Той ще й каже шега, ще й разкаже някаква забавна история, но и тя така хубаво се смееше, кръшно, разбирате ли?“.Този спомен на последователката на Дънов би могъл да породи и всъщност е породил във времето всякакви измислени интерпретации, но ние нямаме основание да се съмняваме в чистите духовни отношения между Учителя и Мара Белчева. Това общуване, което и на двамата е носило морално удовлетворение, продължило няколко години. Обстоятелството, че за поетесата е настъпило трудно време е безспорно една от причините Дънов благородно, по мъжки да се опита да я подкрепи. А казват, че той никога на никого не е дал повод за съмнение, че има плътски отношения или помисли към жена. Самият той твърди в беседите си: „Мъжът и жената трябва да разберат своите правилни взаимоотношения. Мъжът трябва да разбира себе си като условие за израстването на жената и жената трябва да разбира себе си като условие за израстването на мъжа“. Безусловните опити на учителя да смекчи ударите на съдбата и да приласкае сломената от скръб дама, не успяват. След като няколко години гравитира около Дънов, тя се отдалечава от основаното от него Братство без излишен шум и изявления.
Младостта и големите любови в живота й са отминали, но в запазените писма и спомени има следа от още едно увлечение – по Бони Гацов, нарекъл себе си Боян Магът, млад последовател на Дънов. И тук злоезичното столично общество търси някаква скандална любовна история, заради голямата възрастова разлика между тях. Съдейки по запазените писма, в началото във връзката им наистина се прокрадват интимни нотки. Младият мъж по свой начин ухажвал известната поетеса и красавица, в писмата си дори благоговеел пред нея. Дали наистина е чувствал любовно увлечение към нея самата или обожествявал някакъв свой идеал, ние не можем да предполагаме.
Мара Белчева несъмнено е била поласкана от вниманието му, но ние не знаем дали е имала някакви чувства. Може би и заради възпитанието си, но тя не се впуска в тази любовна история. Напротив. Постепенно и деликатно успява да превърне тези отношения по-скоро в приятелски, дори майчински, може би усещайки липсата на дете, каквото никога не е имала. Дори когато Боян Магът злоупотребява с последните остатъци от спестяванията й. Под претекст, че като предприемач ще построи жилищна кооперация и един от апартаментите ще бъде неин, той взема всичките й пари и никога не ги връща. Вместо да се покаже разочарована и обидена, Мара Белчева продължава да се грижи за Боян Магът и новосъздаденото му семейство, да се интересува от малката му дъщеричка. Всички тези последни вълнения и страсти на поетесата са документирани в запазените писма, които Бони Гацов през 1949 г. продава на държавата…Макар и възрастна, изисканата дама продължава да приема гости в своя дом. Общуването с елита на литературата и културата по това време на разговор и бяло сладко й помага да запази спомена за младостта, любовта и радостните и тъжни обрати на съдбата.
Осъдени на смърт, не се боим,
на смърт осъждаме ний други:
и в Божите очи тогава дим
са нашите заслуги.
Животът й е белязан по-скоро с трагична окраска, но все пак многолик – понякога спокоен и весел, по-често болезнено труден. „Родих се да живея в бури“ е нейно стихотворение, станало емблематично за творчеството и драматичните събития в живота.
„Родих се да живея в бури –
но ей живота ясноок
Ръка на устните ми тури:
„Чуй, тихий извор е дълбок!“
ми каза той – и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач, и смях.”
Мара Белчева продава дома си в София, за да осигури средства за лечение на своя „спътник в живота“ Пенчо Славейков. Принудена от обстоятелствата, тя продължава да живее под наем… До 16 март 1937 г., когато сред софийския хайлайф и в страната се разпространила вестта за нейната кончина. Някои съвременници разказват, че принц Кирил бил на рулетката в казино „София“, когато му известили, че Мара Белчева умира и иска да го види. Той захвърлил жетоните и парите на игралната маса и се запътил към нейния дом. Вървял и плакал като дете. Известната поетеса, истинската европейка по образование и по дух, красавицата и „трагическата нимфа“ на своето време склопява очи, за да остави след себе си своите „песни“ и своето име, известно на всеки.
Край