Д-р Димитър Цанков е специалист с две специалности: гръдна и обща хирургия. Областите на професионалните и научните му интереси са свързани със съвременните методи на лечение, роботизираната хирургия, минимално инвазивна и конвенционална хирургия на щитовидната жлеза, млечната жлеза, хирургия на стомаха/хиатални хернии и рак на стомаха, дебелото черво, жлъчната и чернодробна хирургия, хирургично лечение на болестите на гръдния кош и белия дроб, бариатрична и метаболитна хирургия.
Д-р Димитър Цанков има специализации в:“„Кралската болница“ OLV – Аалст, Белгия – лапароскопска хирургия; болница „San Polo” – Монфалконе, Италия – лапароскопска колоректална хирургия; Clinical Hospital Center Rijeka – Риека, Хърватия; Ponderas Bariatric Center – Букурещ, Румъния – бариатрична хирургия; „Еднопортова видео-асистирана торакоскопия (VATS)” Шанхай, Китай; Сертифициран оператор на роботизирана система Da-Vinci, ORSI Academy, Белгия.
За своя висок професионализъм на тържествена сесия на ОбС по случай Деня на Севлиево, д-р Цанков беше отличен с „Почетен знак Севлиево“. Наскоро той се присъедини към екипа на медицински център „Св. Димитър Солунски“ в Габрово. В интервю за вестник „Росица“, в паузата за подготовката на поредната операция в МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“, той разказа за необходимостта от създаването на новия център за наградите и проблемите на българското здравеопазване.
– Д-р Цанков, кое налага създаването на нов медицински център в Габрово?
– Изискването на пациентите за по-голям комфорт и по-високо качество на медицинските услуги. Но само сградата и интериора не правят промените. Тя трябва да се изпълни със съдържание, което не виждаме, за съжаление, в другите лечебни заведения. И това се дължи на демографските проблеми в държавата, на тези сътресения, които ни съпътстват ежедневно. От това се губи съдържанието което търсим, защото няма млади хора.
– Защо се стигна до това положение, д-р Цанков?
– Това е национална грешка, която няма как да бъде изтрита. Всички сътресения в здравеопазването, а то е функция на икономиката, са причина за тези сътресения. Вие виждате, че Габрово не е градът, който беше. Неща, които никой не ги иска, но се случват. Сега говорим за екология, за чист въздух… Ние имахме изградена тролейбусна мрежа, сега това нещо е орязано. ТЕЦ-ът, който също беше едно добро дело и всички се стремят да преминат към такъв тип отопление, също финишира така безславно. И всичко е функция на държавата ни, която през тези години попадна на случайни хора, които я управляват и това води до сегашното положение. Липсва мисленето на хора като Пенчо Семов. Сега, който и индустриалец с такъв ранг да вземете, вижда се, че разликата е огромна. Единият е мислил за държавата и плаща външният дълг след Ньойския договор, а другият мисли лично за собствения си стандарт.
– Защо, според Вас, досега все се говори за реформа в здравеопазването, но тя не се извършва така, че да осигурява добро лечение на пациентите, справедливо заплащане и условия на труд на лекари и медицински сестри? Чувала съм, дори и от Ваши колеги, че това се дължи на определена група лекари, които наричат „бялата мафия“?
– Обикновеният лекар е много встрани от тези неща и не може да влияе на тях, а болниците попаднаха в ръцете на олигарсите, които имат много пари. Друг е въпросът по какъв начин са ги спечелили. Пак са завъртени с този механизъм, по който и икономиката ни се върти. И те успяха да направят болници, вериги от болници, благодарение на случайността на управляващите, на изкривения им начин на мислене, но не всичко е печалба. В здравеопазването нещата са по съвсем друг начин поставени и не трябва да се изкривяват.
– Но не е ли това един от проблемите за липсата на кадри във всяка една област на икономиката, в т.ч. и в здравеопазването – инвестиции в личен стандарт и инфраструктура и неглижиране на необходимостта от инвестиции в професионална подготовка на млади специалисти, в т.ч. и медици?
– Донякъде е така, защото се дават много милиони за апаратура, а им свиди за някакви десетки хиляди за кадри, които да отидат в чужбина, за да специализират. Габрово има тази изключителна възможност за специализация на медици с комуникацията с болницата в белгийския град Аалст, която е една от най-известните в Европа. От там имаме възможност да черпим много неща, но липсват хората, които да направят организацията, за да се възползваме от тези възможности. Смисълът на пребиваването ти там е да донесеш нещо тук, в България и да го реализираш. А това нещо не се случва.
Проблемът с кадрите е голям. В Габрово, а и в цялата област, няма лекари от всички специалности, почти всички колеги са на моя възраст, които сме накрая.
– Доктор Цанков, имате ли оптимизъм, че реформата в здравеопазването у нас, най-сетне ще се осъществи? Питам, защото всички партии в предизборните си програми обявяват, че здравеопазването е една от приоритетните им политики, но то после пак остава на заден план!?
– Естествено. Това нещо ще се случи, но това е бавен процес, това е еволюция. Трябва да се натрупа критична маса, хора които мислят по еднакъв начин, да станат болшинство. И сега има хора, които ги виждат нещата, но те са пръснати като мнение. Има съвестни хора, не само в медицината, но те са малцинство. Трябва да се натрупа критичната маса, хора които мислят по еднакъв начин, и те ще променят системата, но това е бавен процес. Да не си правим илюзия, че нещата ще започнат от утре.
– Вие сте от лекарско съсловие, Вашият баща беше лекар, а Вие, кога решихте да ставате лекар?
– Когато бях вече в Гимназията. Това са годините, когато човек започва да поглежда и към бъдещето. Но още като дете по-голямата част от контактите ми са били в болницата, покрай баща ми. На мястото на Втора поликлиника имаше една малка сграда, в която предприятията имаха свой медицински център. Там съм се запалил за тази професия, като съм виждал отношението на лекарите към пациентите и обратно.
Става въпрос за лекарите, които носят инерцията на техните колеги от преди 9 септември 1944-та година. Когато е имало държава и нашето здравеопазване е било равно със здравеопазването в цяла Европа. Когато нашите професори са специализирали в Германия, в Австрия и са успели и да предадат знанията и квалификацията си на следващото поколение.
– Говорите за времето, когато е имало приемственост между поколенията…?
– Да, и те я попиват от тези техни учители и успяват да я предадат като качество на лечението и отношение към пациентите на следващото поколение.
– Вашият баща какво Ви е казвал за лекарската професия?
– Нищо не ми е казвал. Той почина, когато аз бяха в трети курс в университета…
– Но кое е нещото, което Вие сте разбрал, че трябва да притежава един лекар, за да бъде добър и да има доверието на пациентите?
– Запомнил съм уважението, което имаха хората към това съсловие. Това се е набило като съвсем малък в съзнанието ми. И вече като по-голям, когато съм влизал болницата в Габрово и съм общувал с д-р Чешмеджиев, с д-р Кръстев, съм усещал обаянието, с което светят! И то продължава да свети с времето.
– Има ли последователност на поведението и отношението на тези лекари към пациентите днес?
– Нещата вече се загубиха в нашето поколение, което вече е расло по време на социализма и след това идва другото поколение.
– А кога решихте да станете хирург?
– Стана случайно, защото след като завърших имаше разпределение – независимо какви са ти желанията, те разпределят да работиш някъде. Аз имах възможността да избирам между участъков лекар в Габрово или хирург в Трявна. Аз избрах Трявна. Оказа се, че хирургичната помощ в Трявна по това време беше на ниско ниво, но хората бяха напористи. Трявна ми даде много, даде ми тази самостоятелност да решавам сам, защото няма друг зад гърба ти. В началото не можеш сам да оперираш, но трябва да се справиш сам с диагнозата, да я поставиш и след като не може да се направи операцията в Трявна, да изпратиш пациента в Габрово или на друго място. Но диагнозата трябва да бъде точна.
– Помните ли първата операция?
– Помня първата операция, която съм направил сам, защото не съм я виждал как се прави, но я направих само с четене по учебника, което е трудно, защото човек трябва да свикне с анатомията. Тя не беше сложна, но беше първата.
– Как се става добър доктор?
– За това рецепта няма. Първо трябва да ти е призвание, да харесваш това, което правиш. Най-добре е да превърнеш работата си в хоби, тя никога няма да ти омръзне. На мен винаги ми е било интересно, никога не пъшкам, винаги ми е било някакво предизвикателство, вършиш го без усилия. Иска се голяма отдаденост. В много случаи сме потърпевши от тази отдаденост, защото други покрай нас губят, за да печели един непознат човек. Но това е пример за човешка солидарност, да дариш нещо на някого безвъзмездно.
– А как се чувствате след такива сложни операции?
– Когато ти е интересно, не усещаш тази умора или отегчение. Другите, на които не им е призвание, постоянно пъшкат, търсят оправдания, защо това не искат да го направят, искат да си ходят. Когато тези хора стават болшинство, те надделяват. Хирургията е колективна работа. Важен и отговорен е не само този, който оперира, има асистенти и санитари. Грижите са изключително важни, защото след операция човек не може сам, трябват грижи за него, а в момента грижите са катастрофирали. И се натрупват и други проблеми с образованието, с неспазване на правилата. Сега не можеш да видиш вече сестра без маникюр, без разни амулети и червени конци по ръцете. И независимо че им казваш, че така не е редно, това не достига до тях, не се възприема. И когато това болшинство се налага, слизаме на едно по-ниско ниво. Това е функция на времето, в което живеем. Защото в другите европейки държави не е така. Като видиш дисциплината в Белгия например, разбираш, че е нещо друго. И тук също е било така. Качеството на грижите преди 9 септември 1944 година и тези, които са сега, имат огромна разлика. Тогава е имало грижи, имало е милосърдие, независимо че не е имало антибиотици и скъпи препарати, но отношението към пациентите е било на изключително ниво и всеки го е спазвал.
– Има ли нещо добро от тези 45 години на социализъм, което беше продължено и развито в областта на здравеопазването?
– Доброто на социализма е инерцията от капитализма. Доброто се изтрива бавно във времето, като се изтрият хората, които са дошли от предния строй. Качествата на онова здравеопазване са ги пренесли в друго време. Изтрива се като минава поколението. Доброто беше специализацията. Но виждате ИСУЛ – Институт за следдипломна квалификация. Тогава всеки лекар, преди да се яви за специалност, е работил в тази болница. Там професорите се стремят да ти предадат качествено отношение към професията. Докато сега тази болница също е на доизживяване, липсват кадри и от това което е била, не е останало нищо. Това нещо го разрушава социализмът. Когато аз специализирах имаше някаква система и хора, които да те обучават. Сега на лекарите е вменено да извършват и друга дейност. И аз как да обучавам студенти – операцията ли да правя или да се занимавам с тях? Операцията върви, а обучението остава между другото. Затова сегашните студенти остават осакатени. Те не получават познанията, които съм получил аз по времето на социализма. А медицината вече е отишла много напред с този технически прогрес. Ние, докато научим обикновената, тя се промени. Стана инвазивна, всичко е с камери, роботи и тези неща трябва да ги следваш. Нещата се променят постоянно, ежедневно. Излизат нови методи, които правят травмата върху пациента много по-малка и по-лесна за изпълнение, с много по-малко усложнения.
– По-болни ли сме, ние българите?
– О, да! Болни сме! Но дали по-болни от другите, не знам. Заболеваемостта е еднаква. Друг е проблемът, че в България не може да се осъществи ранната диагностика. Заболеваемостта като честота – да речем рак на някой орган, не е по-различна от тази в Германия, Франция. Но отношението, поведението към заболяването – тук е разликата. При липсата на качествени специалисти, тази профилактика не може да поеме големия контингент болни. Има 5-6 болници, които могат да направят това нещо. Останалата здравна мрежа го удря на имитация и от там идват проблемите.
– А хората имат ли здравна култура?
– Нямат я. Преди е имало хора като Вас, които са се занимавали със здравната просвета, а сега такива няма. Да, по телевизиите има много предавания на здравна тема, но не всички могат да ги гледат.
– Но сега има Фейсбук групи, в които някой предлага лечение на болести, предлага лекарства… Как ще коментирате този начин на здравна култура?
– Това е абсолютна грешка. И в закона е написано, че лекарства не могат да се рекламират. Това не е шоколад. Освен това води до заблуждение. Например рекламите за лекарства на простата. Симптомите на доброкачествената хиперплазия на простата и тези на рак на простата са еднакви. И човек не може да реши дали е болен от рак на простата или от доброкачествена хиперплазия, на която тези лекарства могат да помогнат.
– Все още ли ракът е като присъда в България или има някаква надежда?
– Не, не е като присъда, много неща са се променили и постоянно излизат нови и нови неща, даже в съвсем кратко време. Ако погледнем 10 години назад, виждаме големите промени и напредък по отношение рака на гърдата, рака на белия дроб, рака на дебелото черво, на простата… Това са заболявания, които и в България са превърнати в хронични и човек живее с тях.
– Казвате, че е много важен екипът. Вие в екип ли сте с Вашите синове?
– Да, аз съм в екип с двамата сина и с медицинската сестра, с която работим вече 15 години.
– На какво ги учите, правите ли им забележки?
– Много забележки им правя. Но човек сам трябва да си прокара пътя, сам трябва да се пребори. Това е трудна професия. Ние, хирурзите, не си помним успехите. Ние помним неуспехите, пациентите, на които не сме могли да помогнем по една или друга причина. Тях помним. Успешните ги забравяме.
– Имате ли такива случаи?
– Имам много случаи. В такива случаи човек упреква първо себе си, ако мисли критично. Решението не е да се пазиш от подобни ситуации, а когато си сам със себе си, трябва да си ги признаеш нещата, за да не допускаш подобни грешки.
– Кое е най-голямото благодаря за Вас?
– Естествено отношението на пациента, не е материалното. Да са доволни хората.
– А как се чувствате тук, в севлиевската болница?
– Добре. Изключително ми е приятно. Колективът е страхотен, условията са перфектни, прекрасни. Материалната база на болницата е много добра. Общината помага изключително много. Можем да Ви покажем операционните, такива операционни няма в областта. Това е факт. Но ги няма младите хора. Пак се връщаме на кадрите, защото те пълнят със съдържание дейността на болницата.
– Как да се привлекат младите хора, според Вас?
– Всичко става по един начин – с материален стимул. За да напуснеш едно място и да се преместиш тук, трябва да е по-привлекателно от другото място. Но това не зависи само от самата болница. От години се говори за остойностяване на труда, но това нещо не става. Олигарсите искат да вземат всичките пари и тези, които вършат истинската работа не са доволни. В частните болници заплащането е много по-добро, затова те привличат добрите специалисти. При тях има доплащане на услугите и от там остават доста пари в лечебните заведения, които могат да бъдат разпределени.
Искам да отбележа, че такава социална болница, като севлиевската, няма! Тя е остров, друга такава в България няма – нито общинска, нито държавна, нито областна, където пациента като влезе, не плаща абсолютно нищо. Дори скъпоструващи консумативи, които се плащат от пациента, както е записано в закона, тук не се заплащат, а се поема от болницата и Общината. Общината стои съвсем близо до болницата. И кметът, и Общинският съвет, цялата общност, заедно с главния лекар на болницата д-р Цеков, са прозрели това и са застанали срещу решението на държавата за благото на хората от община Севлиево. Да подариш на жителите на един град, на пациентите, които не са само от Севлиево, но и от съседните градове, е нещо изключително! Не съществува друга такава болница в България!
– Как приемате наградата, носител на отличието „Почетен знак Севлиево“?
– Трогнат съм от това признание. Аз винаги съм бил свързан с този град. Тук съм роден. От тук е родът на моята майка, който е свързан с историята на този край.
– Как да завършим нашия разговор, д-р Цанков?
– Оптимистично. Трябва да гледаме напред. Знае се къде са проблемите, диагнозата е поставена и трябва да се действа в тази посока. Остава лечението, което не е лесна работа. Ако Законът за здравето в България беше наред, нямаше да ги има тези сътресения с кадрите.
Зареждане ...
