-Г-н Генерал, скоро си зададох въпроса не повтаряме ли минали грешки при промяната на всеки обществен строй? Давам пример: След 9 септември 1944 година са били отстранени от управлението на страната едни хора, които са вдигнали икономиката и развитието на България на едно много високо ниво в първите години на 20 век и на тяхно място са били поставени други, без квалификация и знания. Не се ли случи същото и сега, след 10 ноември 1989 година?
-Точно така е! Аз не съм се замислял до този момент за това. И в армията се е случило нещо подобно, но и в глобален план, в държавническото поведение и възглед към държавата. След 9 септември 1944 година е имало доста голям регрес назад в сравнение с 1939 година, когато България е била силно развита държава. И тогава на много места в производството и селското стопанство са били поставени неособено качествени хора. Но след това, помня от моето юношество, че ТКЗС-тата и АПК-тата бяха много добри структури, които създаваха производство на високо ниво.
Така се случи и със смяната на политическата система през 1989 година. Ще дам следния пример: Връщането на земята в реални граници се оказа грешка, защото този, който я получи, не иска да я обработва и сега отново я уедрихме. И в тези случаи отново тръгнахме назад, за да тръгнем напред – надявам се следващите години.
В армията до 9 септември 1944 година е имало много добре подготвени кадри. Да си представим защитата на София от съюзническите бомбардировки. По това време много добре подготвени са били пилотите на България. Те са били малочислени, но са се сражавали достойно, в т.ч. и торпилата със Списаревски.
Какво стана след това? На мен ми се наложи да ги мотивирам тези хора които бяха останали живи в годините 1990,1992, 1995, 1996-та. Те наистина изживяваха много тежко отношението на държавата към тях след 9 септември 1944 г. А не са го заслужавали, защото са се сражавали за родината. Както се казва:“Мъртвият не ми е враг във войната.“ Надявам се, че сега няма да допуснем подобни грешки и ще уважаваме всички, които са служили за родината и за отечеството.
-В едно интервю през 2014 година Вие казвате, че живеем в „горещ мир“. Мисля, че сега, 10 години след това време, ние отново може да кажем, че живеем в горещ мир. Имам предвид войната на Русия с Украйна, войните в Близкия Изток?
-Макар и негласно мисля, че и политиците, и народът се притесняват от това, което става в Украйна и Русия, и от това, което става Близкия Изток. Тези неща понякога се мултиплицират ….Да се върнем няколко десетилетия назад, не много отдавна в Югославия. Тогава нещата бяха доста сериозни. Ние слушахме бомбардировките на НАТО в Косово и Сърбия. Аз си мисля, че тогава за пръв път нашите политици усетиха някакъв разум по отношение на военното строителство, за което говорих, но общо взето бяха неграмотни в тази посока и нехайни.
-Сигурно са се осъзнали, след като са усетили войната съвсем близо…!?
-Осъзнали са го, но аз съм бил свидетел на подготовката на войната на НАТО срещу Сърбия. Тогава бях началник на Генералния щаб и с премиера Иван Костов бяха ни извикали в Брюксел, за да се уточнява ще се взема ли коридор в Българското въздушно пространство за атаката срещу съседите. Аз твърдя и за вашия вестник с уважение, че самолети на НАТО не са прелитали над България, за да ударят Сърбия.
Парадоксално, но те прелитаха през Македония. В Македония беше настанена 50 хилядна натовска армия за евентуално земна операция, но над България не е атакувано. Аз трябваше да осигуря, ако се наложи, аварийно кацане и принудително идване на територията и въздушното пространство над България в случай на грешка на натовските пилоти.
-А сега какво е положението?
-В момента ние сме в НАТО и както беше обявено преди седмица се проведе учение между Гърция и България в рамките на НАТО, защото ние имаме специално споразумение за охрана на въздушното пространство между двете страни. Така беше и по времето на Вършавския договор. Аз съм летял над Румъния не един път по време на така наречения учения „Зенит“ за противовъздушна отбрана. Радостно беше тогава, че обменяхме и кацания на летищата с голяма доза уважение един към друг. Даже по време на прехода ние създадохме добри отношения между пилотите визуално, не само във въздуха. Те идваха на почивка в Боровец, а ние разменяхме почивките с Гърция и с Румъния.
-Пак през 2014 година в коментар по повод отношенията между Русия и Украйна Вие съвсем категорично казвате, че Русия няма да нападне Украйна. Как ще коментирате това, което се случи през 2022 година и разделението, което се получи в България за войната?
-Аз много съжалявам за това!Не го очаквах, че ще се случи! Надявах се, че ще има дипломатически разговор за решаване на проблемите, които възникват с рускоезичното население в Украйна. Това може би трябваше да се случи.
Бил съм в Москва 2 години като слушател в Академията на генералния щаб и съм ял руски хляб, така че имам си своето отношение към руския народ, руското правителство и държавност. По моему президентът на Украйна вече прекалява със съжалението към себе си и големите молби за ново и ново въоръжение. Може човек да си представи, че пълна победа на Украйна над Русия е невъзможна. Тогава е време да се вземе политическо решение с дипломатически средства войната да се прекрати и народът да се самоопредели. Аз уважавам украинския народ, защото и там съм бил на посещение. И с колегите съм поддържал много динамични връзки. Идвали са и на демонстративни полети у нас от Украйна, но това, което виждам – два братски народа да се избиват, е неприемливо за мен! Органически не го приемам!
-Аз мисля, че и у нас всеки разумен човек не може да приеме тази война!
-Да!Не може да се приеме!Ние толкова години сме съжителствали и сме си помагали. Получавали сме помощи и от едните, и от другите. От Украйна много техника е идвала в България, но тази война не може да продължава!
-Какво, според Вас трябва да се случи, за да спре войната?Да я няма Украйна!?
-Точно това е въпросът – ако войната продължава ще я има ли Украйна? Много правилно задавате въпроса!И аз си мисля, че това, което Русия в момента е окупирала /казвам силна дума/, няма да го отстъпи. Да не говорим за Крим! Във всички случаи сигурно трябва да се поемат отговорности от така наречените велики сили – САЩ, Англия и Франция. Но към момента виждаме, че и трите държави са проукраински настроени, а в същото време не приемат Украйна в НАТО, защото още не е подготвена. И аз мисля така. Европа се обърна доста сериозно срещу Русия. Това също е несправедливо към този момент – да се хвърля цялата вина на Русия. Надявам се, че промените в политиката в САЩ могат да усмирят воюващите и едните и другите.
-А президентът Путин би ли се усмирил?
-Путин е твърдо настроен да продължава военните действия, но вече се чувстват и от негова страна отстъпки, и готовност за преговори. Той винаги демонстрира готовност за преговори, но украинската страна не била готови те били неприемливи за нея.
-А другите военните действия, които се водят в Близкия Изток, не са ли притеснителни, защото държавите, които подкрепят Украйна или Русия имат отношение и към конфликтите в арабските държави? Това не е ли предпоставка и за една Трета световна война?
-О, да!Ако така се развиват събитията там, има такава опасност. Но не е ли по-добре да си зададем въпроса:“А не е ли това, което се случва, световна война? В момента се води световна война, защото участват много сили, макар и не пряко, но както се вижда в Украйна започнаха да воюват и други нации. Доставя се много техника, което означава, че световното участие е налице. А в арабския свят, който иска самоопределение като държава, отново великите сили трябва да решат. Израел не е държавата, която ще налага своя диктат навсякъде, а отношението към Ливан, към Сирия, Ливан – там има много бази на други държави като САЩ, Русия…Това си е световно отношение и поведение, за да кажем, че тя, войната е започнала…
-По време на най-новата ни история, макар и далеко от нас имаше войни в Ирак, в Афганистан – войната в Югославия беше до нас. Кои уроци ние, а и другите държави не научихме от Втората световна война.?
-Ние все пак сме малка държава, но изпращахме миротворчески и мироопазващи мисии и досега изпращаме. Не си научихме уроците, защото явно политиците никой не ги готви за тези предизвикателства. Това се наблюдава и в България. Израстват едни политици, които не носят обикновената отговорност, че като си на банката на Народното събрание вече си друг човек. Не бива да бъдеш с мислите си за фирмите, с мислите си за забогатяване…. Трябва да бъдеш съвсем отговорен човек. Това е на най-високо ниво в политическия свят.
-Сега ще Ви задам един въпрос, на който Вие ще решите дали ще ми отговорите или не. Предвид на идеологията, която всички военни имаха задължително преди 10 ноември 1989 година и отговорността да поемете извършването на военната реформа, която противоречи на тази идеология, а след това подкрепихте не БСП, а АБВ не срещнахте ли съпротива от Вашите колеги – военни? Не Ви ли нарекоха предател за това?
-Не, не са ме наричали предател!
-Нарочно използвах тази силна дума, защото някои може и да са помислили това, макар и да не са го изричали на глас. По това време много често се използваше това определение по политически причини.
-Няма нищо!Наистина е силна дума, но съм се старал да не допускам да ме нарекат предател. Аз отидох в АБВ заедно с Георги Първанов. За мен той беше достоен политик, защото, малко нескромно може да прозвучи, но той е идвал в Генералния щаб да ме кани за президент от името на БСП. Аз отказах по две причини. Първо не бих воювал срещу моя пряк началник тогава, президентът Петър Стоянов и не бях завършил моя мандат, който ми е определен по закон. Така че Първанов ме разбра тогава и аз останах с впечатлението, че той е сериозен човек, като лидер на партия по това време. Не съм бил далеко от левите идеи, защото и аз съм членувал в БКП до смяната на политическата система и демокрацията в България. Но не бих допуснал такава дума „предател“. Много е тежка и много ще страдам от такова нещо. В АБВ аз видях много почтени хора. Мисля си, че ако тогава някой вини някого, то ще бъдат лидерите на АБВ. Аз бях кандидат за народен представител, не като член на АБВ, и сега не съм член на АБВ, а от гражданската квота. Бих казал, че 11-те депутати от АБВ в 43-тото Народно събрание бяха много високо подготвени хора. Бивши министри, професори и един военен между тях. Аз смятам, че нашата група беше най-подготвената и отговорната в 43-тото Народно събрание. Тогава ръководството на АБВ се поколеба дали него не наричат предатели, защото беше в съюз с ГЕРБ и Реформаторския блок и решиха да оттеглят парламентарната група от Народното събрание, което беше причина за кризата и Парламентът беше разпуснат. Но за тези години моята подготовка порасна много, защото бях избран, въпреки малката парламентарна група за председател на Комисията по отбрана.
-Когато използвах думата „предател“ имах предвид мнението на Вашите колеги – генерали, висши военни, които са имали идеологическата подготовка да защитават и бранят идеите на комунизма. И изведнъж Вие, генерал Михов, тръгва по един друг път!? Затова си помислих, че е възможно, дори и да не са Ви го казвали в очите, да си помислят, че предавате идеите!?
-Сигурно е имало и такива съмнения!? Не си правя илюзии, че критики не е имало!Аз наистина уважавам тези хора, които са верни на своите идеи, въпреки че не са ми в сърцето и душата. Те винаги са ме подозирали, че съм станал активист на СДС. Ще ви разкажа един смешен случай. Когато ме назначиха за командваш на авиацията през 1992 година наредих на портала, където ставаше свиждането на войниците да освежат помещението. След два дена видях, че е боядисано цялото в синьо. Побеснях! Какво елементарно мислене са имали тези хора!? Те са си помислили, че генералът, който е дошъл тук, е твърдо човек на СДС !? А аз винаги съм се старал да бъде съвсем неутрален политически.
-И какво стана със синята сграда?
-Накарах ги да я пребоядисат!Това показва доста елементарно разсъждаване. Човек трябва много да внимава, както се казва в Библията, защото толкова невнимателни хора ни заобикалят. Не се поддавам на тези неща, но трябва да се внимава! /следва/
Един от самолетите, на който е летял ген. Михов /вляво/. В момента е разположен в парк “Казармите”. Снимка – архив списание “Криле”
Зареждане ...
