Севлиевски препис на “История славянобългарска” -показан в изложбата “180 години от построяването на Хаджистояновото училище”

В Деня на народните будители – 1 ноември, в Хаджистояновото училище в Севлиево беше открита експозиция с малко на брой, но много ценни артефакти от XIX век, които рядко напускат музейните хранилища. Поводът – една от светините на Севлиево – Хаджистояновото училище, навършва 180 г.
Изложбата официално откри директорът на Исторически музей Ивета Миленова, която разказа детайлно за съграждането на един от символите на възраждането в нашия край – училището, построено от севлиевския благодетел хаджи Стоян Николов.

Кметът д-р Иван Иванов, председателят на Общинския съвет д-р Явор Памукчиев и началникът на РУО – Габрово Георги Маринов бяха първите посетители, разгледали ценните експонати, сред които особено силно впечатление прави севлиевският препис на „История славянобългарска”, направен от поп Пенчо Димов през 20-те години на 19 век.
За първи път в изложба се показва и ръкописната граматика на Славейков от 1833 г., писмата му до севлиевските първенци по повод църковното движение от 1861 г. Акцент са и две завещания, едното от които от 1872 г. на монахиня Калестина Радкова, загинала през кървавите дни на април 1876 г. в новоселския манастир и обявена за мъченица.
До 30 ноември посетителите на музея ще могат да разгледат и уникални предмети на хаджи Стоян: табла от 1820 г., на която е изписана годината на строителството на училището, ценен иконостас и розета, а също и оригиналния печат на Хаджистояновото училище.
Огромен интерес предизвика и Протоколна книга – оригинал на Севлиевското ученолюбиво братско дружество от 1870 г., която съдържа имената на десетки севлиевци, дарявали средства за учението на севлиевските деца.

Хаджи Стоян Николов е роден на 4 април 1797 г. в Свищовско. Има по-голям брат, който го дава да се учи на занаят. Младият Стоян учи обущарство и става много добър в занаята. Някъде през 20-те години на 19 век се заселва в Севлиево, където отваря самостоятелен дюкян. Работата му потръгва и той забогатява, но не се задоволява само с обущарството и по-късно отваря своя самостоятелна табахана. Със собствени средства и на своя земя той полага основите на новото училище, където е преподавал и Петко Славейков, а днес е него се помещава Историческия музей.