Разговорът записа
АЛЕКСАНДРА САШЕВА, 8б клас, клуб „Журналист“, СУ”Васил Левски”
На 15.10.2024 г. учениците от СУ „Васил Левски” имаха невероятната възможност да се срещнат на живо с нашумялата напоследък авторка на съвременна проза Виктория Бешлийска. Тя беше гост на Севлиево и на училището по покана г-н Мирослав Марков и книжарница „М -Прес”. Пред учениците от 10, 11 и 12 клас писателката представи своя трети роман „Нишка”.
Но преди да бъде поканена на сцената, за авторката беше подготвена изненада. Специално за нея г-жа Даниела Йорданова (с помощта на г-жа Соня Петкова и Борислав Маринов) беше подготвила откъс от книгата, превърнат в театрален етюд и изигран от няколко ученички. Преслава Косева 11в, Наталия Христова 10б, Йована Нанкова 11б, Ферай Мехмедова 12б и Александра Сашева 8б се представиха брилянтно в ролите на героини от романа и успяха да потопят зрителите в обстановката на роман.
Благодарение на техническото обезпечаване и озвучаване на Калоян и Стоян Мичеви 10а и Тодор Симеонов 10б сценката беше още по-въздействаща.
След 7-митутния театрален етюд, който момичетата изиграха и вечерта в големия салон на читалище „Развитие“, Виктория Бешлийска беше поканена на сцената. Заедно с г-жа Даниела Йорданова проведоха много интересен разговор:
“Наистина ме развълнувахте, благодаря Ви, г-жо Йорданова, благодаря и на учениците, които участваха в тази сценка. Изненада е за мене нещо да оживее на сцената, след като току-що е влязло в книжното си тяло. За мен е много голяма радост сега да съм тук с вас, тъй като това училище, което ви свързва, ми дава надеждата, че за нас има бъдеще тук, в България. Има бъдеще в малките места, в онези градове, които пазят нашата култура, нашата памет, в онези малки градове като Севлиево, в които някак си много добре се усеща коренът, затова се чувствам много добре приветствана тук от вас”, заяви Виктория Башлийска.
Тя отговори на въпроси за романа “Нишка” и началото на нейното творчество.
-Как и къде дойде идеята Ви за книгата „Нишка”? Имаше ли някакъв звезден миг?
-Да, имаше звезден миг. Само че той дойде в по-напреднал етап на работата. Романът е посветен на жените от моя майчин род, който е от Елена. Имах идея за тази книга много отдавна, тъй като исках да отдам своята почит на жените от майчиния ми род. Винаги ме е вдъхновявал техният начин на живеене: как гледат децата си, как подреждат къщите си, как се справят с живота си – неща, които ние днес неглижираме и смятаме, че са част от битов комплекс, а всъщност те са свещенодействие!
Освен това преди време се срещнах отблизо с котленското килимарство, през 2021г. в град Котел. Там видях два автентични модела килими – единият е къдриявите звезди, за който става въпрос и в романа, а другият – фучила, т.е. хвърчила. Направи ми впечатление, че котленките са били с взор, отправен към небето. Търсели са звездното, търсели са контакт със света над земния. Тези две теми се вплетоха по много чуден начин в момент, в който аз се чудех как точно да бъде построен и конструиран романът. А именно – да бъде разказана историята на седем жени, свързани с една обща нишка – нишката на котленския килим. И разказът от едната към другата да преминава така, както преминава совалката на тъкачния стан. Това беше звездният миг – случи се миналото лято.
-За мен това е най-интересният, най-притегателният роман, с най-модерната структура. Забелязах, че всяка глава от книгата започва с последната дума от предходната – нишката, която не се къса. Как Ви хрумна това?
-Много естествено дойде. Чудех се дали съдбата на всяка от седемте героини да си я развия самостоятелно и тогава да преплета нишките и съдбите, или да пиша по начина, по който читателят чете романа. И в крайна сметка, след един опит да рамкирам романа чрез историята на Мария, повествованието само ме поведе и по много, много естествен начин се написа самата книга. Така, както вие четете, така е написана книгата. По този начин се получи много по-доброто напластяване, преливане, историята стана доста по-гладка и по-естествено развиваща се.
За мен беше много трудно да изберем откъс, който да превърнем в спектакъл, защото има много значещи места в романа. Искахме да Ви изненадаме, но решихме да не изваждаме на светло главните героини, а да очертаем границите на времето, в което се развива действието с килима в Елена, за да покажем каква е нагласата им към живота, това, че те вече са модерни жени, в женското сдружение, искат нещо свръх това, което им определя живота.
Изненадахте ме, наистина, подборът на момент беше много хубав, точно защото показва възходът на жената от 20-те години на миналия век, когато се заражда и развихря женската сила. Женските дружества са били много важни между войните, когато са изпълнявали благотворителна и обществена дейност, и вие го показахте.
-Знаете ли какъв е краят на една история, докато сте още в началото на творческия процес?
-Прекрасен въпрос! Аз знам какъв е краят и ще ви кажа защо. За мен е много важно когато човек седне да пише, да следва определена посока, т.е. да знае коя е неговата отправна точка и коя е финалната му точка. Това позволява на мен като автор да не се загубя по пътя. Творческият процес си го представете като една прииждаща вода от скъсана стена на язовир. Ако тази вода няма корито, в което да влезе, тя се разлива навсякъде и се заблатява, получава се една ужасна тиня. Така действа импулсът, който не е структуриран. Когато обаче имаме ясни граници, процесът е много по-лесен. Тогава дори да има някакъв спад на творческия ритъм, като знаем каква е посоката, можем да изчакаме да премине тази трудност и да продължим напред. И да, има герои, които ме изненадват, но това е в отделни сцени, а голямата рамка на романа стои стабилно и аз я знам предварително.
-Лично мене ме интересува защо напуснахте учителската професия?
-Ще бъда максимално откровена с вас. Започнах работа като учител веднага след университета, бях на 25 години. Дядо ми и баба ми са учители и аз съм възпитана в семейство, в което тази професия е нещо значещо. Но попаднах в частна гимназия в София, където имах много сериозен проблем с родителите. Те имаха много специфични, особени изисквания към нас, учителите, които бяха в разрез с моята ценностна система. Идвайки от университета, имах високи изисквания към самите деца, но се сблъсках със суровата действителност. Това ме накара да преосмисля избора си и да напусна, но знам, че един ден ще се върна в училище, защото имам такава потребност.
-В процеса на писане ли редактирате текстовете си, или след някаква пауза?
-И двете. Докато пиша, преглеждам предишната глава от дадена книга, за да вляза в потока от думи, в потока от действия. Много често, още докато чета, оправям някои неща. Други знам, че трябва да се оправят, отбелязвам си и се връщам на по-късен етап към тях. Всяка от книгите ми е претърпяла по три редакции: първата правя аз, след като сложа финалната точка и са минали седмица-две – тогава се изчистват голяма част от нещата. Втората е след като текстът е прочетен след издателския редактор – имам обратна връзка – искат промяна на герой, махане на някоя сцена. Тогава аз чета отново и редактирам. Последната е за доизчистване на детайли, след като сме обсъдили доколко са уместни и точни поправките.
-Забелязах, че на две години издавате роман. Това не е ли прекалено кратко време за целия процес?
-Аз имам щастието в момента да се занимавам само с писане. Тоест, моята единствена работа е това. Проучвателната работа обикновено отнема около година. Тя включва четене на документи, посещаване на места, запознаване с хора, издирване. Писането ми отнема между три и шест месеца. Редакциите – също около два месеца. Така се получава около осем часа писане на ден, някой път и десет, а някога – дванайсет.
-Има ли други знаци и скрити нишки в романа?
-Да, има. Нещо, за което никой не ме пита, но именно краят на една глава и началото на следващата показват моето разбиране за живота и смъртта и тяхната свързаност. Че всъщност смъртта е следващата форма на живот. Това го има във всичките ми книги. Тук, в „Нишка“, когато Гено се завръща от гурбет, върху килима е зачената тяхната рожба със Зорка. А в следващата глава е краят на тази жена.
-Имената и в трите романа са много звучни, много интересни. Има ли символика в тях?
-Моето лично убеждение е, че името е печатът върху съдбата на човека. Смятам, че е много важно всеки да се припознава в своето име – от това зависи как живее и как се развива. Заради това избирам имена, които имат конкретни значения и са много свързани с образите на самите герои. Друга причина е съобразяването с района, в който се развива действието.
-Те реално ли съществуват, или са измислени?
-Само името Зевна е моя измислица – от трънската дума за земя. Другите са реално съществували, намирам ги по речници, по различни извори, с които работя.
Това е целта и на тетрадката речник „Словник“ – речник с 90 думи и празни страници, издадена между „Глина“ и „Сърце“. Идеята е човек сам да допълва, вдъхновен от тези 90 думи. Или да му служи като личен дневник, в който да пише, защото за мен писането е форма на самолечение и доста помага. Предполагам, че тук има деца, които обичат да творят, и знаят колко полезен може да бъде този процес, как помага за управляване на емоциите.
-Тъй като сте родена в Плевен, дали да очакваме в следващия роман действието да се развива по време на обсадата на Плевен, или пък да е съвременен роман, чието действие да е в Кайлъка?
-Мислила съм си го. Не мога да кажа дали ще е следващият, защото, въпреки че съм родена в Плевен, аз съм повече свързана с края, а не с града, защото баща ми е от едно плевенско село Гиген, край което има много интересни разкопки.
Но ще чакаме звездния миг и ще видим какво ще стане!
Зареждане ...
