Дали е признак на почит, уважение и скръб към починалите наши близки и приятели портретите им да висят по дървета, огради, стени, трафопостове и на още много места, на които са поставени некролози с информация за тяхната кончина или помен? Винаги си задавам този въпрос, когато видя нашарени стебла на дървета с некролози, поставени безразборно един върху друг, някои от тях от години. Питам се дали и дървото заслужава стеблото му да бъде пробождано толкова пъти? Дали това не пречи на неговото развитие? Особено ме боли, когато видя захвърлен от вятъра некролог на улицата или тротоара, по който вървят хора без капка уважение към човека, чийто портрет се вижда от него, въпреки че той вече е в един по-добър свят, както често казваме.
Наскоро проблемът за безразборното лепене на некролози на нерегламентирани за това места беше поставен и от членовете на пенсионерския клуб “Васил Левски” в Севлиево.
А Общината се е погрижила на най-оживените места в града да бъдат поставени табла за тези съобщения. Някои ги спазват, други – не.
Ще кажете: ”То да е само за това, ще е добре! За болшинството от нас, българите, правилата не важат. Примерите са много, затова сме и на този хал.” Всички сме убедени, че това е така, но изглежда само на думи!? Видими резултати няма.
За некролозите се твърди, че са българско изобретение. Чужденците у нас питат дали това не са снимките на хора, които се издирват от органите на реда.
Изследователката на некролозите Емилия Карабоева стига до заключението, че традицията да се лепят траурни съобщения по дървета, трафопостове и входове идва у нас от Западна Европа през ХIХ век.
Първият български некролог в пресата е на Стоян Чалъков. Той бил написан от Найден Геров през 1850 г., пише литературният историк Елена Налбантова. Той е бил отпечатан и се е разпространявал и самостоятелно, което май го прави и първият уличен некролог у нас.
Но от старите издания на независимия вестник за политика “Росица” от 1934 година, научаваме, че в Севлиево скръбните вести се отпечатвали в рубриката “Хроника”, а радостните – в карета, на първа страница, до главата на вестника.