Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие. Добромир Тонев
ПРОФ. Д.Н. ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Светът, в който живееш, е огромен. През този свят минават хиляди пътища. Ала дори и да ги преминеш надлъж и нашир, няма да намериш нито един път без кръст. И затова не бива да забравяш, че всеки път по света е кръстен път, по всеки един от тях е стъпвала ногата на нашия Бог и Спасител. Той зове всички ни да носим своя кръст тъй, както сме видяли от Него. Кръстът, разперил като компас раменете си, ни сочи винаги вярната посока. Той е за нас ключ и най-верeн пътеводител.
Вацлав Бурила
Защо ли са ни потребни просветители или пък просвещение – все трудни въпроси и още по-трудни отговори, които се опитваме да си задаваме, но по-малко се опитваме да търсим верността на отговорите им. Някои ще струпат тук купчината исторически факти, ще привнасят ред доказателства и ще сочат примери, но всички те ще бъдат недостатъчни да оправдаят липсата на съвременно просвещение.
Натрупали вътрешни терзания от днешното ни споходило несполучливо просвещение ще трябва да потърсим някаква останала сила, дори и в посредствената ни грамотност за нещата, за да обясним по какви странности или пък съвсем налични закономерности сме я докарали до срамната измъченост на непросветени балкански индивиди. Нито историята, нито миналото, а просто настоящото е пропуснатата възможност да бъдем определени като такива в съвременните общества. Никакви ценностни определения за някаква идентичност, никакви образователни недостатъци няма да бъдат достатъчно оправдание за днешната непросветеност.
Просвещението е силата на достатъчно правилно да определяме истината от неистината, достатъчно правилно да намираме верните решения и да не се загубим в глобалистичната просветност на нищото.
Различните настроения в посоките на днешните очаквания могат да определят нещата в една или друга плоскост, но не могат да определят нашата българска идентичност. Несполучлива са им призивите, несполучливи са им посоките и технологиите в играта на това просветителско действие, което все така пропускаме и оставаме в онази по-неосветена просветителски страна. Никаква екзотеричност, никаква религиозност, дори историческа неграмотност няма в това изявление. То просто вече се е случило и не е последица от нещо, което да очакваме, а от нещо което трябва да поправяме.
Днес ще липсват цитатите на известните ни български просветители и не за това, че не зачитаме техните усилия и сторено дело, а защото сме го пропуснали и не ги зачитаме за полезни. Какво оскверняване на паметта, какво неуважение към усилията и липса на всякакви бъдещи очаквания.
Някой веднага ще каже – какво черногледство! Та нали все пак е празник на просвещението и на българските будители. Спокойно можем да изброим неколцина и техните мисли можем да наредим, и по някое тяхно дело дори да споделим. Но какъв е смисълът да сторим всичко това, ако с това събиране на мисли и ще приключи този ден? А след това ще продължим със забравата, дори ще отбележим малко от загубеното време в говорене и няма да открием смисъл в това.
Сега може да приключим с ползването на словото за оплакване на пропуснатото пробуждане и с това може да приключи и всичко останало. Е, в това е смисълът – не да приключи, а да започне още днес!
Объркахме се и това е със сигурност. Пропуснахме време, а вложихме усилия в замърсяване на онзи буден дух и за това се получи нашето нищо.
Всяко свободно съобщение би било без всякакво значение, ако не търси някаква възможност. Няма написан алгоритъм, няма добра методика и химическа формула не ни се дава измислена. Но точно в това е и онази очарователно романтична възможност, която предстои да възбуди позабравените въжделения. Дори усещането, че ги разбираме и че сме в крайна недостатъчност от всичко случващо се, е малък напредък. Останалото съвсем не е Божия работа, а изпитание и надяваме се – не е нашата Голгота. Ще бъде несправедливо и надявам се успешно да изкачим този хълм, а стичащата се Христова кръв да ни избави от тази немощ и измие лицето ни от този срам, който сътворихме в годините.