Днес – 9 октомври, от 17:30 часа, във фоайето на Община Севлиево, ще бъде представена автобиографичната книга „Моята България, моят Китай” на севлиевеца Петко Хинов – китаист, писател, преводач, философ и носител на „Почетен знак – Севлиево“. Книгата е преведена от Ивелина Димитрова и вижда бял свят, благодарение на издателство „Изток – Запад“, с което Петко работеше приживе.
Събитието е организирано от Община Севлиево, фондация „Петко Хинов“, с подкрепата на издателство „Изток – Запад” и традиционно се провежда в памет на Петко Хинов в навечерието на Деня на града – Петковден.
Петко си отиде от този свят преди две години, внезапно, едва на 49-годишна възраст. Тогава Севлиево осиротя, защото той беше един от малкото духовни благородници на нашето време, един от най-добрите, мислещи и духовни хора, добър и сърцат човек, ерудиран, високо интелигентен, най-добрият литератор, преводач, блогър и отдаден православен християнин, прочел и записал с гласа си огромно количество от книги, стихове и богословски трудове. Човек – Вселена.
Петко Хинов бе един от водещите ни китаисти, превел от старокитайски 15 книги, сред които трите тома на „Сън в алени покои“, „Чудните дела на съдията Бао“, „Уморен да се раждам и умирам“. Превеждал е статии и книги от английски, руски, румънски, китайски, сръбски и църковнославянски език на български език, а също така от български на английски, руски и китайски език. Някои от преводите му са публикувани в интернет. Записва и публикува в интернет аудиокниги на собствения си сайт. Поет. Автор на разкази, приказки, есета, статии, историческо-богословската книга „Баташките новомъченици“, на художествено-научния сборник „Българско народознание и превод“. Автор е на богослужебни химни и служби на църковнославянски език.
Приживе казваше, че преводът от китайски език е вълшебство, удивително пътешествие. А на въпроса какво му дава срещата със старокитайските йероглифи, той отговаряше така: „ Вместо отговор, направо ще приведа няколко реда от първа глава на книгата „Преживяното в Китай“, която пишем заедно с жена ми: „От всички мои ранни спомени, свързани с Китай, най-загадъчни ми се струват тези с китайските йероглифи. И досега за мен писмеността на Китай остава неразгадана – смисълът на знака е толкова „навътре“ в него, че дотам не достига звукът на човешката реч. Китайският йероглиф е ням, той не носи в себе си „азбучен звук“ – рисунката на произнесеното слово и затова се произнася различно от северни и южни китайци, от корейци и японци през вековете и сега. Мисля, че мога да напиша отделна книга за йероглифите – те не са просто знаци, те са лица; не са просто лица, а древни личности, те са човешки души, живеещи извън времето и пространството – в царството на Смисъла. Всеки йероглиф е обител на станалия, ставащия и имащия да стане смисъл. Бих дръзнал да кажа, че именно йероглифите бяха ладията, която ме донесе до далечната Жълта река“.