Дневен център „Добрина“, управляван от Сдружение за социална подкрепа и информация, в партньорство с Община Севлиево, беше домакин на образователно-информационно събитие под наслов „Добротата“. „Идеята за инициативата – отбелязването на 13 ноември като специален ден, посветен на незрящите, бе на териториалната организация на Съюза на слепите в Севлиево, в лицето на неговия председател Петя Маркова, а ние от център „Добрина“, който тогава празнува Деня на добротата, веднага откликнахме с взаимност и споделеност“, разказа за в. „Росица“ ръководителят на център „Добрина“ Мария Бенева.
В приятна атмосфера беше представена презентация по темите, в контекста на значението на 13 ноември, която да визуализира съдържателна информация. Презентацията бе съпътствана от беседа, за да може информацията да достигне до всички присъстващи. Последва практическа демонстрация на медицински уреди за проследяване на кръвно налягане, телесно тегло, температура на тялото, приспособени за незрящи или хора със затруднено зрение. Сред уредите имаше и говорящ часовник, уред за съобщаване на синоптичната прогноза и белият бастун – символ на самостоятелността на незрящия човек. В края на събитието присъстващите споделиха впечатления и добро настроение на по чаша кафе и сладка почерпка в прекрасните условия, създадени в център „Добрина“.
„Докато подготвяхме презентацията, си дадохме ясна сметка, колко много наистина обществото ни НЕ знае по темата за хората със затруднено зрение. И не защото това общество е лошо. Не! Просто ни липсва нещо – светоусет, момент, в който да спрем и да помислим… И решихме, че нашето общо дело няма да преследва помпозност и показност. Ще се опитаме да информираме, да провокираме всеки, през призмата на собствения си свят, да се замисли доколко сме адекватни в реакциите си, съотнесено към нуждите на другия до нас, който може би има зрителен проблем. Затова и текстът от презентацията ни с апел и надежда предоставяме на четвъртата власт – медиите, за да достигне доколкото се може повече хора“, сподели още Мария Бенева.
Началото по изработването на стратегия за подкрепа на хора със затруднено зрение поставя Валентин Аюи. По време на разходката си на панаир в една френска провинция, той става свидетел на унизително отношение към група незрящи, използвани в улична театрална комедия. И тогава се обещава, че ще направи така, че незрящите да заемат своето достойно място в обществото.
Следващата крачка в процеса на реабилитиране на незрящите правят артилерийският капитан Чарлз Барбие, получил задача от Наполеон Бонапарт да изработи военна система за общуване между войниците, която се провежда без звук и без светлини. Тогава Барбие, съвместно с 15-годишния тогава Луи Брайл, изработват брайловата азбука – азбука на незрящите. Луи Брайл е четвъртото дете на Симон-Рене Брайл и Монрик Барон.
Саймън-Рене е майстор, уважаван в района на Кувре, Франция. Когато Луи е едва на 3 години и играе в работилницата на баща си, той вдига остър инструмент, опитвайки се да направи дупка в парче кожа, както е виждал от баща си. Детето губи контрол над инструмента и ранява дясното си око. Инфекцията се разпространява и в лявото око на Луи. Двете очи се влошават и той напълно губи зрението си. Луи обаче е обичано дете и родителите му, осъзнавайки вродения интелект на сина си, правят всичко, за да бъде образован. Въпреки загубата на зрението си, Луи е научен да чете и пише, посредством дъски, с форма на букви. Доказва се като един от най-умните ученици.
Друго средство, правещо незрящия човек независим, е белият бастун. Негов създател е Джеймс Бигс – фотограф от Бристол, Великобритания, който ослепява след злополука. В момент на тежко отчаяние, Бигс среща войник-ветеран, преминал през ужасите на войната, но съхранил волята си за живот. Войникът предизвиква катарзис във фотографа, казвайки му следното: „Живей напълно! Бъди себе си!“. Тогава Бигс започва да прави разходки на открито и се връща към живота. Боядисва своя бастун в бяло, за да се откроява на фона на мрачното лондонско време. Белият цвят го прави по-забележим.
През 1930 г. аристократите Жили Дербемон и Джордж Бонъм официализират белия бастун като средство за независимост на незрящите. Голям акцент и подкрепа на незрящите оказва Ротари клуб във Великобритания през 30-те години на 20 век. Ротарианците даряват бели бастуни на всички незрящи британци. В Севлиево ротарианството има своите достойни последователи и би било прекрасно, ако те последват примера на предците си.
През 1943 г. в Пенсилвания рехабилитаторът Ричард Хувър изобретява дългия бял бастун, провокиран от тежката ситуация, в която са се намирали незрящите му пациенти. Белият бастун е приет и като защитен знак в законите за уличното движение на всички страни в света. Признат е като символ за самостоятелност на хората без зрение.
Оттогава до днес белият бастун е променен. Вместо от дърво и тръстика, се изработва от стомана, алуминиеви сплави и по-късно графит, фибростъкло и други композитни материали. Станал е по-лек, оформя се взависимост от предпочитанията на човека и условията на използване.
А Световният ден на Доброто има за цел да ни накара да забравим самолюбието, да помислим за другите около нас, да забравим различията. Денят се отбелязва от хора от цял свят, които показват, че може да се замисляме повече за себе си и да направим света по-добро място, заради самата доброта. Екипът на център „Добрина“ отправи апел към присъстващите: „Никога не е късно – обади се на приятел! Нахрани птиче, сподели чадъра си с четирикрак любимец! Усмихни се, прегърни някой, който обичаш!“. А на финала център „Добрина“, който е отворен за съвместни инициативи с всички частни лица и организации, които имат сходни мисия и цели с тези на социалната услуга, дали на шега или наистина отсече: „Днес лошите хора да си траяят! Световен ден е на Добротата!“.
Зареждане ...
