МИНКА МИНЧЕВА
– Разкажете ми за началото, г-н Бояджиев?
– Започнах на 8.11.1948 година, като учител в с. Аламовци, община Златоград. Но разбрах, че тази професия не ми допада и се ориентирах към счетоводството. Завърших Търговската гимназия в гр. Червен бряг. Работил съм като книговодител, счетоводител, старши счетоводител и главен счетоводител. Като такъв бях в „Градска търговия“, „Ильо Влаев“, „Благоустройствени строежи“ и завод „Максим Горки“. Преди това работих като началник на странична дейност в Горското стопанство – Севлиево. Като такъв разширих цеха в с. Млечево, в който оставих да работят 54 човека. По-късно в завод “Динамо” построих цех за пластмаси, в който работиха 16 човека, механична работилница за производство на шприцове и матрици за пластмаси. Пак там построих и складова база и по този начин започна втората глава от моята 70-годишна трудова дейност.
През 1990 година се пенсионирах и направих фирма за дървени изделия – правих амбалаж за заводите “Аванград” и “Ненко Илиев”/ЕМКА/. Взех 600 лв. заем от един приятел, за да си регистрирам фирмата. В резултат на това, че винаги мераците ми са били повече от възможностите, съм постигнал това към момента. Почнах с кредити – най-напред за оборотни средства. И така – взимам-връщам, взимам-връщам и така си изплатих дълга, защото имах винаги печалба. И тази сграда на фирмата направих със заем от 1 млн.лв. В началото беше лесно връщането на заема, но в това време започва страхотно покачване на лихвите – от 7% стигнаха до 300%.
– И как изплащахте заема?
– С помощта на моите партньори, които съобразно инфлацията и те покачваха цените – така си изплатих заема. Сега, когато празнувах 88-годишнината си, поканих моите най-близки приятели тук, във фирмата, на обяд и пред тях направих една равносметка на живота си. На 30 години направих вила, на 40 направих жилищен блок и апартамент за мен, на 50 направих вила в Млечево, на 60 направих тази фабрика, на 70 г. направих втори цех и на 80 – фирменият магазин. На всеки 10 години аз съм направил нещо в строителството, което носи доходи на фирмата. А започнах в Асфалтовата база, само в две стаи от 40 квадрата. В момента смятам, че условията за работа, машините и цялостното оборудване отговарят на съвременните изисквания за производство на дървен амбалаж. На това се дължи и големият брой клиенти, които имам от Габрово, Павликени, Троян – основни клиенти са ни двата завода на “Идеал Стандарт Видима” АД.
– Две години остават до 90-годишнината Ви, г-н Бояджиев, какво мислите да построите дотогава?
– В момента съм в процес на продажба на това предприятие, защото преди минималната заплата беше 380 лв. за 100 палета, после 400 лв. – 100 палета, а сега – 510 лв. пак за 100 палета. Е, как да стане? За да увеличиш минималната заплата или заплатите въобще, трябва да имаш производство и приходи от производството. В бюджетната сфера е лесно – няма да има за пътища, но ще има за заплати… Но при мен тези пари трябва да се изкарат, за да се увеличават заплатите и да се правят инвестиции. За 90-годишнината ще има фирма “Бояджиев 88” за производство на детски играчки.
– Много хора, когато се пенсионират, се отдават на “заслужена почивка”, както най-често се определя този период от живота на един човек, а Вие започвате нещо съвсем ново и то доста рисковано в България. Защо?
– Моите родители още от малък са ме научили да се трудя. Преминах от държавната работа в частната фирма и никога досега не ми е тежала работата – доказва го това, което съм направил до момента. Доволен съм от постигнатото.
– Каква е тайната на успеха и трудовото Ви дълголетие?
– Има влияние и генът. Моят баща почина на 94 години, а на 84 години си продаде конят и каруцата. Дотогава работеше и печелеше пари. Не се спираше. И днес много хора ме питат откъде имам тази енергия. Може би е от баща ми. Той беше точно такъв енергичен, жилав човек. Но успехът се дължи на здравето и трудолюбието. Аз съм всеки ден тук, постоянно съм в производството, въпреки че има хора, които ръководят, но всичко трябва да мине през мене. В течение съм на поръчките, на доставките, на всичко… На това се дължи и просперитетът на фирмата.
– Икономиката вече се стабилизира в България, но бизнесът плаче, че няма работници и специалисти. Защо не успяхме да задържим работоспособните българи тук в България, а те заминаха за чужбина? Каква е причината според Вас?
– Защо няма специалисти? За нашия бранш имаше дърводелска паралелка към Керамичното училище в Севлиево, но поради липса на кандидати, я закриха. Младите хора не искат да работят физическа работа, те предпочитат нещо, което е свързано с електроника – по-фина работа. В Севлиево всички големи фирми изпитват глад за работници и специалисти, въпреки че дават големи заплати. И една част от моите хора заминаха да работят в тези фирми. В България заплащането е ниско, ние не може да се равним с европейските държави. И как да се равним с нашата допотопна техника, която имаме? Нямаме роботи, които да заместват човешката ръка.
– А Вие доволен ли сте от хората, с които работите?
– Доволен съм от дисциплината, която има тук. Работното време се спазва. Работниците ми са квалифицирани и голяма част от тях могат да работят на всички места, където има нужда, за да не спира производството и да има продукция. И това е така, защото имат дълъг трудов стаж във фирмата. Има човек, който работи тук от създаването й, вече 28 години. Другите са от 10-15 години.
– Какъв началник сте, г-н Бояджиев?
– Всички ми казват Шефе. Аз съм Шефът – приятелят на работниците. Никога не съм казвал: “Я ми извикайте еди кой си при мен!”. Всичко се решава на работното място на работника. Не се чувствам Шеф, чувствам се ръководител на тази фирма, човек с по-големи отговорности.
– Какво са за Вас младите хора?
– Младите хора са потенциал, но не го изполват достатъчно, защото нямат опита и знанията, но и не слушат по-възрастните. Едно време думата на родителите беше закон, а сега не е така!
Имаше една среща в НДК с работодатели и кандидати за работа – млади хора. По моя преценка не са готови за работата, която трябва да вършат. Блазни ги чужбината, защото там стандартът е по-висок. В Америка е хубаво да изкарваш пари, а да ги харчиш в България. Затова е и отрицателният прираст у нас, защото младите ги тегли навън. Хора от Севлиево има във всички континенти. Всеки търси по-доброто.
– Как ще коментирате мнението, че Севлиево е добро място за успешен бизнес?
– Да, в Севлиево има производство и трябва да се отбележи, че основната заслуга за това е на Васил Кънев. Той е човекът, който промени облика на Севлиево. Хубавото е, че традицията се продължава и по отношение на развитието на икономиката, и на подобряване на условията за живот в града.
– Много често хора с по-дълъг жизнен опит казват: “Ех, ако бях по-млад…!”. Какво бихте променили Вие в живота си, ако имахте тази възможност?
– Аз съм удовлетворен от живота си и постигнатото. В Горското в Млечево взех калфенския изпит, а тук, в моята фирма – майсторският, защото доказах, че моят начин на работа там е бил правилен.
– Искате да кажете, че там са се съмнявали във Вашата работа?
– В Горското не ме приемаха, защото не съм горски и не мога да пия като тях. Правех палети за Саудитска Арабия. И ме питат какво искам да внесат с валута. И аз казвам един лекотоварен автомобил да обслужвам Млечево и т.н. Казаха ми да напиша писмо. Написах аз писмото, нося го на директора, а тогавашният партиен секретар Гогов каза: “На Бояджиев такъв автомобил не му трябва!”. А по това време автомобил “Мерцедес” или “Фолксваген” в Севлиево нямаше! И той нямаше да бъде за мен, а за града! Много съм теглил в това Горско, но каквото реша, го правя и както виждате резултати има. Никога не съм смятал, че като държавен служител работата трябва да я карам как да е.
– Всеки човек има трудни моменти в работата, кое е нещото, което Ви кара да ставате и пак да продължите?
– Резултатите от работата. Ето например магазинът пред фирмата. Каквото се произвежда тук, се продава там.
– А приятелите?
– Служебни приятели има много. Но на 88-годишнината си събрах истинските, не директори и разни други – общо 16 човека. Много хора са в графата служебни приятели, които покрай теб искат да се облагодетелстват. А безкористните са по-малко.
– Това че Вие сте започнал нещо съвсем ново на 60 години, и продължавате да работите с толкова хъс и желание, е вдъхновяващо…
– Питали са ме докога? Аз казвам: “Дядо Господ ще каже докога!”. Щом един човек има сили, енергия и иска да работи, защо не? Аз не мога да пия, не обичам да ходя по кръчми. Какво да правя, ако не съм на работа? Работата за мен е удовлетворение и удоволствие…! Като видя изделие, направено от нашата фирма, се радвам. На много хора съм казвал: “В счетоводството пишеш, но след 5 години написаното отива на вторични суровини, а това, което правим с ума и ръцете си, остава и радва хората. А и мен, че сме направили нещо хубаво.”
– Какво ще кажете на тези, които казват: “Тук в България няма работа, няма живот!”?
– Винаги има ниши, в които може да се намери подходяща работа за всеки човек. Но трябва да има нагласа да създава, да прави нещо. Няма ли го това желание, не става. Това научих от моите родители – да се трудя. И на труда ми се дължи това, което съм постигнал.
Докато беше здрава съпругата ми, в събота купвам вестници и отиваме на Млечево. Тя ще наготви, аз ще нагледам градинката, след обед ще спя два часа, после пак на работа. В неделята правихме много разходки из Троянския балкан. Красотата на природата зарежда много. Има хора, които виждат в живота само лошото, а това рефлектира върху здравето, върху психиката им.
– Кой е най-важният урок, който научихте през годините, г-н Бояджиев?
– Когато правиш добро, то ти се връща! Моята съпруга често казваше: ”Ти правиш добро, ама кой ще ти признае?”. Дори да не ми признават, аз съм удовлетворен, че съм свършил добро.
За 28 години поне две леки коли съм можел да купя с даренията, които съм правил на читалища, на църкви, на хората… Дойде някоя женица за изрезки за зимата и ги иска по-евтино. И аз веднага нареждам да й ги закарат в къщи без пари. Това е удовлетворението, което ме държи прав.
Имам признанието за моята работа и взаимоотношенията към хората от Общината. Преди две години ми връчиха Почетния знак на Севлиево, което е признание за всичко. Радвам се, че съм направил нещо за фирмата, за вкъщи. Сега няма с кого да споделя радостта си. Истина е, че зад всеки успял мъж, стои една силна жена. Знам, че тя ме гледа отнякъде и пак ме подкрепя.
Зареждане ...
