РОСИЦА РАДКОВА
Празничен бе 7 август за жителите на с. Сенник. Причина за това стана гостуването на режисьора и писателя Нидал Алгафари в библиотеката при НЧ „Св. Климент Охридски-1899”, за да представи книгите си „Боже, защо Господ лъже?”, „Аллах, милост нямаш ли?”, „Любиш ли, ти Бог си!” и „Орисани да избираме”. Скъпият гост беше посрещнат по стара българска традиция – с празнична питка и шарена сол, и бе представен пред сеннишката публика от Румяна Мичева – зам.-председател на клуб „Дедите ни завещаха”. Изненада беше подготвила и председателката на клуба – Тотка Стефанова. Разлиствайки една от книгите на съпругата му – Мадлен Алгафари, тя прочете стихотворението „Другото не е любов”, посветено на Нидал. В продължение на два часа гостът на библиотеката разказа истории от не само интересните, но и изключителните си художествени романи, създадени основно върху българските обичаи и традиции. Чрез живота на героите, читателят има възможност да опознае обичаите, „калушарство” и „нестинарство”, ритуалите, свързани с Еньовден, Спасовден и други. Четейки редове от книгите, се усеща красотата и разнообразието на българските народни обичаи. Преоткриват се места и личности, които разкриват силата на българския дух. Историите с монаси, попове, дервиши, богомоли, даалии, къзълбаши, нестинари и други, се четат на един дъх.
Има защо критиците да определят художествената стойност на романите като висока, а читателският интерес към тях да е значим. Това са и четирите книги, които се предават от ръка на ръка помежду читателите и дори не пренощуват в храма на книгите. Първи в Сенник ги прочетоха Кунка Василева, Пенка Ангелова, Иванка Сотирова и Ангелина Сомлева, затова те задаваха въпроси по време на срещата-разговор.
„Преди седем години осъзнах, че това, което съм правил, е една красива опаковка и съм участвал в една голяма лъжа. Знаех, че трябваше да изчистя тази кал, която полепна по мен за толкова много години, когато се занимавах с политически PR“, сподели Нидал.
Пред своите читатели Алгафари призна, че четирите книги са едно от най-добрите неща, излизали на българския книжен пазар през последните години, всъщност били замислени като сценарий за филм. Когато писането започнало обаче авторът си дал сметка, че навлиза дълбоко в историята и ако написаното трябва да се претвори на екран, би било непостижимо от финансова гледна точка. Затова спрял донякъде. Заловил се наново, след като съпругата му Мадлен прочела написаното и му казала, че е добро начало за роман. Друг подтик получил от дъщеря си, която трябвало да напише есе за Левски и потърсила помощта му. „Да започна да пиша роман? Ужасих се, защото аз имам ужасен правопис“, споделя авторът на „Боже, защо Господ лъже?“. „В годините, когато трябваше да оформя граматическите си умения, заминах за Сирия и започнах друго образование. Така остана един голям пропуск, който имам и до днес“, разкри той. Започнал обаче като се заровил в историческите книги и от страница на страница любопитството му се оформило около един период от българската история, за който малко е писано и малко се знае – времето между 1700 и 1800 година.
Но каквото и да кажем за четирите книги на Нидал Алгафари, няма да е достатъчно да насочи интереса на читателя, ако той сам не поиска да се потопи в онази красота на българина, извираща от вярванията му, природата, шевиците на народната носия, лудостта на българските моми и момци, таланта на българския творец, милостта на монаха, силата на обичта и изгарящата страст, която може да погубва. „Всички- те герои съм усещал като мои деца. И имената им избирах както съм избирал имената на децата си. Книгите са роман, но съм се придържал максимално към историческата достоверност“, сподели Нидал Алгафари.
Гост на представянето на книгите на Нидал Алгафари беше и 90-годишната Пена Георгиева, представител на клуб по ръкоделие „Сенничанки”, която изненада писателя с подарък – везани кърпи. Успяхме да изненадаме нашия гост и с торта със снимка на четирите му книги, които всеки българин трябва да прочете.