19 май 2004 година е денят, в който в Севлиево своите врати отвори едно място, което вече 20 години е силен притегателен център за тийнейджърите в града. Това е Младежкият център, чийто екип събра доброволци и приятели преди седмица, за да отпразнува юбилея си.
Кръглата годишнина стана повод за разговора ни с ръководителката на центъра Силвия Начева, която го оглавява вече 17 години. Тя разказва за началото, за подкрепата, за дейността, за радостите и загубите.
(Бел. Авт.: Водя този разговор на „ти“, заради дългогодишното ни познанство и добра съвместна работа.)
– Един рожден ден винаги е време за равносметка. В тази връзка много или малко са 20 години за една институция?
– Честно казано не съм усетила как са минали 20 години по простата причина, че аз участвам от 2002 г. в създаването на младежки център, още от времето, когато тук се провеждаха общинските форуми.
Идеята за създаване на младежки център се роди в стаята на брат ми. Тогава там бяхме аз, Васил Йорданов, Магдалина Ангелска, Стефан Ганчев, Данаил Димов. После, след като се доразви идеята, се включиха и други младежи. И някак си самата аз не мога да осъзная, че са минали толкова много години, вероятно защото работя с млади хора и това не се забелязва.
Ако трябва да говорим за младежки център като вариант на място, където да се осмисля свободното време на младите хора, мога да кажа, че 20 години са много. Всъщност Община Севлиево е една от първите общини, която припозна идеята ни като вариант за пълноценно оползотворяване на свободното време на младите хора. Това е 2002 г. – преди 24 години. В другите градове започнаха да се изграждат младежки центрове по различни програми едва преди 5-6 години. А при нас са 24 години, през които в нашия малък град това го има като вариант за всеки тийнейджър и млад човек.
– Без да имате откъде да почерпите опит, какви бяха първите ви стъпки?
– Работили сме като партньори по няколко проекта, но от самото начало при нас финансирането е изцяло от местния бюджет. Разбира се, не мога да скрия, че много ни е помагал бизнесът в града – бизнессдружение „Севлиево 21 век“, „Ротари клуб“. След толкова дългогодишни взаимоотношения, подкрепяйки инициативите на младите хора, мога да кажа, че нашите взаимоотношения вече са приятелски.
– Ти си ръководител на Младежкия център почти от самото начало – вече 17 години, спомняш ли си първия си работен ден?
– Като ръководител на Младежки център бях от 2007 до 2022 година, когато самата структура Младежки център беше закрита, но продължи дейността си като Младежка зона. Но работя отново като част от общинската администрация, като експерт „Младежки дейности и личностно развитие“, което продължи моята дейност с малка разлика. Това правя и до днес. Но принципно съдържанието е същото.
А иначе, на първия си работен ден бях много притеснена по простата причина, че бях на 27 години, с много малко опит в сферата на образованието. Преди това работих като учител 4 години и смяната от формалното в неформалното образование за мен беше доста интересен опит и съм много щастлива, че успях да изградя едни много красиви взаимоотношения с първите доброволци, които срещнах тук. Много съм благодарна на предшественичката ми Радостина Якимова, защото, когато дойдох да работя тук, аз имах невероятния комфорт да намеря едни млади хора, които са готови, работено е с тях, знаят за какво става дума. Всъщност те много ми помогнаха, за да могат нещата да потръгнат.
– Макар работата в Центъра да е динамична и интересна, искало ли ти се е да зарежеш всичко и да си тръгнеш? Какво все пак те е спряло?
– Естествено, че ми е идвало наум. Хората, които ме познават добре знаят, че аз съм изключително емоционален човек. Имала съм моменти, в които чисто емоционално съм прегрявала, по една много проста причина – нещо, което хората не знаят и не виждат. Те виждат само външната опаковка, че тук е едно постоянно забавление, едни усмивки, един купон безкрай. Разбирам и че по стандартите на някои хора аз не работя, то това, моето, не работа. А всъщност, когато работиш с младежи в такъв неформален вариант, много трудно е да кажеш какво точно е свършено, защото тези неща са невидими. Това не е като да си на норма в завод. При нас нищо видимо не се произвежда, освен кампаниите за набиране на средства. Но има едни моменти, в които съм си тръгвала оттук и не съм заспивала, защото не зная дали един определен тийнейджър, който ми е споделил нещо лично, няма да направи някоя беля. Имам случай, когато един младеж ми казва, че отива да се хвърли от Витата стена и си тръгва с колелото. И аз нямам представа какво се е случило, защото той няма телефон, на който да звънна и да разбера какво се случва. А не мога да се обадя на родител, първо, защото мога да го притесня без смисъл, второ, защото не мога да предам доверие. Имало е моменти, в които ми се е искало да звънна в дирекция „Социално подпомагане“ и определени деца да бъдат изведени от дома си, защото знам какво се случва там. Но нямам право да го направя, защото нямам доказателства и защото предавам доверие.
Винаги нещото, което съм се стремила да правя, е да създавам атмосфера на доверие, че тук могат да си кажат всичко. Опитвали сме се с методите и средствата, които имаме, да се справяме. Признавам си, че два пъти съм предавала доверието на доброволци, защото е бил застрашен техният живот. Единият път беше за доброволец, който развиваше хранително разстройство и нещата започваха да бъдат много опасни. Говорих с родителите и им дадох информация за хора, които могат да им помогнат. А вторият път беше, когато един от нашите доброволци прекаляваше със стимулантите, които се предлагат във фитнес залите, за да може да отслабне. Наистина беше постигнал този ефект, но точно този препарат, който използваше, вредеше на сърцето. Тогава се свързах с родителите му. Разбира се, по този начин, малко или много, за известен период нашите взаимоотношения не бяха много добри, но времето помогна да разберат защо съм го направила.
Така че, имало е такива моменти, в които емоцията ми е била в повече. Още повече, че аз също имам деца и когато се прибера вкъщи, изразходила емоцията си за чуждите деца, а за моите не ми е останала, ме е карало да правя някакви равносметки. Но както става ясно от разговора ни – аз съм още тук.
– Значи освен ръководител на Центъра се налага да бъдеш и душеприказчик, психолог, който да следи едновременно отдалеч, но и отблизо емоциите на младежите.
– Силно казано е психолог, защото аз нямам такова образование, но се опитвам чисто от моя житейски опит и чисто приятелски да говоря с тях. Няма да забравя един невероятен разговор с три от момичетата за взаимоотношенията с майките, защото ние живеем с свят, в който всичко се случва много бързо. Бързи са ни взаимоотношенията, бързи са контактите с децата ни, което е лошо както за нас, така и за тях, бързи са ни приятелствата, храната ни е бърза, всичко ни е бързо. И в това забързано ежедневие имаше момент, в който ние си говорихме като майка и дъщери, и всъщност си говорихме чисто приятелски за това къде ни се разминават позициите, как те могат да разберат повече родителите си и как могат да бъдат малко по-спокойни и да държат на това да бъдат чути.
– Мислиш ли, че това е една от причините, освен да осмислят свободното си време, да идват тук, за да бъдат чути?
– Нещото, което работи вече 20 години, е „доведи приятел“. Това работи по принцип. Факт е, че през годините, дори аз съм била в безизходица как да им повлияем, имали сме период през годините, в които сме били в конкуренция с училищата, защото в началото нямаше друг вариант на извънкласна дейност и времето, което изкарваха младежите тук беше много повече, по по-различен начин. След това се появиха, слава Богу, извънкласни форми, но в училищата. Тогава се получи така, че самите тийнейджъри трябваше да избират. Но нещата си се напаснаха.
Това, което правим в момента, е да предлагаме на младежите различни неща. Вече трета година правим лятна академия за креативност, имаме занимания за цялата лятна ваканция, започнахме през малките ваканции също да предлагаме различни неща. Това са инициативи, на които каним всички, защото доброволчеството е ценно за Младежка зона, но много малко вече са тези, които имат желание да дадат нещо от себе си. Младежите днес са онези, които искат да получават. Живеем в консуматорско общество и няма как да ги виним за това. Но, ние се опиваме да предлагаме различни неща, които могат да им помогнат. Това са тези срещи „Млад и успешен. Как?“; „По женски“ – консултацията, която могат да получат от разговори с акушерка, психолог и други момичета; влизаме по училищата по различен начин, следим нещата за нови неща, които могат да им бъдат предложени и миналата година направихме много интересен електронен сборник. Имаме и настолни игри, които за мен са разкошни, по простата причина, че те оставят телефоните си и прекарват време играейки и комуникирайки помежду си. Опитваме се да бъдем в крак с времето, в което живеем. Така че, идеята ни е да им предоставяме различни възможности.
– Какво се промени от началото до днес, предвид на това, че днешните деца са коренно различни от тези преди две десетилетия?
– Лошото е, че днес те са много апатични. Масово. По мое скромно мнение пандемията страшно много повлия за това. В момента младежите, които идват тук, са между 13 и 15-годишни, са изключително лишени от възможността да общуват пълноценно едни с други, очи в очи, те много трудно разпознават емоциите, много трудно ги изразяват. По-големите имат по-трайни приятелства. А при по-малките взаимоотношенията са като носна кърпичка – днес си приятел с един, утре вече не си. Мога да кажа, че емоциите им са твърде силни. Забързаният ни свят, това, което ни се случва, тази несигурност, в която живеем всички, всичко това децата го разбират. От 7-8 години насам наблюдавам една много голяма промяна – вътрешна сензитивност у тях, която те не разбират, но усещат, че това не е окей – нервността, напрежението са навсякъде.
– Това ли е причината доброволчеството да остане на по-заден план?
– Като медия сигурно сте забелязали, че лошите новини продават? Къде чухте, че новината на деня е, че този младеж е завоювал международно състезание? Къде прочетохте водещата новина, че група младежи в този малък град са отишли да нацепят дърва на самотно живеещи хора? Къде това е новина? Къде това е модерно? Нашето общество, като цяло, прави така, че да си лош, да си на ръба на закона, да не си толкова добронамерен в отношенията си с другите. Това е модерно, това върви. Е, какво да направим ние? Да, създаваме едно малко общество, което се опитваме да бъде различно, но и различните не са много добре посрещани в това общество.
И въпреки това аз съм много щастлива, че на 24 май Община Севлиево и Бизнессдружението награждават едни младежи, за които много малко хора знаят. Това са младежи с постижения в различни сфери на науката. Всеки един млад човек може да бъде вдъхновен, въпросът е той дали ще позволи.
– И все пак, успяват ли младежите, общувайки със свои връстници тук, да създадат трайни приятелства? Ти успяваш ли да си създадеш добри приятелства?
– За отбелязването на 20-ата годишнина активно ми помагаха четири дами: Емилия Костадинова, Галя Йовкова, Константина Александрова и Деси Стефанова, които са били част от Младежки център през различните години. Покрай годишнината се свързах с много хора, с които не съм се чувала от десетгодишнината. Нашият разговор продължи така, все едно че не сме спирали. Имаме семейство, дори две – ако броя и моето, които са тръгнали от тук. Много ценни приятелства се създават тук. Аз до ден днешен съм с много близки взаимоотношения с Радостина Якимова, бивш ръководител на Младежкия център. И с ред други.
Покрай годишнината се наложи да снимаме кратки клипчета, а в едното две от дамите държаха да се снимат заедно, тъй като приятелството им е повече от десет години. Започнало е тук.
Много е нескромно аз да разказвам толкова много за МЦ, защото аз съм част от него, както и той е част от мен. Процесите, които вървят тук, не ги направлявам само аз, а всички хора, които са тук. И всичко, което е постигнато, е резултат от енергията и любовта, от желанието за промяна и позитивизъм на много хора.
Ние правихме един списък на хора, които са били активни дълги години, и той надхвърли над 180 човека, което за малкия ни град е много показателно, че всичко до момента, което започна първата ръководителка на Центъра Валентина Неделчева, бившият кмет Йовко Йовков, хората от стаята на брат ми, в която се роди идеята за младежки център – всичко е имало смисъл.
Когато започнахме инициативата „Млад и успешен. Как?“ в началото канихме хора, които са били част от Младежкия център. И всъщност аз си давам сметка, преминавайки през този списък, че хората тук до такава степен развиват качествата си, правейки различни неща, общувайки един с друг, участвайки активно в различните обучения, срещите с кариерните консултанти или работа в екип, работейки по реализирането на различни инициативи, те са развили страшно много личните си умения и качества и много от тях не работят това, което им се налага, а работя това, което искат и в което са добри. А това е изключително ценно.
– През годините получавате подкрепа от бизнеса, а от Общината?
– Важно е да отбележа, че съдействието, което сме получавали от самото начало в лицето на кметовете Йовко Йовков, Йордан Стойков и сега на д-р Иван Иванов, е изключително голямо. Благодарна съм им за това. По простата причина, че много отдавна можеше всичко да бъде приключено. Това не е нещо от което се печели. Това е нещо, което не носи дивиденти. Дават се едни пари, които нямат възвращаемост, но те продължават да имат принадена стойност.
– Не всичко е забавление обаче. Имали сте и трудни моменти, на големи загуби…
– За съжаление в Младежки център сме имали моменти на загуби. Това също по някакъв начин възпитава малко или много. За съжаление има трима наши доброволци, които вече не са сред нас. Това са Яница, Мартин и Петко. Яничка я загубихме заради болест, Марти загина в нелепа катастрофа, а Петко, за съжаление, загуби живота си след побой.
И това са неща, които всички ние сме преживели по много труден начин. Никога няма да забравя двете седмици след инцидента с катастрофата с Мартин. Това е много труден момент в моята работа – да успокоиш едни деца, когато ти не можеш сам себе си да успокоиш. Но тогава това, което правихме, бе да сме заети през целия ден. И все още е така. Всички, които познаваха Яница си спомнят само с добро за нея. Всички, които бяха около Мартин, няма как да забравят това слънце. А Петко беше едно такова тихо и мощно присъствие около всички, които бяха тук.
И така, с надежда, че всички са на едно по-добро място, и със спомена за тях, всеки, който ги е познавал, е белязан. Надявам се, че ще съхраним не чувството на загуба, а положителните неща, които се случваха около тях, защото имаме доста хубави моменти, заради които да се усмихваме.
– Какви са плановете ви за лятото? Как успявате да привличате младите хора?
– Имаме различни инициативи. През август ни предстоят три обучения, които са достъпни за всички, които имат желание да присъстват – „Управление на процесите. Време, задачи, умения, лидерство“ на 5 и 6 август; на 12 и 13 август ще се проведе обучението, свързано със социалната промяна, която искаме да постигнем и на 19 и 20 август е обучението по „Социално предприемачество, медии и социални мрежи“. На 22 август е инициативата ни „По женски“. С това ще е запълнен август.
– В края на нашия разговор какво би пожелала на себе си и на всички млади хора, които са минали през Младежкия център през тези две десетилетия?
– На всички нас пожелавам здраве, сили, много вдъхновение и удовлетворение. На тези, които са били част от Младежки център – винаги да избират доброто, защото в днешно време е по-лесно да си лош. На тези, които ще припознаят Младежка зона като техния начин за осмисляне на свободното време, пожелавам да се сблъскат с много инициативи тук, за да могат да развият най-добрите си качества, защото възрастта между 13 и 25 години не разбираш кога учиш и усвояваш умения. Пожелавам си в скоро време да намерим още някой за нашия екип, който да разнообрази с още повече идеи дейността ни, защото младежите трябва да бъдат предизвиквани и вдъхновявани.
Зареждане ...
