Доц. д.ф.н. ГЕНО МАТЕЕВ
Ангел Кънчев Ангелов е един от най-обаятелните революционери в национално-освободителното движение против турското робство. С основание го разглеждаме наравно с Васил Левски, Христо Ботев и др. Чудно е как за толкова кратък живот е извършил гигантска организаторска революционна дейност.
Ангел Кънчев е роден на 1 ноември 1850 г. във възрожденска Трявна, където са известни резбари, строители на красиви домове с изящна вътрешна архитектура. Той израства не само във възрожденска градска среда, но и в будно родолюбиво семейство. Баща му – Кънчо Ангелов Попниколов, е известен строител и според сведения през 1856 г. е бил в четата на капитан Никола.
Ангел Кънчев е ученик на писателя, публицист и учител възрожденец Петко Раев Славейков. От него се учи не само на четмо и писмо, но и на родолюбие. През 1860 г. семейството се премества в гр. Русе, където Ангел Кънчев учи при Драган Цанков, един от най-културните и образовани българи в тамошното училище. След това продължава образованието си в Русия, в Болградската гимназия до 1866 г. После учи в Артилеристката школа в Белград и получава свидетелство за военен специалист. Там се запознава с Любен Каравелов, Георги Сава Раковски, Панайот Хитов, Васил Левски, Христо Иванов-Големия – приятел на Левски и др. Запознава се със сръбската обществено-политическа организация. Отдава се на революционна дейност в Русе през 1869 г.
През 1870-1871 г. е в Чехия, в гр. Табор, където учи в селско индустриално училище. Там учат и приятелят на Васил Левски Иван Драсов, Михалаки Георгиев и др. В Чехия се основават българо-чешки комитети в помощ на България.
През 1871 г. чрез Д. Попов в Турну Мъгуреле и Никола Обретенов в Русе, Ангел Кънчев се включва в революционна дейност към БРЦК и става помощник на Васил Левски. Заедно работят Левски, Димитър Общи и Ангел Кънчев. Ангел е изграден като един от най-образованите, с богата обща култура революционер, когато до 1878 г. 97% от българите са неграмотни. Неговото излъчване на интелигентен и добър човек го прави контактен и общителен. Затова дейността му е резултатна. Заедно с Васил Левски и Димитър Общи основават в Троян революционен комитет. Подготвя работите в родния си град Трявна и заедно с Левски отиват и създават революционен комитет. Развиват такава дейност в Русе и Разградско, Севлиево и др.
Ангел Кънчев става близък с поп Матей Преображенски, сподвижник на Васил Левски не само в северна България, а и в южна. Поп Матей е опитен сътрудник и добре посрещан като лечител с билки и разпространител на зеленчукови семена в района на Горна Оряховица, Лясковец, Павликенско и др., тъй като той е поп от с. Ново село, Търновско. В Бяла черква изграждат революционен комитет с известния учител Бачо Киро, с когото после изграждат комитет в село Мусина и в Горско сливово. По време на Априлското въстание даскал Бачо Киро е тръгнал от село Мусина със 150 младежи за Дряновския манастир при четата на поп Харитон.
Ангел Кънчев е бил честен и организиран като личност. Васил Левски видял отчета му: „1/2 гроша за два чая с липа в село Бяла; 3 гроша за ядене с отеца; 6 гроша за коня от Бяла до Русе“. В тази връзка Левски заключва: „Народен човек, който сам се е посветил на делото“.
Ангел Кънчев е морален пример за близките си. Неговият братовчед Кънчо Петров Скорчев е участник в Ботевата чета през 1876 г., другият братовчед (по майка) Симеон Цонев – Монката, зографът, на 5 май 1876 г. пръв развява знамето на Априлското въстание в Трявна.
На Ангел Кънчев са възлагани от Васил Левски важни задачи по отчети и доклади в БРЦК в Букурещ. Във връзка с устава и др. Ангел Кънчев заминава за Букурещ при Любен Каравелов на 5 март 1872 г. Поради предателство той попада в засада на пристанището. Там се самоубива на 22 г. Пред бесилото на османлиите, е предпочел сам да сложи края си. Извикал е само: „Да живее България“. Научил за това Васил Левски е написал: „Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт“.
Родината не забравя своите синове-герои. Народът пази паметта за тях.