ВЕНКА ПЕТРОВА,
председател на НЧ “Зора-1908“ с. Ловнидол
Цоньо Петров Цонев е роден на 21 октомври 1926 г. в с. Ловнидол в земеделско семейство. Основното си образование завършва в прогимназията в селото. Средното си образование започва в Севлиевската смесена гимназия (само VIII и IX клас), а през 1942 г. с конкурс е приет в Института за първоначални учители в гр. Велико Търново, който завършва като първенец на випуска през 1946 г. През есента на същата година, с приравнителен изпит, постъпва като студент във втори курс на Института за прогимназиални учители в гр. Шумен, където започва своите първи исторически изследвания на базата на архивни източници.
След завършване на института Цоньо Петров учителства в прогимназията в Ловнидол. През есента на 1948 г. постъпва в армията за отбиване на редовната си военна служба. По това време сътрудничи на в-к „Народна армия“. През 1949 г. е приет като задочен студент по история в СУ „Св. Кл. Охридски“. Завършва висшето си образование през 1953 г. и от есента на същата започва работа като учител по история в Севлиевската девическа гимназия. До края на 50-те години Ц. Петров учителства в Севлиево. През тези години той обогатява своите теоретически познания и педагогически опит. Интересът му историческото минало на родния край обаче го тласка към изследователска дейност. Така той става сътрудник на Историческия музей в Севлиево. В своите издирвания на документи и веществени паметници за историята на родния край, учителят увлича и своите ученици. Така се създава музейна сбирка в Севлиевската гимназия, която допринася за повишаване интереса на учениците към изучаваненето на историята.
Научните интереси на доц. Петров не възникват случайно. Първите му стъпки са посветени на учителската професия и краезнанието. Името му се появява за първи път във в. „Учителска борба“. Заедно с учениците си той експонира исторически ценности в специални витрини на Севлиевската гимназия. През 1960 г. ръководните органи на новосъздадения Габровски окръг предлагат на Цоньо Петров да участва в написването на цялостна гражданска история на Габровския регион, а в края на същата година е назначен за директор на Окръжния исторически музей в Габрово.
Музейната работа разкрива по-широки възможности за изследвания на регионалната история на Габровски окръг и в сътрудничество с уредниците от музея и с някои други историци, Цоньо Петров публикува редица краеведски статии във в. „Балканско знаме“. В него предизвикват несъмнен интерес проблемите на борбата на българския народ и на габровци против турското робство, появата на машинната промишленост в Габровско, раждането на работническата класа, възникването на социалистическото движение, историческата съдба на паметниците на културата и др.
Регионалните архиви и книгохранилища не задоволяват интересите на младия автор, затова той става читател в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. От 1967 г. Ц. Петров започва да издирва документи за историята на България и на Габровския регион в някои архиви на Москва, Ленинград, Киев, Одеса, Кишинев. Това му позволява да разшири извороведската основа на своите проучвания. Той засилва своята събирателска работа, като използва собствени исторически документи. Ц. Петров има значителен фонд от негативни микрофилми, създадени в български и чуждестранни архиви. Към тях се прибавя и значителен брой ксерокопия.
Най-съществената част от дейността на Цоньо Петров през 1961-1967 г. е развитието на музейното дело в Габровски окръг. С неговото име е свързано разработването на тематични планове за музейни експозиции, създаването на нови отдели на Окръжния музей, каквито в началото са етнографския парк-музей „Етъра“, АЕМ „Боженци“, къщата-музей „Митко Палаузов“ и др. С негово съдействие се създават експозиции на музейните сбирки в селата Батошево и Кръвеник, в Дряновския манастир, килийното училище в Ловнидол и др. По-късно се появяват музейни сбирки в някои промишлени предприятия и средни училища.
Несъмнен успех в музейната му дейност, е откриването на личния архив на подвойводата и писар във въстаническата чета на Цанко Дюстабанов през май 1876 г. – Георги Попдимитров Бочаров. Архивът съдържа над 600 документа, от които около 40 са за периода преди освобождението на България. Целият архив на Бочаров остава във фондовете на Окръжния музей, а част от възрожденските документи Цоньо Петров публикува в том 24 на „Известия на държавните архиви“.
През 1963 година излиза брошурата му “Окръжен исторически музей – Габрово, 1883-1963“. Той е един от авторите на историята на революционното работническо движение във Великотърновски и Габровски окръзи. Едновременно с това публикува статии за ранното работническо и социалистическо движение, за някои видни просветни дейци и исторически събития в България. Своите страници му откриват списанията „Исторически поглед“, „История и основи на комунизма“, „Народна просвета“, „Семейство и училище“, „Професионално образование“ и др., както и централните вестници „Народна култура“, „Учителско дело“, „Отечествен фронт“, „Орбита“, „Пулс“, „Антени“ и др.
През същото време Цоньо Петров ръководи кабинета по история на профсъюзното движение в Габрово и секцията по обществени, а по-късно исторически науки на местния клон на Съюза на учените в България. Известно време той е член на ръководството на Българското историческо дружество и при дейността си в тези важни обществени центрове Цоньо Петров разгръща целенасочени инициативи и постига несъмнени успехи в историографията на регионалното профсъюзно движение и на гражданската история на Габровския регион. Той е в центъра за написване история на професионалните съюзи в Габровски окръг – „Из историята на профсъюзното движение в Габровски окръг“ и „История на революционното профсъюзно движение в Габровски окръг“. През 1971 г. Ц. Петров, в съавторство, издава книгата “Митко Палаузов“. Книгите за заводите и комбинатите „Георги Генев“, „Васил Коларов“, „Добри Карталов“, „Сърп и чук“, „Андрей Жданов“, „Капитан дядо Никола“, „Буря“, „Ненко Илиев“ и др. и до сега правят впечатление на търсещите читатели.
В своя сложен път в науката Цоньо Петров постепенно получава признание от научната общност на историците в България. През 1978 г. му е присъдена научна-образователна степен доктор, а през 1982 г. – доцент по история. В новите условия научните му интереси се насочват към изследвания на теми с общонационално значение. Той се залавя с проучване и творческо разкриване на бригадната организация на труда в промишлените предприятия, която е една от формите на производствената демокрация. Резултатите са публикувани във важни статии в местни сборници, в тритомника „1300 години България“, в сп. „Исторически преглед“, в сп. „Вопросы истории“ в Москва. Освен статиите Цоньо Петров изнася доклади за бригадната организация на труда пред научни конференции, симпозиуми и III конгрес на Българското историческо дружество. В значителна широта той изследва и проблемите на научно-техническия прогрес в България от 40-те до 80-те години на нашия век.
Изследването на антифашистката борба в България през годините на Втората световна война заемат съществена част от времето и труда на Цоньо Петров. Наред с голямото му участие в колективния труд „Борбата против фашизма в Габровски окръг“, той публикува серия от статии за стратегическия курс на БКП след Септемврийското въстание 1923 г. за борбата на учители и ученици против фашизма, за героичния подвиг на Митко Палаузов и др.
През почти целия си творчески живот Цоньо Петров се изявява като организатор, съорганизатор и участник в научни сесии, конференции и симпозиуми с историческа тематика. Още от началото на 60-те години той е инициатор на юбилейни научни форуми за Шипченската епопея, Априлското въстание, Освобождението на България, първото българско училище, въвеждане и разпространение на звучната метода, Историческия музей в Габрово, Васил Априлов, Цанко Дюстабанов, Неофит Рилски, Одеса и България, Септемврийското въстание 1923 г., Бузлуджанския конгрес, първия социалистически вестник „Росица“, Иеросхимонах Спиридон и неговата история и много други.
Като учител и доцент във Висшия машино-електротехнически институт в Габрово Цоньо Петров внася новости в своята преподавателска работа и натрупания опит отразява на страниците на някои български и съветски педагогически издания – в. „Учителско дело“, сп. „История и основи на комунизма“, по-късно „История и обществознание“ и „Вестник высшей школы“ в Москва. От 1989-1990 години Цоньо Петров е доцент във ВМИ – гр. Плевен.
Пенсионните години, в които Цоньо Петров навлиза, не прекъсват неговия жизнен интерес към проблемите на историческото изследване. Той продължава да се занимава с историческата съдба на габровската колония в Одеса, открива нови неизвестни материали и публикува статии в местния печат.
През 1994 година излиза книгата му “Габрово – 130 години град. Сборник от доклади и съобщения, изнесени пред научната конференция, посветена на 130-годишнината от обявяването на Габрово за град“. Твърде висока оценка заслужават публикуваните през 1994 и 1995 г. монографии „История на Висшия машино-електротехнически институт в Габрово“ и „История на ловно-рибарското дружество в Габрово“. През 1995 година той събира историческите материали за историята на габровското ловно- рибарско дружество «Чардафон» 1893-1993 год. 1996 година се появява «Йеровскимонах Спиридон и ранната възрожденска историография». През 1998 година излиза от печат книгата му „ТКПП „Капитан дядо Никола“ в сътрудничество с Диана Терзиева.
Благодарна се оказа неговата работа за написването на библиографичен очерк на Никола Палаузов – виден съратник на Васил Априлов, а през 2003 година излиза сборник, посветен на 100-годишнината от рождението на Райко Дамянов и „Местното самоуправление в България“ – курс лекции. Цоньо Петров събира документи и материали и издава през 2009 година сериозната тема “История на електрификацията в габровския регион 1872-2009“, където включва и историческите данни относно първата електрификация на село Ловнидол. Въпреки че с. Ловнидол не е цялостно електрифицирано през 1917 г., то фактически се явява първото електрифицирано село в Габровския регион и едно от първите в България – второто след с. Голинци, Ломско (1912).
Бел. Ред.: Материалът е съставен по сборник от теоретична конференция, посветена на 70-годишнината от рождението на доц. Цоньо Петров “Краезнанието в Габровския край“, 1996 година, съставител Симеон Недков.
Зареждане ...
