С кмета на село Душево се запознах в края на миналата година, на една от срещите с избраните кметове на населени места, след проведените местни избори. Срещата беше с представители на институции, които ги инструктираха какви задължения и отговорности имат в изпълнение на кметските си задължения. В момента, в който се коментираха проблеми с опазване на обществения ред и каква трябва да бъде комуникацията със съответните институции, кметът на Душево Добри Димитров, постави проблем с пътната безопасност на една от най-натоварените с трафик на моторни превозни средства улици в селото. Той поиска да се сложи легнал полицай, за да се ограничи скоростта на преминаващите в близост до търговски обект тежкотоварни камиони. Направи ми впечатление, че прие с неохота обяснението, че поставянето на такива съоръжения трябва да отговоря на съответни изисквания, че трябва да се направи оглед и тогава да се вземе съответното решение. Явно искаше проблемът да се реши по-скоро, затова заяви, че ще продължи да настоява предложението му да се изпълни.
В началото на годината се свързах с него, за да го попитам какви са му впечатленията от кметската работа, как се справя с отговорностите и задълженията, които никак не са малко. Ентусиазиран, той ми разказа, че вече са започнали с почистването на улиците и тротоарите в селото, че ще боядисат пилоните за знамената за националния празник Трети март, че вече изпълнява намерението си да организира жителите на Душево, за да се промени неговата визия.
Не знам как е изглеждало селото преди, но при нашето посещение в края на месец май видяхме промените, за които Димитров разказваше. А за вида на площада на селото, може да завидят доста гладове – цветя, много млади хора, майки с колички, магазини за различни стоки, салон за красота, ресторант, кафенета и пълен паркинг с коли, и то какви…!? Първото впечатление е, че тук живеят хора с висок жизнен стандарт.
„Така е!В Душево има много млади хора. Те работят в заводите в Севлиево, но живеят в селото. Много от тях са работили или работят в чужбина, изкарват добри пари, които влагат в обзавеждане, в коли и други неща, затова и жизненият стандарт изглежда, че е висок“, коментира нашето впечатление Тотка Мичева, дългогодишен служител в кметството, който помага и сега на кмета Добри Димитров. Заедно съчетават мъдрост и опит с младежки ентусиазъм и енергия за промени към по-добро.
„Наистина нашето село е с висок стандарт на живот. Децата от малки се качват на коли, живеят в хубави къщи. Всички вече имат големи изисквания и претенции. Всичко си имаме – детска градина, училище…. Тук, в центъра никога не е безлюдно. В събота и неделя е пълно с хора. Веселят се, но не винаги го пазят чист. Някои имат култура други – нямат“, допълни казаното от Мичева кметът.
На въпроса ми как се справя с тези високи изисквания на хората той отговори :“Едни са доволни, други – не!“ И даде пример с извършващото се в момента асфалтиране на улиците в селото. Тези, които живеели в близост да тях били доволни, а другите – не, защото продължавали да влачат калта по отдавна разбитите улици.
„Виждам всичко, но не мога да направя повече от това, което са отпуснали от Общината. Имаме предвидени 80 хил.лв. за асфалтиране, казах кои улици са належащи и трябва да се асфалтират. Обясних на общо събрание на селото, че приоритетни улици ще бъдат тези, на които има най-много живеещи хора и са в кал, и локви. Не ме интересува кой на кого е приятел. Правя това, което трябва да се направи. Ама не всеки разбира това нещо“, заяви кметът и продължи да разказва как се справя с отговорностите, които е поел пред своите съселяни. – Тези 80 хил.лв са само за асфалтиране на улиците. И те са вписани в Капиталовата програма на Общината. Иначе ние нямаме бюджет и пишем заявки всеки месец. Имам нужда от ръкавици – пиша. Имам нужда от 10 л. гориво – пиша. За чували, за химикали, за един контакт – пиша. За година ни се полагат 60 л. гориво за гробищни паркове. На мен ми се водят три гробищни парка. Аз досега съм изгорил почти 40 л. за косене на тревите. Полагат ни се 5 л. препарат против плевели за цялата година. До момента сме изразходили 3 литра. Където не може да се мине с машина за косене, се пръска. Аз се качвам на личния ми трактор и кося цялото село. Тези литри са ми дадени да кося само центъра и гробищните паркове. Ами стадиона, който е 10 декара и се коси всяка седмица, за да могат да играят децата!? Това не се вижда от никой? Кметството в Душево е тежко, тук е най-тежката работа!Един кочан на месец изписваме за наследници. Скоро ми изгоря разклонителят и аз трябва да напиша заявка за разклонител и той да дойде след месец!? В такива случаи, за да не губя време отивам на магазина и си го купувам. Табелите на селото са под всякаква критика, още януари месец съм заявил това желание. Четири табели ми трябват на входа и на изхода.
За да ми свърши някой човек работа, трябва да му платя 20лв. Имаме подкрепа! Каквото искаме, ни го дават, но да пишеш за всяко нещо …!?Ако ми трябва нещо, аз трябва да го предвидя с месец напред…Нямаш ли някакви пари за поддръжка, вятър работа! Трудно е, а претенциите на хората са големи. С умните хора се работи добре, но….“, недовърши изречението Димитров, но то недвусмислено подсказа, че е разочарован. И то най-вече от тези, които са се върнали от чужбина, където законите се спазват безкомпромисно, а нарушителите им се наказват строго. От тях очаквал да пренесат и тук тази отговорност към общото, но уви…“Каквито тръгнаха за там, такива се върнаха тук“, обясни причините Тотка Мичева.
„Тук има завист, злоба… В селото живеем българи и власи. Като че ли българите повече ме подкрепят. Те разбират, че кметството не разполага с пари, виждат ме, че кося, че се старая селото да изглежда добре. Боядисахме пилоните на лампите, моста, тротоарите и бордюрите. Гледам да подобрим вида на селото, да се разбере че тук живеят истински стопани. И то личи. От януари месец сме започнали да чистим. Може да се справим, но ни трябва по-голяма подкрепа от Общината“, заяви Добри Димитров и не скри, че му трябва и морална подкрепа от хората в селото, защото „заради липсата ми на опит, понякога трябва да предугаждам нещата“.
Явно личеше и разочарованието, но и готовността да не се предава, защото е убеден, че ще постигне това, което иска, „необходимо е само търпение и постоянство“. Разбира се и повече отговорност и съпричастност от съселяните си в постигане на добрите намерения за развитието на Душево.
За тази цел е създал селски Общински съвет, на който се обсъждат всички проблеми и начините за тяхното решение. Всеки от членовете на организацията има свои отговорности, което помага за определяне на приоритетите и определяне на начините за тяхното изпълнение.
Убеден, че отношението към обществения ред се възпитава още от най-ранна възраст, Добри Димитров вече има свой, изпитан метод за въздействие.
„Една вечер, към десет часа, вечерта, видях от прозореца на кабинета ми, че деца играят футбол пред кметството. Едно от тях взе една от автомобилните гуми, в която сме посадили цветя и започна да я търкаля. Тъй като на това място има камери, на следващия ден взех записа и го качих във Фейсбук и написах:“Която майка си познае детето, да ми се обади!“ Обади се само една. След този случай подобни прояви от деца не е имало“, сподели опита си Димитров, но призна, че с това не е решен проблема с опазването на обществения ред от по-големите, а това доказват записите от 10-те камери в селото.
„За целта ще трябва да си синхронизирам работата с Общинския инспекторат за издаване на заповеди. Ако един, двама платят за това, че не са изхвърлили боклуците си на определените места, следващите ще си помислят дали да правят същото. По този начин, лека полека нещата ще си влязат в ред. Всичко ще се нареди с времето си“, убеден е в изпитана житейска истина най-младият кмет на най-голямото село в община Севлиево Добри Димитров. Накрая на нашия разговор го попитах какво му си иска да постигне. А той отговори: „Да обединя българи и власи! Ние всички сме родени тук, българи сме! Искам да докажа, че „влашка работа“ не означава лоша, а много добра работа!“ Добри Димитров:“Искам да обединя българи и власи! Да докажа, че „влашка работа“ не е лоша, а добра работа!“