МАЯ ГАНЕВА
– Откога датира идеята за събиране и превеждане на османски документи за миналото на нашия град, г-н Темелски?
– През месец ноември 2010 г., по моя идея и инициатива, с участието на Историческия музей и Общината, се проведе научна конференция по повод 430 г. от получаването на градски статут на Севлиево. На нея свой доклад изнесе доайенът на османистите у нас проф. д-р Стефан Андреев, който е вече пенсионер, но си остава най-добрият специалист османист. Докладът му беше свързан с това, в кои османски колекции и архивни документи се упоменава името на град Севлиево. Понеже Стефан Андреев е най-добрият преводач от османотурски, още тогава го препоръчах на градското ръководство и на Музея да събере тези документи, да ги преведе и да ги издадем в един том с негови коментари. Така щяха да видят бял свят много интересни исторически извори. Трябва да се знае, че преводът от един такъв остарял, мъртъв език, е доста сложен и е с висока тарифа. Още тогава проф. Андреев предложи своята оферта и посочи за пример, че вече е направил такива преводи за градовете Търговище, Омуртаг, Балчик, Търново и т. н. Получихме някакви половинчати обещания, но на практика нищо не се получи, а времето безмилостно течеше.
– Знам че сте упорит и не се отказвате от преследването на благородни каузи. Какво решихте да предприемете?
– Както знаете миналото лято, по повод на 500 години от основаването на град Севлиево, вие направихте интервю с мен, което беше публикувано в бр. 92 на в. „Росица“ от 12 август. Там повдигнах пиперливия въпрос с превода на османските документи за историята на нашия град. Казах буквално следното: „Нима град Омуртаг е по-добре икономически от Севлиево, та можа да намери средства да преведат и издадат том с османски документи за техния град, а ние да не можем. Това е срамота, при положение, че за нас има много неизвестни на широката общественост документи…“ „Жегнати“ от тези ми думи, няколко родолюбиви севлиевци решиха да се организират и да тръгнат от човек на човек, и да съберат необходимите средства. Те веднага ми се обадиха по телефона и организираха среща с мен. На тази среща аз им представих подробно идеята си, предложих им проф. Стефан Андреев като отличен преводач и добър специалист-османист и обещах да го доведа в Севлиево да преговарят лично с него.
– А каква беше точно вашата идея?
– Идеята ми беше да се съберат, преведат и издадат османски документи от най-слабо проучения период от историята на Севлиево и Севлиевския край, а именно този между XVI и XIX век. Издаденият том ще носи заглавието „Подбрани османски документи за Севлиево и Севлиевския край XVI – XIX век“.
– Как премина срещата на преводача с родолюбивите севлиевци?
– Срещата беше осъществена на 11 ноември 2016 г. в една малка зала на читалище „Развитие“. В задушевна приятелска дискусия беше постигнато споразумение за бърза и ефективна дейност по събиране, превеждане и издаване на най-интересните османски документи, касаещи историята на град Севлиево. Пред инициативните граждани проф. Андреев обяви доста по-ниска цена от обичайната за преводите си и обеща те да бъдат съпроводени с показалци – терминологически и речник на топонимите, които ще изготви безплатно. Също така аз обещах да му помагам в издирвателската и редакционна работа също безплатно.
– Лесно ли вървеше работата с проф. Андреев, имаше ли перипетии пред вас? А моменти, в които ви се е искало да се откажете?
– В хода на издирвателската и събирателска работа възникнаха някои неочаквани проблеми. Първите бяха от технически характер. В двете наши хранилища на османски документи се оказа, че някои микрофилми (тези донесени от Анкара и Истанбул) са с лоша оптическа плътност и са просто нечетливи! За съжаление те трябваше да отпаднат. Други трябваше да бъдат заснети дигитално и обръщани по няколко пъти, за да се получи четливо копие. Оказа се, че на места липсват и апарати за четене на микрофилми – просто старите бяха излезли от строя!
Във връзка със студената и ледовита зима възникнаха и битови затруднения. Проф. Ст. Андреев трудно се придвижваше от ЖК „Люлин“ до центъра на София. В читалните на Националната библиотека нямаше нормално отопление и трябваше да се работи със зимни дрехи. Пак там поради студът не работеха и тоалетните! А по това време паднаха и някои тавани в същата библиотека. При разчитането на лошите микрофилми и копия, от напрежението, Ст. Андреев получи кръвоизлив в едното око и трябваше да намали темпото.
В хода на работата стана ясно, че сам проф. Ст. Андреев ще загуби много време с издирването и превеждането на документите – може би над три години! Затова беше решено да потърси помощта на свои бивши ученици, които да съберат и преведат по няколко документа. Но всичко това да става под непосредственото ръководство и редакция на самия проф. Андреев! За целта беше постигната договореност със 7-8 млади (и не толкова млади) специалисти, които работят на различни места – в Ориенталския отдел на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, в Централния държавен архив, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, в Института за българска история при Българската академия на науките и др.
Въобще не е имало моменти, в които да сме мислили да се откажем! Все пак ние сме изпитани „бойци“ на научния фронт и сме свикнали да преодоляваме всякакви трудности!
– Кога ще имаме възможност да вземем книгата в ръцете си и да отгърнем страниците й?
– Сега с проф. Ст. Андреев правим обстоен преглед на преведените документи и коригираме някои грешки и неточности. Ще предадем готовия за печат том в началото на месец декември и да се надяваме, че за първа пролет следващата година той ще бъде в ръцете на любопитните севлиевци.
– Колко документа са преведени? Голям ли ще стане сборникът?
– Преведени са 56 документа и още два сме сложили като добавка, защото се появиха, когато вече приключихме с основните преводи. Сборникът ще бъде значителен по обем, оформен с пояснителни бележки и показалци. Зависи вече от издателя какъв вид ще му предаде – предполагам приемлив за едно сериозно научно издание!
– Разбрах, че проф. Андреев е превел безплатно още няколко документа. Какви са те?
– Това са два документа – дефтери, от 1854-1855 г., за броя на циганите в каза Серви (Севлиево) и глобалната сума от събирания от тях данък джизие. От тях се вижда броят на циганите в града и селата на казата (околията), а също така, че тогава циганите са били доста имотни и са подразделени на три категории.
– Преведените документи носят ли някакви качествени новости? Има ли изненади?
– Всеки нов документ съдържа някаква или някакви новости. Смятам, че с издаването на този сборник ще се разсее мъглата над историческото минало на града ни.
Очертаха се две големи изненади, които жегнаха и мен като историк и краевед! Оказва се, че Хоталич не е селището, което се проучва археологически десетки години на местността Джевизни бунар, северозападно от Севлиево. Аз бях един от яростните привърженици, че там е бил Хоталич и му посветих доста статии. Оказва се, че на времето проф. Николай Ковачев ни е подвел, заключавайки, че там е бил средновековният Хотел или османският Хоталич. След близо шестмесечно умуване и размишления стигнах до извода, че „село Хоталич, с друго име Хисар бейлю-и баля, заедно с Хисар бейлю-и зир“ от нахията Хоталич, е фактически днешното село Яворец! Хисар бейлю-и баля, т. е. горният Хисар е старото средновековно селище-крепост горе на Витата стена. Навремето проф. Н. Ковачев също ни заблуди, като неправилно го отъждестви със селището Витен, упоменато в Батошевския надпис от ХІІІ век. Българското население било прокудено оттам и е заселено само с мюсюлмани. Същите правят и ново поселение долу под Витата стена, което започва да се нарича долния Хисар (Хисар бейлю-и зир). За известен период от време двете селища – горното и долното, съществуват поотделно, но данъците им се събират заедно. След време горното селище било изоставено и заселниците му слезли в долния Хисар. Неизвестно кога името на селището придобива формата Сърбеглий и така просъществува до 1934 г., когато с царски указ е прекръстено на Яворец. До Освобождението то си остава чисто мюсюлманско селище и в него не живеят „неверници“, тоест християни. За съжаление дълго време съм се заблуждавал, че „Хисар бейлю-и баля и Хисар бейлю-и зир“ са горното и долното селища на местността Джевизни бунар, където се смяташе, че е Хоталич. Уви, оказва се, че не е така! Защото ако продължаваме погрешно така да ги възприемаме, ще елиминираме днешния Яворец, а той си стои стабилно на мястото и фигурира в документите векове наред.
Разкриващото се голямо и значимо средновековно селище на местността Джевизни бунар засега остава неизвестно по име. То е реалност и факт и трябва да продължи да се проучва, независимо че няма нищо общо нито с истинския Хоталич, нито със Серви (Севлиево). Но затова, обещавам, ще напиша подробна статия.
Другата „неприятна“ изненада се оказа и датировката на един много важен документ, от който узнахме кога Серви придобива градски статут. Досега имаше две становища – едни приемаха, че този документ може да се датира ок. 1580 г., а други – 1585 г. Проф. Ст. Андреев, подкрепян и от проф. Красимира Мутафова, предатира въпросния документ на 1603-1604 г. Така че и тук ще има коригиране на погрешни датировки и възприятия. Но почти винаги става така, когато се работи прибързано, с повърхностно преведени документи и с погрешни датировки.
– Ако можете само в едно изречение да обобщите сборника, какво би било то?
– Първокачествен надежден извор за историята на Серви (Селви) – Севлиево през ХVІ-ХІХ век!
– На кого искате да благодарите, че сборникът вече е факт?
– На първо място благодаря на моя колега и приятел проф. Стефан Андреев, че се съгласи и положи максимум усилия да издири, подбере и преведе османските документи. Както той сподели в едно интервю, това го направи, защото сме приятели и не може да ми откаже! И на второ място благодаря на тези мои съграждани, които откликнаха и събраха необходимите средства. Най-вече благодаря на един от тях, който негласно оглави акцията и със своята упоритост и постоянство успя да събере необходимата сума за превода. Не му споменавам името, защото ме помоли да остане в анонимност! Благодаря му от все сърце, защото ако не беше той, щяхме да се поизложим пред преводача…