Няма съмнение, все повече са хората, които избират да живеят по селата. И не само възрастните, на пенсионна възраст, които се завръщат в бащините къщи, за да продължат живота на спокойствие, но и млади семейства, оценили колко е важно да живееш и отглеждаш децата си в спокойна и чиста среда.
Примерите са много, особено в община Севлиево, където има силно развита икономика, не само в сферата на промишлеността, но и в други нейни отрасли. Има създадени добри условия за работа в града и живот на село.
Село Сенник е един от примерите за това. Намира се на много хубаво място, с хубав изглед към планината. Предпочитат го и ловци и рибари, защото и планината, и река „Росица“ са на близо. Има хубави къщи за гости, ресторант, хотел, музейни сбирки, къщата музей и гробът на Дан Колов също привличат много гости. А това, че се намира само на 7 км от града, го прави още по-привлекателно място за хора, които избират да живеят сред природата. “Затова най-много къщи и имоти се търсят в това село“, коментира добре запознат с пазара на недвижими имоти севлиевец.
Още по-богата информация за развитието на туризма в Сенник има в Интернет. Това беше и един от поводите да посетим селото, и да поискаме среща с кмета Момчил Кънчев, за да разберем как се справя с тази висока отговорност – да създава добри условия за живот на хората, които живеят тук, а и на туристите, които идват да почиват.
Още на входа на Сенник видяхме мъж, който коси банкетите на пътя, а белокоса жена, с метла и лопата в ръка, да събира тревите. Окосено и почистено беше край улиците, и тротоарите до центъра на селото, а там, на площада, пред кметството, пъстрееше добре оформена градина и каруца с цветя.
Пробация в действие.
“Кметът отиде да настани на работа, този човек, който сте видели да коси. По този начин той изтърпява пробация за извършено нарушение“, посрещна ни секретарят на кметството Соня Кръстева, която е и председател на читалището “Св.Климент Охридски – 1899”. – Имаме поставени камери на всички входове на селото и виждаме кой какво прави, но не всички нарушители си понасят наказанието”, коментира още тя, в отговор на въпроса какъв е ефекта от камерите за нарушителите и компенсират ли нарушенията си с обществено полезен труд.
“Трудно е да се налагат наказания, защото след това наказаните правят други пакости”, допълни отговора кметът Момчил Кънчев, който влезе в кабинета си с един от доброволците, на които разчита в ежедневната работа.
Повечето от дейностите на село стават с доброволен труд и средства.
“Жената, която сте видели е доброволка. Миналата седмица косихме отляво на пътя, сега ще косим отдясно. След обед ще продължим с косачките на места, където те могат да вървят. Но това става най-вече с участието на доброволци от селото. От Общината ни отпускат по един човек, но само за един месец, а сега, след тези дъждове трябва да се коси всяка седмица, а няма хора.” съобщи още кметът.
От думите му стана ясно, че за тази работа липсата на хора компенсират с доброволци от селото, които имат машини за косене. Но има дейности, за които трябват и пари, и хора.
„Пред кметството площадът е целия в локви. Трябва само да се извадят плочките, да се насипе пясък и да се пренаредят. Всяка година пишем неща, които влизат в бюджета, но файда няма. А те са напълно осъществими.
Според мен проблемът не е само до парите, ами и до липсата на хора. Гледам, че и в Севлиево няма кой да коси. Няма работна ръка. Аз не виждам Общината да не иска да е чисто, да е окосено, но няма работници. Убеден съм, че ей сега, ако някой поиска да стане косач, няма да му откажат, но ги няма такива хора. Никой не иска да работи физически труд. Затова се изостава, както с косенето, така и с други дейности. А ние, в селото разчитаме само на доброволци. Хора се намират, но разходите няма как да се компенсират“, заяви Момчил Кънчев и извади един тефтер, в който е записано колко пари са похарчени досега за бензин за косачките и за химически препарати, с които пръскат тревата там, където не може да се коси.
„Миналата година съм записвал, че само за препарат против плевели сме изразходвали 54 литра по 30 лв. на литър са 1500 лв. До момента сме използвали 19 л. за: гробищния парк, който е 30 дка; за парка около паметника на Дан Колов; за пространството около музея; около училището и центъра на селото. И отново всичко е в треви и бурени, защото от месец и половина вали дъжд. Препаратът, който ни се отпуска, не стига до никъде.
Бензинът през миналата година не съм го записвал, но тази година реших да пиша. До момента сме изразходили 100 л. бензин за косене на тревата, а лятото все още не е започнало. И всичко плащаме от джоб, няма кой да го плати. От Общината ни се полагат по 60 л. Ние 4 години не сме вземали, защото нямаме зачислена техника. Няма как да ни отпуснат бензин като нямаме машина. Тази година вече имаме, но бензинът, който ни се отпуска пак няма да стигне”, представи друго предизвикателство, което трябва да преодолява Момчил Кънчев.
Според него ще е по-добре на всяко кметство да се определи за годината бюджет, който да се разпределя, според нуждите на селото. “Ние не искаме парите да са при нас, но да знаем с какъв бюджет разполагаме, за да преценим за какво да го използваме – дали за асфалтиране на улици, или за други дейности. Не може за всяко дребно нещо да пишем заявки. Ако знаем с какъв бюджет разполагаме, ще носим отговорност пред съселяните за намеренията, които сме заявили и това, което сме направили.”
А младите хора и туристите, които идват на почивка в с. Сенник искат и възможности за забавления.
„Имаме стадион в селото. Събират се момчетата, играят футбол. Има и сграда до него, но тя не е поддържана, няма тоалетна, което я прави неизползваема. Танцов състав пожелаха да дойдат тук, да репетират, но отказахме, защото как да ги пуснем, като няма тоалетна. Покривът също трябва да се направи и за игрището трябват малко средства. На фона на тези инвестиции, които ще се влагат за нови спортни съоръжения в града, това, което искаме, е малко. В Южния комплекс има игрище, което почти не се използва. В Западния, до парк “Казармите” ще се прави нова спортна зала. Защо? Според мен спортна зала “Дан Колов” е достатъчна!? То няма толкова млади хора в града, а по селата има, но няма къде да се събират. Ако в 10 села бяха направили някакви по-дребни неща, щеше да има по-голяма полза“, коментира едно от исканията на младите хора в селото кметът.
Той припомни, че преди 15-20 години имало статия във в.“Росица“, в която пишело, че е разчистен терен за спортно игрище в Сенник, за който са били похарчени доста средства.
„Теренът го има, но игрище няма. Къде са тези пари? За какво са похарчени? Намерете статията и ще видите за какво става дума“, препоръча още той.
Наистина в статия, в бр.124 от 27 октомври 2008 г., озаглавена “Изкуствено игрище правят в Сенник” се съобщава, че игрището “ще бъде с размери 30 на 15 метра, ще е застлано с гумирана настилка, осветено и оградено с висока два метра ограда. Идеята за неговото създаване е изцяло на младите хора, живеещи в селото. Те ще са тези, които с безвъзмезден труд ще работят за направата му. Плановете са игрището да е готово до пролетта.
Досега само е подравнен теренът, за което е използвана излишната пръст при изкопаването на канализацията в Сенник. Теренът се намира до църквата и на него ще може да се играе тенис на корт, волейбол и футбол на малки вратички. Средствата в размер на 10 хил.лв. са изцяло дарени от спонсори.” Това е уверил тогавашния кмет на селото Цветан Цонев.
Днес за това прекрасно намерение напомня само теренът, който отново е почистен, след като е бил превърнат в сметище и един голям изкоп, от който се носи неприятна миризма от отпадни и отходни води – доказателство, че е бил предназначен за канализация. Какви са били нейните размери, е трудно може да се прецени, защото поройните дъждове, превръщането на изкопа в сметище, тревите и дърветата, които през тези 16 години са растели на воля, са го превърнали в голям трап, който – по думите на кмета, застрашава от наводнение при поройни дъждове съседните къщи. Затова той решил да го почисти, да изсече дърветата – тополи, които били отдавна изгнили, но “доброжелатели” сигнализирали, че това е нарушение и го глобили.
„Платих глобата, но ще продължим да запръстяваме брега на дерето, за да намалим размера му и по този начин да спасим къщите наоколо от наводнения, при проливни дъждове. Скоро идваха от РИОСВ – Велико Търново, пак по сигнали, но казаха, че няма нарушение. По този начин помагаме и на тези, които правят ремонтни и изкопни работи в домовете си, а няма къде да изхвърлят строителните отпадъци. В противен случай ще ги изхвърлят някъде по поляните, а после ще трябва пак ние да ги чистим”, заяви Момчил Кънчев, убеден, че това, което прави е за добро и трябва търпение, за да убеди повече хора да се включват в постигането му.
А надежда, че това може да се сбъдне, като че ли дава величествената църква „Св. Иван Рилски“, една от забележителностите на Сенник, която се намира над това, определено грозно място. Тя е построена през 19 век и е впечатляващ образец на българската възрожденска архитектура. А вътре е чисто и подредено, изписана е със стенописи и икони. Е, има стени, които все още са бели и може да се изпишат, но това едва ли ще стане в днешните времена, но може да се пребоядисат, защото мазилката се е залющила на места. Въпреки това и отвътре и отвън се вижда, че има грижовност към църквата. Затова всяка неделя и по празници тя се изпълва с миряни и поклонници.
Освен с нейното величие и красота, църквата „Св. Иван Рилски“, е привлекателна за туристи и с гледката, която се открива към билото на Стара планина, с гроба на Дан Колов.
Не са малко проявите и на НЧ “Св.Климент Охридски”, които събират на празници и чествания, не само местните хора, но и гостите на селото, за да знаят миналите традиции на този край, запазили българският дух. Много още може да се разказва за тях и за други забележителности на с.Сенник, които го правят различно и привлекателно място за живеене и почивка за млади и стари.
Зареждане ...
