ГЕОРГИ КОСТОВ, Исторически музей Севлиево
Екипът на Исторически музей Севлиево има честта да съобщи на обществеността, че наскоро, благодарение на дарителството на една изключително родолюбива жена – г-жа Диана Генчева-Тарпанова от гр. Плевен, чиито корени са свързани със Севлиево и Габрово, фондът се обогатява с някои много ценни експонати. Д-р Генчева е правнучка на Димитър Караиванов – една от най-ярките личности, участвали в историческите събития около освобождението на града и индустриализирането му в по-късните години. Нейният прадядо е същият младеж, който заедно с Григор Спиридонов и още няколко будни млади българи формират делегацията, посетила главнокомандващия Дунавския фронт – великият княз Николай Николаевич, намиращ се тогава в Търново, измолила помощ в момент на голяма опасност и спасила Севлиево от погрома на башибозука. В книгата си „У дома и на война“ самият освободител на града – Александър Василиевич Верещагин, говори за впечатлението, което му е направил тогава черноокият младеж, който става негов преводач и го придружава по бойните полета чак до края на войната. След нея Димитър Караиванов завършва военно училище в Петербург и става първият българин с офицерски чин от кавалерията. През 1882 година основава първата кожарска фабрика в Севлиево, избиран е и за народен представител. Създава голямо и уважавано семейство. От първата си съпруга Маруца, родом от Плевен, Димитър Караиванов има три деца – Диана (бабата на дарителката), Иван и Петър. Втората му съпруга, Елена, довежда от Търново един син Тасьо, който умира млад от туберкулоза, ражда му и още три деца – Олга, Стефан и Анастасия. Според семейната памет в голямото им семейството винаги цари уважение, разбирателство и любов. Димитър Караиванов умира през 1935 година, но макар и много болен, до последно запазва своя бодър дух и жизнерадост. От дарените вещи несъмнено най-силно възхищение предизвиква немско пиано от края на XIX век, доставено от Виена от Димитър Караиванов за съпругата му Маруца, наследено по-късно от дъщеря им Диана (чието име носи и нейната внучка), която се преселва от Севлиево в Плевен със своя втори съпруг адвокат Георги Генчев от Габрово, назначен там за Окръжен съдия. Тъй че, след повече от век, пианото извървява обратния път от Плевен и се завръща в Севлиево по волята на дарителката и нейните близки.
За севлиевци и гостите на града, надяваме се, ще предизвика интерес и личният оригинален руски самовар на Димитър Караиванов, от който чай е пил и самият Александър Верещагин по време на гостуването му в града през 1904 година, както и други вещи от старата къща на Караиванови, която за съжаление отдавна не съществува.
Хвала на семейството и близките на г-жа Генчева, запазили възрожденския дух на предците си и пример за благородство в наши дни!