На 30 април МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ изплати последната вноска от кредит, който беше изтеглен за да спаси от фалит лечебното заведение. Малко по-рано беше погасен напълно и дълг към ВиК „Бяла“ в размер на 180 хил.лв. Това са част от задълженията, натрупани през годините, които тежаха на болницата. Какво още има да се издължава и чия е отговорността за тях? Каква е цената за стабилизирането на финансовото състояние и продължаващото развитие на болничното заведение, и защо думата „успех“ не се употребява за добре свършена работа? Отговор на тези и други въпроси, свързани с дейността на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ даде за вестник „Росица“ д-р Пламен Цеков, управител на болницата.
-Д-р Цеков, добри новини имаше през предходния месец за болницата – имам предвид изплащането на последните вноски към два от дълговете, които имахте? Има ли още за изплащане?
-В края на месец март изплатихме последната вноска към ВиК „Бяла“ в размер на 180 хил.лв., които разсрочено плащахме няколко години по 5000 лв на месец.
На 30 април изплатихме и последната вноска към кредит, който беше изтеглен за погасяване на задължения към доставчици, които заплашваха стабилността на болницата. Блокираха ни сметки, завеждаха дела, което водеше до допълнителни разходи.
Единственото задължение, което ни остана е към „Севлиевогаз“, което наследихме в размер на 400 хил.лв. Останаха още около120 хил.лв., които ежемесечно погасяваме. Догодина по това време и с тях ще приключим и на практика болницата няма да има никакви задължения, освен текущите разходи, които са за съответния месец.
-Как постигнахте всичко това, при положение, че последните години бяха доста трудни за лечебните заведения, особено за общинските болници?
-За тия 9 години, откакто съм на този пост, съумяхме да обединим хора с различни възгледи, възможности и приоритети около общата тема – да стабилизираме болницата в Севлиево. Основната тежест по погасяване на задълженията понесоха хората, които работят тук. Но по отношение на възстановяване на материалната база помощта на спонсорите е безценна, защото знаете от химията ролята на катализатора – когато едно малко зрънце прибавиш към нещо голямо се получава реакция. За нас това беше помощта на Общината, на спонсорите от местния бизнес. Те бяха катализатора за ентусиазма на работещите в болницата, че каузата не е загубена и има светлина в края на тунела. Девет години по-късно ние вече нямаме задължения, изплатили сме всички дългове и сме реновирали на 80% цялата болница.
В момента се извършват ремонтни работи в неврологично отделение, подменяме канализацията за отпадни води, която е правена през 1942 година. И всичко това се прави със собствени средства. Остава да направим покрив и топлоизолация на сградата. И на практика ще приключим с тоталната реновация на сградата, така че да постигнем основната цел – да създадем благоприятни условия за лечебно-диагностичния процес. Но зад това се крие комфортът на пациентите, възможността на лекари и сестри да си вършат качествено работата.
В крайна сметка миналото го загърбихме, но не трябва да го забравяме. От време на време си припомняме най-тежките моменти, но със самоирония и сарказъм. Шегуваме се с миналите тежки времена и се радваме, че сме оцелели в трудните периоди.
-Вие, лекарите, казвате, че за да се излекува една болест, трябва да се намерят причините за нея. Не мислите ли, че е нужно да назовете причините за това състояние на болницата, за да не се повтарят?
-За да сме излезли от тежката ситуация означава, че сме констатирали причините. Те са съвкупност от много неблагоприятни стечения на обстоятелствата, но на първо място бих казал, че това е безотговорността. Тя е в основата на тежкото състояние на болницата преди години. Липсата на професионализъм по отношение на управлението. Безотговорното отношение към самата дейност е довело до демотивация на персонала и голяма част от продуктивните хора са потърсили друго решение за себе си, защото животът тече и хората не могат да чакат някой да се намъдрува, за да им даде добри условия за съществуване. Имаше и политически, и местни фактори, които са предимно човешки – недобри попадения. Смятам, че периодът е преодолян, поуките са известни на всички, които се занимават с управлението в този град. Известни са и на собственика на болницата в лицето на ОбС. И благодарение на всички тях в последните 7-8 години вървим към един възходящ тренд и се стремим да не допускаме старите грешки. Най-вероятно допускаме нови, но за момента те не се отразяват върху развитието на лечебното заведение.
Но остава още един голям проблем. Дългите години на деструкция са довели до това, че е загубено доверието в качеството на хората, които работят в болницата. И в момента от 50 работещи лекари само 12-13 са местни – останалите не са от Севлиево. Всички те са добри специалисти и благодарение на тях постепенно се завръщат пациентите.
Доказателство за това е факта, че за миналата година са преминали над 5200 човека след пандемията, което е добър атестат – бяхме паднали на 4 000 пациенти за една година.
-Кои са дейностите, които привличат пациентите да се лекуват във вашата болница?
-Развиваме хирургична дейност в областта на коремната хирургия, ортопедията и травматологията, урологията и АГ – това са възможностите за разширяване на дейността на лечебното заведение. Другите дисциплини по вътрешни, детски и инфекциозни болести работят с по-ограничен набор от хора на територията на община Севлиево. А другите направление, които вече споменах, привличат пациенти и от други общини. Тенденцията, която се очертава е, че сме на прав път. Въпросът е да не се самозабравяме, да не смятаме, че сме си свършили работата. Тя предстои, затова казвам, че каквото е било трябва да го загърбим, не трябва да го забравяме, но не бива да бъде първа тема в нашата работа. Аз смятам, че това, което е направено, обществото го е отчело по някакъв начин. Да се надяваме, че няма да се допускат повече такива груби грешки по отношение не само на управлението, но и на стопанисване на лечебното заведение. За мен, като управител, е важно от тук нататък да създадем една устойчива институция на лечебно заведение, която да гарантира, че постъпилите пациенти ще получат възможно най-качествената помощ за дисциплините, които ние можем и лекуваме. Ако не можем, да ги ориентираме и да окажем помощ при намиране на подходящо лечебно заведение. Ясно е, че нашата болница не може да има потенциала на една огромна, държавна болница, с всичките специалности. Ние сме локална болница и имаме точно определен спектър, който трябва да покрием. Това е най-масовият спектър от заболявания и засега успяваме да го правим.
Винаги след хубавите неща, които смятам, че правим, се случват и неща, които не са до там лицеприятни за нас. Затова имам възможност да кажа, че пациентите са нашият коректив. Те са хората, които ще ни кажат къде бъркаме и къде се справяме. За мен, като ръководител, е важно да знам къде са слабите места – а те идват най-често от хората, които не са в най-близкото обкръжение на управителя. Те идват от хора, които са встрани и аз винаги се вслушвам в това, което чуваме и се стремим да го коригираме.
-Вярвате ли, че обществото е изцяло добронамерено и оценява това, което правите в болницата?
-Ако ние се обърнем към обществото с уважение и сме искрени в това, което искаме да им кажем, аз съм убеден, че то ще реагира по друг начин. В това съм се убедил от комуникацията, която съм имал с отделни пациенти, които са идвали при мен, недоволни от нашата услуга. Когато им обясня по човешки как стоят нещата, срещам разбиране. Затова съм убеден, че на хората трябва да им се поднасят нещата не в захаросан вид, не напудрени и гримирани, за да ги заблудим. Трябва да им кажеш истината – такава, каквато е. Българинът е доказал, че когато си почтен с него, той отвръща също с почтеност. И това е нашето мото: „Ние трябва да бъдем почтени към нашите пациенти и критични към собствената си дейност, дори когато сме добри в нея.“
-А каква диагноза ще поставите на „болната“ ни държава? Че състоянието й не е добро, доказва фактът, че само след месец ще се проведат поредните, шести, предсрочни, парламентарни избори. Дали те ще бъдат полезната терапия за оздравяването й?
-Хубавото, което се случи през тази година е, че се прие държавния бюджет. Ние сме изцяло зависими от бюджета на държавата, на НЗОК, на Министерството на здравеопазването. В контекста на всичко това, което се случва, ние оставаме в страни от тях. Вятърът не ни засяга толкова при тези бурни промени. Разбира се най-добре се работи, когато има ред, дисциплина и спокойствие. Тогава всички институции работят в един синхрон и се получават добри резултати. За мен, лично, цялата тази ситуация беше излишна, защото е видно, че разслоението и мненията на хората са толкова многополюсни, че надали в близко бъдеще ще има хегемон в политиката, който ще вземе цялата власт и ще управлява сам. Трябва да се намира компромисно решение, за да се постигат чисто политически цели, които си поставя държавата, а зад тях стоят добрите неща за българския народ.
Като казваме евро, аз съм убеден, че ние трябва да го имаме. Като казваме Шенген – също. Аз съм обиден от това, че трябва да се редя на опашката, когато пътувам за чужбина. Да седя и да чакам да тарашат багажа ми, сякаш съм трето качество човек. Има редица неща в енергетиката и най-вече в здравеопазването, които чакат най-сетне да бъдат реализирани. Трябва да има по-добра здравна система и хората да получават по-добро обслужване за парите, които дават.
-Коя беше Вашата лична мотивация да поемете този ангажимент, да преминете през всички препятствия – обективни, субективни през тези 9 години, за да получите този резултат за болницата?
-В началото беше чисто професионалният ми опит, който имах като управител на лечебно заведение, за да помогна за преодоляване на критичния момент през 2013 година. На по-късен етап дойде амбицията, приятелите, които имам в Севлиево и в лицето на д-р Иванов – спокойно мога да кажа това, защото той е в основата аз да съм тук. Както и другите хора, които ме амбицираха, като застанаха зад моите идеи за начина, по който лечебното заведение да дава на хората здраве, а не благоденствие и просперитет на една или друга личност.
Исках болницата да бъде институция и за това е бил стремежът ми през всичките години. Впоследствие се добавиха и резултатите. Усилията бяха възнаградени. И от там нататък започна ефектът на снежната топка. Самата работа ме мотивира да продължаваме. На по-късен етап постигнахме резултатите, които вече са факт за болницата.
-От това, което разказахте разбирам, че мотивацията е пътят към успеха!?
-Аз се страхувам от думата „успех“, защото в сферата здравеопазване успехът е имагинерна величина – днес си добре, утре – падаш.
Ето сега от НЗОК съобщиха, че за месец март няма да ни преведат парите. Това е огромна сума, която ние сме заработили. И на практика касата не ни дава никакво увеличение на бюджета. Беше много широко прокламирано, че има увеличение на цените на клиничните пътеки с 20,30 процента и изведнъж ти казват: „Няма да получиш тези пари, защото ние сме ти предвидили по-малко.“ А парите са толкова, колкото бяха миналата година, т.е. преди да бъде приет по-големият бюджет за болнична помощ. Това е „успехът“ в лечебното заведение за болнична помощ – днес си ОК, а утре изведнъж някой идва и съсипва целия ти труд. И казва на една камара народ, които са работили: “Нас не и интересува какво сте правили!“ Аз съм възмутен от това нещо, затова сме подготвили писмо до шефа на НЗОК и до ръководството на Регионалната здравна каса. Така не може! По този начин не може да се процедира!
-Какво очаквате да се случи, след тези писма?
-Те ще ни кажат: „Ние ще ви дадем парите след няколко месеца. Надзорният съвет ще вземе решение.“ Те ни принудиха да увеличим заплатите на медицинските сестри със 100%. Националният рамков договор ни принуждава да платим тези заплати, а в същото време не ти дават парите да ги платиш. И тук не става въпрос за средства за дотиране! Не ни дават парите, които сме заработили. Това са подводните камъни в болничната помощ в България за почти всички болници, които днес се изправят, ако ти платят. А утре не плащат и ти объркват цялата програма.
-Кой е виновен за това?
-Нито Парламентът има вина, нито Министерството на здравеопазването. Методиката за разпределение и реализиране на бюджета на НЗОК се определя от нейното ръководство. Това е нещо, за което стана ясно в контекста на разговора за успеха. Аз винаги съм се притеснявал и съм бягал от думата УСПЕХ. Когато нещата вървят нормално казвам, че ние сме си свършили работа, за която сме тук. Затова избягвам думата успех или да казвам, че сме много добри. Ние просто си вършим работата и се стремим да я вършим така, както трябва.
-Какво научихте тук, в Севлиево?
-Че човек трябва да е търпелив, за да получи добри резултати.
-И как постигате това, каква е Вашата терапия?
-Освен търпение и доста голяма доза отдаденост по отношение на работата ми. Аз прекарвам около 400 часа месечно в болницата. Моето Ноу-Хау, за да се случват нещата, е човек да бъде потопен в тях, да живее с тях и да увлича хората около себе си.
-И каква цена плащате за тази отдаденост в работата?
-Винаги има някой, който плаща цената. Обикновено това са най-близките хора.
За мое щастие децата ми са на различни места и учат. Те усещаха липсата ми още преди да дойда в Севлиево, защото режимът ми беше почти същия и тогава. Но най-вече съпругата ми пострада от цялата история, защото повече от 13 години аз почти не съм вкъщи.
-Още едно доказателство за максимата, че до всеки успял мъж, стои една силна жена!?
-Това е истина! И аз дължа много на моята съпруга, защото без нейното съгласие аз да работя тук, нямаше как да се случи.
-Докторе, каква е Вашата терапия за излизане от трудни моменти – всеки човек има такива?
-Труден въпрос! И нямам точен отговор, може би защото аз никога не съм смятал, че изпадам в трудна ситуация. Смятал съм, че изпадам в ситуация, в която трябва да намеря решение. И винаги съм намирал решението. А когато ми е било най-натоварено, никога не съм прибягвал към алкохол или до някакви други вещества, за да бягам от проблема. Аз не бягам от проблемите, влизам в тях и всеки си получава неговото. Проблемът си получава решението, аз си получавам своето от проблема. Вероятно остава нещо в мен, но успявам да го преодолея с автотренинга си, който имам.
-Успявате ли да научите на това нещо Вашите синове?
-Опитвам се да ги науча, но всеки човек е различен, а и те са още твърде млади. Според мен все още животът не ги е поел в достатъчна степен, за да се стремят да се борят по този начин, който аз смятам, че трябва да се правят нещата. Да се надявам, че великият учител Животът ще ги научи. Който не ги научи по лесния начин, ще ги научи по трудния. Това се опитвам да им кажа винаги.
-Идвате от един град край река Дунав в един балкански край. Как се чувствате тук?
-И двата са в България, но много различни. Тук природата е невероятна. От прозореца на кабинета ми виждам билото на Стара планина с връх Ботев, Триглав … Хората тук са по-подредени, по-разбрани и това, което констатирам е, че можещите и знаещите са напред. Хората, които искат да правят нещо добро за града, го правят. И то през последните 15,20 години се случва в една хронологична последователност. И в инфраструктурно отношение се вижда един подреден, изчистен град и хора, които са сравнително спокойни, т.е живеят добре. Градът, от който идвам, е съпоставим като мащаби със Севлиево, също има своите природни забележителности, без които не мога да си представя моя живот – река Дунав, която излъчва спокойствие. Но при нас нещата се срутиха през годините и за разлика от Севлиево години наред на върха на управлението заставаха хора, които нямаха достойнствата и качествата да го управляват. Казвам го с болка, разбира се. Много са различни двата града. Всяка събота и неделя, когато се прибирам вкъщи виждам един град, който е порутен, изоставен на входа на България, застинал от времето на 1999 година. Прибирам се с болка там, но нищо не мога да направя. Това е решението на местното население. Явно на тях им харесва да живеят в тази среда, след като не правят никакви опити за промяна. И затова идвам за Севлиево с удоволствие, защото съм част от едни хора, които искат да развиват града напред и управленската философията, която изповядвам, я виждам реализирана тук.
Зареждане ...
