Обществен съвет за решаване на проблемите в село Шумата е съставен, съобщи в редакцията на в.”Росица” кметът Байкал Тодоров. Решението било взето на Общо събрание, а да участват в него дали съгласие: Анатолий Анков, Мирослав Стефанов, Добри Василев, Стефан Николов, Тодор Николов, Мирослав Костов, Валентин Ненчев, Димитър Валентинов, Анко Тодоров, Стилиян Стефанов и Горан Иванов – Гунди – все млади хора, които ще помагат на кмета. Кои са належащите проблеми на селото и с чия помощ ще трябва да се решават, съобщи Байкал Тодоров, който е избран за кмет трети мандат.
–Какво наложи създаването на този Обществен съвет, г-н Тодоров?
-Събрах хората, за да си поговорим за дисциплината, за хигиенизирането на селото и кой каквито проблеми има да си ги каже. Но най-напред искам да благодаря на моите избиратели от с.Шумата за огромното доверие, което ми оказват за трети мандат и да ги уверя, че искам да го оправдая. Но няма да стане изведнъж, защото много са наболелите проблеми в селото.
Благодарен съм за помощта, която получаваме от Общината. Много неща сме направили, но те са малко в сравнение с тези, по които трябва да се работи. Не искам да се обезлюдят селата. Село Шумата е голямо село с много улици, които от години са изоставени. Някои от тях приличат вече на кози пътеки. Знам, че всички села имат нужда, но и не искам да ни подминават и да ни имат за втора ръка хора.
Това че там, горе не могат да се разберат и не могат да се уточнят, за да работи държавата нормално, нашите избиратели не са виновни. Тези хора имат изисквания към мен, а аз на какво основание да го изпълня!? Не искам да бъда само един пъдар на селото. Искам да работя за хората в него, за да оправдая доверието, което са ми гласували. Ние нямаме никакви разходи – идвам по два-три пъти в Севлиево и за всичко си плащам. За никъде ни стигат парите, които ни се отпускат. За една мотика, за брадва, за всичко, от което имаме нужда, ние се молим. Нямаме човек, който да работи в кметството. Всеки божи ден давам по 10 лв. на някоя жена да почиства стаите и центъра на селото. Бройката, която е дадена за секретар е за 4 часа, работен ден. Но аз съм направил щата на 8 часа, за 4 часа никой няма да дойде да работи. Уж имам разбиране от Общината да бъде назначен човек, който да поддържа района. Искам да помогна на тези хора. Да остане нещо след мен, не да бездействам! Но ми е трудно, когато са ми вързани ръцете.
-Проблемите са много. Кои са приоритетните, които не търпят отлагане?
-Най-големият е остарелият водопровод – над 75 – годишен е. От Общината ми съобщиха, че за главния водопровод след месец ще идват специалисти, които да определят начина на ремонта на главната улица, за да има по-добър вид. Като влезеш в едно село главната улица определя неговия облик. Миналата година щяха да правят една улица “Партизанска”. Не знам какво се случи, но не стана. Сега плащат санкции. Фирмата имала под изпълнител. Обещаха за тази година, но до този момент пак същия резултат.
Обещаха да има отводнителни шахти. Нямаме отводнителен канал. Това също е голям проблем за Шумата.
В Горната част на главната улица има много къщи и в момента се строи много. Това не са онези власи както преди. Сега са коренно различни, работили са в Европа и имат други изисквания. Имат нови, добре обзаведени къщи, с хубави дворове, но тези отпадни води няма къде да се оттичат, под тях е водопровода. И ми е притеснено… Не се знае и каптажът в какво състояние е!? Идваха, вземаха проби, ама…?
– В предварителния разговор споменахте, че има проблем и със сградите на читалището и здравната служба. В какво състояние са?
-Сградата на читалището е държавна собственост и това много ни затруднява с нейното ремонтиране. А тя е в много лошо състояние – бордовете са увиснали. Канализацията вътре също се нуждае от ремонт. Читалищният секретар Виолета Илиева съобщи, че са спрели водата и по тази причина не се ползват, и тоалетните. Известили сме кметът д-р Иванов за тези проблеми, но те трудно могат да се решат, тъй като сградата е държавна собственост, но просто е наложителен такъв ремонт. С тези увиснали бордове може да стане някой инцидент, не дай боже!
Здравната служба и тя е в критично състояние. Идва фелдшер да преглежда хората, после те отиват в Батошево, в ДИП-а. Не може така, в кой век живеем!? А толкова много хора има в нашето село. Не може така да се пренебрегват!
-Колко жители има селото?
-Около 860 души са избирателите и сме на едно от първите три места по население в общината. Душево е на първо място, след него е Добромирка и Шумата е на трето място по население. Има и млади хора, имаме едно от най-хубавите училища в селото, в което учат 120 деца.
Детската градина, която преди години беше закрита, е пред разпад, но децата влизат там – пият, пушат, ще стане някоя беля. Наоколо е обрасло, все едно че е джунгла. Преди години почистих една такава до кметството. Сега искам да продължим почистването до него, защото теренът е подходящ за парк, за да има и възрастните хора къде да се срещнат на раздумка, и децата да играят. Искам да очистим селото, за да не стигат змиите лятно време до центъра.
-А малките деца къде ходят на детска градина?
-В село Батошево. Нашата детска градина не трябваше да се затваря преди години, трябваше да я закрепят някак си. Аз тук съм роден, тук са били дедите ми. За Шумата ми е болно и ще ме боли докато съм жив. Ние сме си християни, вярваме си в религията и сме равноправни с всеки един гражданин на тази страна. Не искаме да ни подценяват.
Започнахме да правим стадион преди две години. Идваха специалисти – мериха, оглеждаха и изведнъж се оказва, че в единия край на стадиона земята била частна. Няма развръзка по случая. Какво ще се прави, сега? Никой нищо не казва!Много е болезнено.
А в селото има доста млади хора. Трябва да им намерим някакво занимание, а не да скитат, да пушат, да търсят треви. Вечер се събират с коли на центъра, което пак е проблем защото правят дрифтове, страхотия е. Помолих началника на полицията да увеличат часовото време на патрулите, и ако видят някое дете, след 22 ч. на улицата, нека да направят актове на родителите. Да запишат техните имена, нека тези родители да си възстановят реда и дисциплината вкъщи и тогава да упрекваме учителите, защото те не са виновни. Децата излизат невъзпитани още от семейството. А учителите са потърпевшите. Ако учител направи забележка на ученик, родителят напада него, не детето си. На времето, ако учител ми направи забележка, татко ще удвои наказанието ми вкъщи.
Обиколиха Европа – Белгия, Австрия, Германия, Гърция. Там се правят на европейци, а тук са си пак същите. Едно момче ми разправя:” Чистя си колата в Германия. Покрай мен нямаше никой и аз си хвърлих фаса от цигарата под колата. Нямаше 10 минути и получавам съобщение, че ми е наложена глоба.”
Сериозен е проблемът и с пътните знаци. Пътят през Чакала за Шумата е изолиран от републиканската пътна мрежа. Там няма никакви пътни знаци. Мантинелите са много стари, ръждясали и не се виждат. Тревата е излязла вече на пътя. Преди няколко месеца пуснахме няколко човека да почистят с резачки, но до канавките. А храстите зад тях са надвиснали, но не ни дават там да чистим, а трябва поне на два-три месеца да се чисти.
-Кой не разрешава?
-Горското. Има още наболели въпроси, които вече няма как да се пренебрегват. Аз не казвам, че са само на Шумата, има ги във всички села. Но когато в едно село има живот и интензивност в хората, те не трябва да се пренебрегват. В противен случай селото ще се обезлюди, хората ще изчезнат. И какво ще спечелим!? Но младите хора нямат стимул да остават в селото. Да остават само в центъра да пият и да правя лудории?
-А съгласни ли са да Ви помагат с доброволен труд?
-С такава цел събрах този съвет. Ще възложа на всеки един от тях да отговаря за някаква дейност в селото.
Благодарен съм на Общината за съдействието да почистим пътя от Шумата до село Енев рът – бяха увиснали много дървета. Почистихме и пътя към махала “Еловщица”, както и 2-3 улици в селото. Има още да се чисти.
Хората не трябва да губят доверие. Не трябва само по време на избори да ги потупаме по рамото и да ги молим да гласуват. Има хора, които ме срещат и ме питат: “Кмете, какво става, гласувахме за тебе, трети мандат, ама нищо не се случва в селото? Искаме едни улици да се възстановят, водата и уличното осветление да са като за хора. Осветителните тела са много стари. На центъра има някои, които по-ярко светят, ама на другите места не се вижда нищо. Имаме нужда от 1-2 прожектора, защото камерите без тях са безпредметни. Когато е тъмно на 20-30 метра нищо не се вижда. Какъв е ефектът тогава от тях!?
Какво да кажа на някой възрастен човек, който идва и ми казва:” Някой ме нападна през нощта!” Досега нямахме такива случаи, но май вече имаме. Аз толкова години се гордеех, че нямаме крадци на Шумата, сега излиза, че вече имаме.. Добре е, че има непримиримост от жителите на селото към такива нарушители.
Повечето хора от махала “Еловщица” казват: “Кмете, дай нещо да направим нещо за пътя, той е безобразно състояние!” Как да помогна, като не мога!?