Изложбата „Разкази от окопите. Българският Тренч Арт“ ще бъде открита днес – 15 април, в Музея на градското всекидневие (Къщата на Калиопа) в Русе. Концепцията и реализацията са дело на етнографа в Русенския музей Десислава Тихолова. Тя е посветена на 110-ата годишнина от Първата световна война и участието на България в нея.
Експозицията представя артефакти от 35 музея в България, сред които и Исторически музей – Севлиево, с идеята да ги направи видими и различими като обекти на световно културно наследство, да акцентира върху значимостта им на свидетелства за войната, да разчете посланията за травмата от всеки военен конфликт или изолация и нейното преодоляване чрез креативността на човешкия дух.
„Преди месец с мен се свързаха от Регионален исторически музей – Русе с молба да се включим в тяхната твърде оригинална инициатива – да се направи обща музейна изложба на т.нар. окопно изкуство“, разказа за в. „Росица“ директорът на местния музей Ивета Миленова и допълва: „За наша радост Исторически музей – Севлиево разполага с няколко интересни експонати, които са включени и в подбраните предмети, част от богатите фондове на Исторически музей Севлиево, които намериха място в годишния ни календар „70 години Исторически музей – Севлиево в експонати“. По думите на г-жа Миленова, кураторът на изложбата Десислава Тихолова лично е дошла в Севлиево, за да вземе артефактите, със съответните придружаващи документи.
Изложбата проследява началото на културното явление, като се обръща към артефакти, сътворени в затворите на Османската империя след Илинденско-Преображенското въстание. С развитието на бойните действия от Балканските войни и Първата световна война се появяват и изделия от окопите. Специфика за българското явление е, че предметите се изработват целенасочено за благотворителни изложби, за продажби и събиране на дарения за пострадалите от войната. Има и множество предмети, които остават като сувенири, като спомен от бойното поле.
В образите, създадени върху предметите, се откриват елементи от националната пропаганда, сред които са знамена, карти, призиви, емблеми, гербове, които символизират националната държава. Сред украсата има старобългарска плетеница, заимствана от средновековни ръкописи, която художниците, които съпровождат армията, предават на обикновените войници. Предметите често са от всекидневието на войниците – пепелници, запалки, табакери, поставки за кибрит и държачи за цигари. Това е така, тъй като цигарата е новост, моден продукт, който се разпространява масово сред мъжете, събрани на едно място. До този момент масово пушенето се случва с лула. Чаши, лъжици, канчета, подноси също се изработват, тъй като са обвързани с всекидневното хранене и пиене. Възможността да се пишат писма до дома, което масово не се случва често в мирно време е основание да се произвеждат мастилници, преспапие, лампи, рамки за снимки.
Вазата за цветя е друг моден атрибут, който се появява често, тъй като формата на гилзите от снаряди ги предполага. Тяхната форма дава възможност за създаване на по-големи рисунки и по-богато съдържание. Войнишките чаши са втората голяма група метални предмети сред различните модели на окопното изкуство. Употребявани като ракиени чаши, по тях се пишат надписи като „Наздраве“ и „Спомен от войната“.
Паметта за местата на битки и героизъм е изписана чрез топосите на селища, отвоювани и оставени отново извън пределите на родината – Дойран, Добри дял, Добро поле, завоят на Черна, Яребична. Топосите, изписани по предметите, чертаят граници на българското самосъзнание, изплакват мъката по „Майка България”.
Предметите изобилстват от символи на войната и на държавността – кръстове за храброст, царска корона, лавров венец, лъв, българско знаме, войник в атака, герб, топове, конници. Изображенията представят модели на собствено българско съзнание и чувство за принадлежност към възродената държава.