Освен прекрасната природа, запазеното богато културно-историческо наследство от празници, обичаи, обекти и фестивали, които ежегодно привличат туристи от близо и далеч, на територията на общината има много интересни манастири и църкви, които предлагат възможности и за религиозен туризъм.
Средновековният град и крепост Хоталич безспорно е една от най-значимите забележителности на община Севлиево. Повече от три десетилетия Община Севлиево осигурява средства за редовни археологически проучвания и за консервация на вече откритото. Благодарение на това „Ранновизантийска и средновековна крепост Хоталич” е един от най-добре експонираните археологически обекти в България. Разкрити и консервирани са близо деветдесет жилищни и стопански сгради, обособени в четири „квартала” заедно с четири християнски храма. Два от тях са вписани един в друг и са от различни периоди. С тяхното разкриване през 1979 г. започват археологическите проучвания на терена. Въз основа на откритите при разкопките материали, както и по особеностите на архитектурните планове, по-старата църква се датира в V – VІ в., а по-късната в ХІІ-ХІV в. И днес могат да се видят запазеният плочник във вътрешността и каменни скамейки около стените. Освен църквите, открити още през първия сезон, на археологическия обект са открити още два християнски храма – един в най-източната част на селището /т.нар. източна църква/ и друг на крепостта.
Източната църква има опростен план с каменни скамейки, долепени до двете й дълги страни. Тя е леко вкопана. Най-източната част към олтара е застлана с плочи. Интересното тук е, че е запазена олтарната маса – мраморен римски надгробен камък със заличен надпис, вторично употребен в християнския култ.
С християнски храм е разполагала и цитаделата на Хоталич – т.нар. болярска църква. Малките размери и опростената планова схема причисляват храма към групата на семейните църкви, известни ни от много средновековни крепости. Най-вероятно тя е служила на болярина на Хоталич и неговото семейство.
Край Севлиево, в село Батошево, има два манастира – мъжки и девически. Основаването и на двата е обгърнато в мистерия и легенди. Мъжкият – „Успение Пресвятия Богородици” е изграден в далечния XIII в., за което свидетелства каменен надпис от времето на Асеневци, фрагменти от който се съхраняват във фонда на Исторически музей Севлиево. Опустошен е при идването на османците. Векове по-късно, по време на чумна епидемия, заможни севлиевци намерили убежище покрай останките на светата обител и дали обет, че ако оцелеят, ще дарят пари за нейното възстановяване. Удържали на думата си и през 1836 г. манастирът възкръснал от пепелта с нов храм, чиято архитектура и до днес впечатлява с внушителни размери, а усещането е още по – силно заради високите барабани, върху които са поставени трите купола.
Дърворезбеният иконостас е шедьовър, а иконите от царския ред на иконостаса изписват през 1837 г. тревненския зограф Цаню Захариев и неговият син Захария Цанюв, който е един от най-известните български иконописци. Впечатляваща е и стенописната украса.
Другият манастир в Батошево – девическият „Въведение Пресветия Богородици” отваря врати по-късно – през 1872 г. Легендата разказва, че негова основоположница е монахиня Магдалина, а светата обител е построена със средствата, дарени от нейния заможен баща.
Храмовете в Севлиево „Свети Пророк Илия” и „Света Троица” също са много красиви и пазят дълга и нелека история.