Илхан Кючюк е български политик от Движението за права и свободи (ДПС) и съпрезидент на партия „Алианс на либералите и демократите за Европа“. Той е член на Европейския парламент за втори мандат от групата на „Обнови Европа“. Наш съгражданин и приятел на в. „Росица“. Имах възможността да разговарям с него лично, в средата на този месец, в Европейския парламент в Страсбург. В интервюто, взето в една от почивките на пленарната сесия, Илхан Кючюк отговори на въпроси по актуални теми, сред които са изборите за нов Европейски парламент, ниската избирателна активност, за мястото на България в Европейския съюз, както и за това, че той бе основен организатор на концерта на Лили Иванова в престижната зала „Флаже“ в Брюксел в началото на този месец.
– Изборите за нов Европейски парламент са само след няколко месеца, на 9 юни. Кои ще бъдат основните приоритети този път, г-н Кючюк?
– Миграция и сигурност. Двете теми ще доминират дискусиите във всички страни. Въпреки че днес погледнато Европа е много разделена. Държавите от севера са притеснени за чистотата на средата, в която живеят. Безспорно климатичните промени при тях се отразяват по най-чувствителен начин, в самото общество, като усещане. Германия, която традиционно се възползваше от работна ръка, първоначално идваща от Турция през 70-те и 80-те години на миналия век, в последствие от бивша Югославия, днес усеща това повече като проблем, отколкото като решение за собствената си икономика. Това показва дълбоките разломи в немското общество. От друга страна държави като Италия, Испания, България и изобщо южните държави, са по-притеснени от кризите, които се случват и най-вече усещат икономическото им измерение. Въпреки че кризите имат различни измерения, икономиката играе най-ключова роля в това отношение. Но безспорно, ако трябва да акцентирам две големи теми, това ще бъдат именно миграцията и сигурността. А сигурността излиза на преден план поради редицата подтеми в самата тема сигурност – в продоволствената сигурност, сигурността като среда, сигурността в глобален план, в нейните различни измерения.
– За съжаление избирателната активност в България на този вид вот е традиционно ниска. Доколко е важен гласът на българите за демократичната легитимност на Европейския съюз?
– Всеки глас легитимира институциите, всеки глас ни дава допълнителна прелигитимация и с това натоварва съответните институции с по-голям мандат. В някои държави избирателната активност е традиционно висока. Това са Белгия, Люксембург, Нидерландия, Франция. В други държави е традиционно ниска. Изключително ниска обаче е в България поради това, че през годините ние не успяхме да направим едно съществено разграничение за това, че европейската политика не е външна. Тя е вътрешна за България. Всичко, каквото се приема тук като законодателство, има отражение върху националния дневен ред. Видяхме го с пакета „Мобилност“, видяхме го с Шенген, виждаме го в редицата законодателства и законодателни актове, които се приемат на ежедневна база. Те се отразяват на бизнеса, отразяват се върху развитието на държавата, отразяват се върху местните и локални проблеми, т.е. голямото европейско законодателство, което се взема в Страсбург и Брюксел, има отражение върху общностните проблеми на гражданите.
– Набелязахте причините за ниската избирателна активност, но как, по какъв начин могат да се стимулират избирателите да гласуват?
– Тези европейски избори ще имаме борба на два наратива – единият наратив е миналото, другият е бъдещето. Тези, които ще се опитат да представят наратива на миналото, техният разказ безспорно минава през това, че европейският проект не осигурява перспектива, т.е. европейският проект не дава хоризонт. Аз не съм от тези политици. Аз ще представям бъдещето, т.е. надеждата, че ЕС се променя. И той наистина се променя пред очите ни. Беше немислимо същият този ЕС, със същите институции да излезе на преден план и да закупи ваксини за всички свои граждани, в допълнение – и за тези, които са в негово съседство. Нали не си представяте една малка България да се конкурира с Германия или Франция за производство на ваксини и тези ваксини да отидат до последните баба и дядо в с. Петко Славейков. Не е възможно! Но само когато има общи усилия и се споделят общи достижения на иновацията и ресурсите на ЕС, може да се случи това. Не беше възможно дори да се помисли, че ЕС може да излезе на европейските финансови пазари, като единен субект – случи се! Не беше възможно да си представим как Съюзът подкрепя Украйна вече повече от две години. Случва се! Т.е. тези, които подценяваха съюза в неговата колективна мобилизация, се оказаха грешни в преценката си.
Европейският съюз е жив организъм. Далеч не е най-перфектният, той се променя като всеки един организъм, но е способен да държи себе си – тези 27 държави, заедно. В комплексната геополитическа обстановка тези 27 държави доказаха, че могат да бъдат заедно. Институциите, Парламент, Комисии и Съвет демонстрираха същата увереност в трудни времена. Затова има смисъл да се гласува.
– Вашият колега от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП – Иво Христов, смята, че Брекзит е началото на разпада на ЕС, че „Съюзът скърца, изпада в рецесия“. Той смята, че Европа е загубила своята тежест и е станала финансист на Украйна, и се превръща в „безропотен следовник на американската линия“. Доколко сте склонен да се съгласите с това негово изказване?
– Брекзит беше урок в няколко отношения. Че ЕС е демократичен. Ако не се вслушаме в този глас на британските граждани, ще сбъркаме. Да, бюрокрацията е тежко бреме за нас. ЕС е бавен. ЕС понякога не е в състояние да отговори на очакванията на собствените си граждани. А с войната в Украйна ние имаме още едно предизвикателство – да бъде геополитически актьор. И тук не си го представям само като актьор във военно отношение, а да произвежда повече за себе си, да разчита повече на своите собствени идеи, умения и стратегическа автономност. С приемането на Зелената сделка започна процесът на деиндустриализация на Европа. Много неща ще бъдат коригирани през следващите няколко месеца в ЕС. Миграционната политика, чието законодателно досие ще бъде прието окончателно през месец април, Зелената сделка, където цели индустрии се оказаха потърпевши поставиха ребром въпроса – ние не сме против зелената сделка, но сме против деиндустриализацията на Европа. Това също ще продължи през следващите няколко месеца с много голяма сила да се дискутира. Има неща от които ЕС трябва да се поучи, да коригира своите собствени грешки, но по никакъв начин не съм съгласен с констатацията, че всички тези кризи поставят ЕС в своя упадък. Той показа, че е способен да се изправи и да отговори на всички тези предизвикателства.
– Сред тези предизвикателства са и резултатите на едно изследване, които показват, че безработицата сред младежите, климатичните промени, имиграцията и тероризма са сред основните въпроси, които безпокоят европейците, както и демографската криза според българите? Ще може ли ЕС да се справи с тях?
– Има много национални мерки и програми, които се предлагат в ЕС, но до голяма степен политиката по демографията, социалната политика, здравеопазването – са национални компетентности. България трябва да направи своите задълбочени реформи във всички тези наболели области, но преди това трябва да има необходимата политическа стабилност, която да гарантира широко разбиране по няколко приоритетни теми. Тези, които изброих аз, са безспорно приоритетни. Бих добавил и образованието към тях. Това трябва да бъде фокусът на всяко едно българско правителство. За да може да не обезлюдяват районите, да имат перспектива пред себе си, младите семейства да раждат деца и техните деца да остават в тези краища, за да имат и те бъдеще, добро образование, кариера, социална защита, възрастните хора да се чувстват спокойни, уверени и сигурни в средата, в която живеят. А това става с достъп до здравни и социални услуги. И в крайна сметка това да бъде един общ, комплексен въпрос, който да изгражда облика на всяка една общност.
– На срещата ни през юли миналата година Вие направихте прогноза, че ще ни приемат в Шенген частично. И това действително се случи. Но сега го намирате за неприемливо. Защо?
– За съжаление се оказах лош пророк. Приемам го като половинчато, защото 97% от търговията минава през сухоземните граници. Разбира се, че това е стъпка напред и тя трябва да се оцени като такава. Въпросът е оттук нататък какво може да бъде направено до края на тази година. За мен реалистичното е, да бъдат мобилизирани, както винаги съм казвал, когато става въпрос за национални каузи, всички усилия на българската дипломация, на българската политика, изобщо. Да бъде включен целият арсенал, включително и тези хора, които са извън пределите на страната, по един или друг начин, но имат своя авторитет в културата, в образованието, в бизнеса. Европейските избори са добра платформа да се дебатира, включително и да се постави темата Шенген в скептични общества, като това в Нидерландия, като това в Австрия, за да се подчертае важността на българския гражданин от една страна, и от друга страна – да се подчертае важността на темата Шенген за българския гражданин, който живее, работи, интегрирал се е и плаща данъци в тези общества.
– Вие смятате, че изборите за Европейски парламент през юни ще забавят сухопътното влизане на България в Шенген и го правят невъзможно да се случи през 2024 година. Защо?
– Всеки един избор забавя движението на ЕС и е разбираемо, когато има важно избори в редица държави, каквито се очертават, а още по-важни избори за бъдещето на ЕС, това фокусира вниманието на всички институции върху други проблеми. И темата Шенген неминуемо ще остане извън техния обсег. Което обаче не означава, че ние не трябва да поддържаме темата високо в дневния ред на европейските институции и непосредствено след приключването на европейските избори, с много забързани темпове, да се включим отново в усилията на българската държава за постигането на тази цел. Защото това за нас винаги е било държавна цел.
– В България много се спекулираше темата, когато Австрия най-сетне каза „да“ за частичното ни приемане в Шенген, че всъщност се е съгласила, защото българското правителство е склонило да приеме определен брой мигранти. Започна „замеряне“ с различни документи, но никой не разбра къде точно е истината. Та, къде всъщност е истината?
– България няма да приема допълнително мигранти, извън европейското законодателство. Но мигрантите, които са влезли на българска територия, регистрирани са в България и се намират на австрийска територия и австрийските власти ги установят, те ще ги върнат в България, като първа страна по Дъблинското споразумение. Те са регистрирали в България. Това е нищо повече от европейско законодателство. И преди приемането ни в Шенген е било така и сега е така, и занапред ще бъде така, защото Дъблинският регламент не е отменен.
– Какво е мястото на България в ЕС според вас, г-н Кючюк? Съществува ли реално Европа на две скорости и намира ли се България в по-бавната лента?
– Мястото на България е такова, каквото си го определи тя. Ако продължава да казва: „Брюксел каза“, „Брюксел реши“, „Брюксел наложи“, нашето място винаги ще бъде на подчинени, а не на съуправляващи, не на вземащи решения заедно с останалите държавни-членки на ЕС. Брюксел е град като всеки един български град. Брюксел е столица. Да, в нея има институции, но в техните решения участват и българските представители. Там, където е белгийският министър-председател е и българският. Всички имат право на мнение, на дума и изграждат авторитет сред своите колеги по един и същи начин. Това е единственият съюз, в който има равноправие на участието. Но ЕС е и съюз на конкуренцията. Ако ние не сме подготвени, винаги ще изоставаме в една или друга скорост. Не са две скорости в ЕС. Много са. Едни са в Шенген, други не са, едни са в еврозоната, други не са, едни не искат да се интегрират повече, други са на различно мнение. Изграждат се нови концепции като германо-френското предложение на концентричните кръгове. И тук, забележете, защо казвам, че тези европейски избори са най-важни от 1979 година. Защото те поставят Съюза на кръстопът – дали иска да бъде разхлабен или да бъде по-структуриран, по-прибран, федерализиран дори, за да може да взема по-бързи решения, които да отговарят на очакванията на съвременните реалности. Явно е, че се правят много сериозни опити към по-голямо окрупняване. Събиране, по-бързо вземане на решения, това минава през изграждането на тези концентрични кръгове. И ако България не е част от Шенген и еврозоната, със сигурност ще бъде извън първия кръг, в който ще се вземат бързо решенията и тези решения ще имат огромно значение върху икономиките на държавите, за тяхното благосъстояние и национално самочувствие.
– Да очакваме ли кандидатурата Ви за още един мандат?
– Оценката ще я дадат избирателите. Преди това оценката ще я дадат партийните организации на ДПС. Ние ще представим като български евродепутати нашите постижения и организациите и на база на тяхната преценка ще се реши.
– Кои ще бъдат конкретните теми, ако отново бъдете избран за член на ЕП, по-които ще работите?
– Ако получа доверието на партийните органи и бъда избран в ЕП, ще продължавам да работя за българските национални каузи. Безспорно Шенген е такава. Тя ще даде ново самочувствие на българския гражданин като на равнопоставен европейски гражданин. Това е национален идеал от столетия за българската държавност. Заедно с това ще продължа да работя и по темите, които са свързани със задълбочаването на вътрешните реформи, но и разширяването на ЕС. Защото смятам, че България има интерес да граничи с държави, които цивилизационно споделят с нея общи разбирания за върховенство на правото, за човешки права и свободи, за достижения във всички тези области, които ни правят равноправни с другите европейски граждани. Това е стратегическият интерес на България – да изгражда добросъседски отношения и думата й да се чува като на авторитет в Балканската политика.
– И за финал на нашия разговор, ще задам един въпрос, който не е свързан с политика, но пък е много любопитен. Става въпрос за примата на българската естрада – Лили Иванова, на чийто концерт наскоро, в Брюксел, вие бяхте основен организатор. Как се случи така?
– Да, бях патрон и организатор на цялото посещение на Лили Иванова в Брюксел, концертът беше само една част от него. Случи се така, че една сутрин, докато пътувах за поредното политическо мероприятие, се зачетох в сайта „Епицентър“ и видях, че Валерия Велева е публикувала новина, че Лили Иванова създава фондация. Разпитах Валерия Велева и научих, че всичко това, което Лили Иванова е постигнала в живота си, и като опит и като материално наследство, ще бъде оставено в полза на българското общество. Аз винаги съм се възхищавал от такива примери, когато през годините обществото е дало толкова много на една личност и в един момент самата личност преценява, че трябва да върне достиженията си обратно на обществото. Започнахме разговора си с Валерия Велева по този начин и в един момент си казах: „Защо да не представим фондацията на Лили Иванова в Брюксел?“. Възхитата ми идва и от американските президенти, които завършват своите политически кариери по този начин – давайки на обществото добрия пример. Дали под формата на библиотека, обучителни курсове, те предават своя опит по един или друг начин на американското общество. Валерия Велева хареса идеята ми, свързахме се с екипа на Лили Иванова, който хареса идеята ми, но каза, че Лили е певица, обединявала четири поколения български граждани, и трябва да пее. Така започнахме организацията на концерта, случи се. Цялата зала беше пълна – 900 души, българската общност беше на крака, както не съм я виждал никога досега, а аз живея и работя 10 години в Брюксел. Никога не съм я виждал толкова удовлетворена от това, че е заедно. Буквално на всяка нейна песен ставаха на крака и аплодираха. Същевременно с това Лили Иванова получи много голямо уважение от дипломатическия корпус, от посланици, от мои колеги евродепутати, от българската държава в лицето на всички наши посланици, на ЕС, на двустранните въпроси, на НАТО. На следващия ден беше големият прием в Брюкселска община, където тя беше посрещната с почести, наградена за това, че е била вече няколко пъти там и че популяризира българската култура.
Ще завърша така, както напоследък обичам да казвам: „Там, където е Лили Иванова, там е и България“. За мен това е смисълът на нещата, които правя – да популяризирам всичко, което е свързано с България.
Зареждане ...
